Група Scarlet: Целта ни е да развиваме българската алтернативна музика и култура

69

Меланхолията е закодирана още в името им. Поезията също. Те са група Scarlet и са най-новото голямо явление на родната алтернативна сцена. Показаха се на небосклона преди две години и блеснаха като взрив на супернова още с първия си сингъл „Слънчоглед“. Рядко явление за моментален пробив още на старта. Всъщност публичният им старт беше в края на 2024 г., когато спечелиха „Младежкият конкурс за нова песен“ на Музикаутор. И то именно със „Слънчоглед“. Бяха припознати като „глътка свеж въздух“ от много утвърдени български музиканти. А дебютният им дългосвирещ албум „Понтика“, беше едно от най-дългоочакваните издания. Той излезе преди няколко месеца, заедно с още един сингъл – „Пумпал“.

За Scarlet обаче летоброенето не започва през 2024 г., а две години по-рано, когато се събират за първи път. Днес те са Антон Гаров – текстове, вокали и китари, Марин Подмолов – беквокали и китари, Михал Василев – синтезатори, Стелян Николов – барабани, Димитър Атанасов – бас. Димитър и Антон са съученици от математическата гимназия, а Стелян, Михаил и Марин – от Музикалното в Бургас. Започват да свирят още преди да напуснат училище.  Свързващото звено между двете гимназии е хор „Морски песъчинки“, в който пеят Антон и Стелян. Двамата събират компаниите си и забъркват идеалната рецепта за Scarlet. А днес момчетата вече са в София и за щастие достатъчно често на сцена.

Здравейте. Къде ви откриваме в момента и по какво работите точно сега?

Димитър: Точно сега, като че ли сме по-съсредоточени в личните си животи, отколкото в групата, тъй като за всички ни настъпва нещо ново – главно местенето ни в София. Групата все пак не остава съвсем на заден план, готвим се за обявените и необявените ни дати през есента.

Издадохте дебютния си албум „Понтика“ съвсем наскоро. Ако всеки трябва да го определи с по една думa, каква би била тя?

Димитър: Наш.

Стелян: Път.

Михал: Корен.

Антон: Море.

Марин: Пътека.

Споделяте, че процесът по албума е бил тежък. Какви бяха най-големите ви трудности?

Димитър: Най-трудното в създаването на „Понтика“ беше да изградим естетичния свят около албума. Тоест, да съчетаем визуалното с музиката. От обложката и плакатите, до дизайна на сцената – неща, с които все още експериментираме в търсене на „нашето нещо“.

Какво си казахте в деня, в който албума излезе?

Димитър: Спомням си какво си говорихме с Марин. След няколко месеца работене върху албума накрая всичко завърши с натискане на няколко бутона и албума беше качен навсякъде. Усети се сюрреалистично. След годините ни заедно, до създаването на всяка песен и всяка стъпка от оформянето на албума в завършен продукт се чувстваше сякаш ще работим по него вечно.

Работихте по записите с Георги Линев и Гого Станев. Как те промениха звученето на музиката ви? 

Димитър: Работата с Георги Линев и Георги Станев беше изключително приятна. В студиото атмосферата винаги беше топла и приятелска, което със сигурност се отрази върху албума. Опитът на двамата в сферата на звукозаписа и постпродукция и отношението им към работата си със сигурност повлияха върху звученето ни по особено приятен начин, за което сме им повече от благодарни.

А опитността им промени ли вас, като музиканти, по някакъв начин?

Димитър: Да, със сигурност. Но може би човекът, който има най-много заслуги за това, е Михаил Русев, отговорен за звука на барабаните в албума. Малко преди да започнем записите ни събра за изключително ценен разговор, който не мисля, че някой от нас ще забрави. Основните теми бяха музикални влияния, важността от това да ценим изкуството си, житейски уроци свързани с перспективите за бъдещето ни заедно. По време на записите ни беше от изключителна помощ със съвети относно хармония и звукоизвличане. Дари ни изключително много от собствения си опит като музикант и човек. Нещо което оценяваме и няма да забравим.

В музиката ви се давиш в необятна чувствителност. Но тази чувствителност може и да е болезнена, когато си в безчувствена среда като днешната или още си в училище … Звучи ли ви познато?

Антон: Със сигурност е доста възнаграждаващо да чуем, че музиката ни се описва като зряла и дълбока. Но все си мисля, че точно тези песни са продукт на спонтанност и емоционален контекст, присъщ най-вече за тази част от живота. С други думи – не мисля, че ако бяхме на 25, 30, 40 или повече, тези песни щяха да бъдат факт. Голяма част от песните са диалог с вътрешния Аз – както текстово, така и музикално. Училищната или каквато и да е друга социална среда не оказва негативно влияние в творчески план.

Смея да твърдя, че албумът беше приет и уважен даже повече отколкото очаквахме, така че този феномен на безчувственото ни настояще все още не се е проявил като минус.

(ВИЖ ОЩЕ: Новата вълна идва – Yanichka Nushi, Scarlet и Block 13 с общ концерт (ФОТОГАЛЕРИЯ))

Къде откривате корените на тази чувствителност, меланхолия дори бих казала?

Димитър: Чувствителността в музиката ни е често отражение на вътрешния ни свят. А усещането за меланхолия е търсен ефект, с цел акцентиране на темите за носталгия, социална идентичност и емоционална несигурност – основни за „Понтика“.

Антон, слушам текстовете ти и се чудя – четеш ли поезия? И ако да, какво последно те грабна?

Антон: Ще излъжа, ако отговоря просто с да, защото не прекарвам ежедневието си в четене на поезия. Но не мога да скрия, че до известна степен имам афинитет към мерената реч. Текстовете на Вапцаров, Далчев както и Воев, имат специално място в сърцето ми. Вярвам, че българския език може да бъде изключително красив по един прост и ненапарфюмиран начин. Точно където се крие изяществото на света. Това, разбира се, не ми пречи да намирам естетиката и в чуждоезичната литература, като последно време прекарвам доста време в слушането на музика, следейки текстовете.

Като заговорихме за текстовете ти – кой текст те изненада най-много, като дойде при теб?

Антон: Кинофен.

Асоциирам ви с Нова генерация. Адски странно ми е, защото дори не сте били родени, когато Воев умира. Как тази музика може да се свърже с хора на вашата възраст?

Димитър: Творчеството не винаги загива с автора си. Понякога дори става по-известно след смъртта му. Част от причината, поради която „Понтика“ съществува е желанието на всеки един от нас да сподели частица от себе си със света. И то по начин, по който тя ще продължи да съществува отвъд физическите ограничения на нашите тела. Предполагам, че Воев се е чувствал по същият начин. А щом става дума за това как творчеството му стига до нас – предполагам, че се дължи колкото и на безвремието му, толкова и до алгоритмите на стрийминг платформите.

(ВИЖ ОЩЕ: Младите алтернативни банди Scarlet, Slicr и Yanichka Nushi тръгнаха на турне (ФОТОГАЛЕРИЯ))

На сцена изглеждате така сякаш не ви пука от нищо, в най-добрия смисъл на думата. От какво обаче ви пука, без да забележим?

Димитър: Всъщност ни пука за почти всичко. Напоследък забелязвам, че твърде много хора се държат сякаш не им пука от нищо. Поредното нещо, от което всеки чувства социално напрежение. На нас ни пука как изглеждаме на сцената, как свирим, какво впечатление оставяме. Не изпитваме нуждата да се преструваме, че не е така.

Нещата някак ви се получиха от самото начало. Още преди да издадете дебютния си сингъл. Още от младежкия конкурс на Музикаутор, който спечелихте. 

Димитър: Конкурсът беше началото на една нова посока в нашето развитие, но далеч не е истинското начало. Първите две години преминаха в ежедневни репетиции и в писане на песни, от които не всички са виждали сцена. Беше труден период, но изключително полезен. Та да, когато спечелихме се отвориха много врати и получихме много подкрепа. Ние сме имали едно участие извън България и сме благодарни за възможността, но главната цел е да развиваме българската алтернативна музика и култура. 

Как си представяте, че ще протече живота ви като музиканти?

Димитър: Всеки от нас има различна визия за собственото си бъдеще. Аз лично предпочитам да не мисля за това често. Движа се по инерция и целя да правя всичко със старание. „Всичко което правите, правете го с любов“.

Какво помните от първата си репетиция като група Scarlet?

Стелян: Събрахме се в репетиционната на Марин, където той свиреше с негови съученици. Никой не си знаеше песните, които се бяхме разбрали да свирим, а напрежението в лицето и крайниците на Антон си личеше. Накрая успяхме да сглобим две песни при което изпихме по една бира с цел опознаване. Като история не е било нищо впечатляващо, но този момент със сигурност ще го помня дълго заради началото, което постави на приятелството ни. Не го свързвам като началото на музикалния ни път заедно.

Да питам ли откъде избрахте това нежно, женско име Scarlet за име на бандата?

Димитър: Името Скарлет намираме за просто подходящо, свързва се с нежната и меланхолична страна на музиката ни, както и със суровата енергичност чрез червеният цвят.

*Настоящата публикация е създадена в рамките на проект „Слушам те“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на Licata.bg и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.