Till Lindemann, фронтменът на култовите Rammstein, вече десетилетия залагал на крайностите и провокациите, както в кариерата на групата си, така и на личните си проекти. Те станаха негов синоним. След толкова години експерименти на сцена и разширяване на границите на шоуто си, той е стигнал до разделителна линия, отвъд която стои отвращението, лошият вкус и отхвърлянето. Дали прекрачва вече тази линия?! Концертът му снощи в зала Арена 8888 в София, първият самостоятелен в България, като че остави публиката разделена в мнението си.
В дълбините
Till включи българската столица в обиколката си „Meine Welt“, по покана на Fest team. Още от старта на турнето в мрежите валят видеа на все по-изобретателната вулгарност на артиста. Така че – бяхме подготвени. В концепцията на шоуто си, Lindemann въвежда публиката в главата на мъжа – дава картина и звук на най-мръсните кътчета на подсъзнанието и ги преувеличава. Основно чрез мултимедията, която върви през повечето време на гърба на сцената и е чудесен пример за немско порно. Е, на сцената нещата са далеч от заснетото на лента и доста по-кротки, включително в моментите на свръх театралност в кратките постановки между песните. Легендарният GG Allin не се е преродил в соловия проект на германеца, определено.
Извън сцената
Два часа преди да се качи на сцена Till Lindemann пристигна без излишна суета, заедно с екипа си и без лъскави лимузини. Спокоен и усмихнат влезе в залата и дори отдели време на няколко човека за снимка и автограф. Още не беше „облякъл“ сценичната си персона. В мига щом платнището с надпис на кирилица „КИЛЛ ТИЛЛ – Meine Welt“ (не е специално за България, навсякъде е с този надпис) падна и първите бликове ослепиха пълната Арена 8888, на сцената се качи вулгарното чудовище, което всички очакваха.
Зад гърба му
Беше подкрепен от петчленна банда. Зад барабаните и главно действащо лице в театралните пърфоранси е Joe Letz. Той всъщност е барабанист на подгряващата банда, която видяхме в София – Aesthetic Perfection (за тях след малко), но на този тур, свири за Lindemann. Letz е и бивш барабанист на Combichrist (тях пък ги гледахме на Hills of Rock 2024), обвързан допълнително с Rammstein, защото участва в клиповете на Emigrate, страничния проект на китариста Richard Kruspe. Единственият друг мъж в групата е Danny Lohner (китара, бас, беквокали), бивш член на Nine Inch Nails и A Perfect Circle, въведен дори в Залата на славата с първите. Всички останали бяха дами. Честно казано, дали наистина свиреха?!… Надали някой в публиката се интересуваше особено, защото през половината време се въртяха в оскъдното си облекло по пилоните на сцената, провокираха с визията си и приковаваха внимание по всевъзможни други начини.
Сценография
Спектакълът започна в 21:15 ч с парчето Fat и бандата, подкрепена от две танцуващи тлъсти монахини, който бързо хвърлиха дрехите си и останаха повече от оскъдно облечени, демонстрирайки излишните си килограми (които всъщност бяха костюми, облечени от иначе красивите танцьорки на Lindemann). Музикантите бяха като войници със същите униформи, като одеждите на фронтмена, които с течение на концерта бяха събличани поетапно. В продължение на час, Till препускаше през соловата си дискография. Водеше шоуто в много стегнат ред, дори част от парчетата бяха със съкратена дължина. По сцената се редуваха стриптийзьорки и полуголи полицайки с фуражки, които се разхождаха по двете ѝ нива и висяха по пилоните, разположени във всеки ъгъл.
Драматургия
По време на първите няколко песни иначе добрият звук прекъсваше от време на време, поради технически проблем. Това наложи Lindemann да избърза с първия си немузикален пърформанс и няколко торти полетяха към публиката, а Till подгони барабаниста Joe Letz, който през цялото време го играеше жена, прикрепил изкуствени гърди към оскъдното си облекло, и зарови нос там, където свършва гърба на ударника. В следващата пауза, красивите танцьорки и музикантките се върнаха с още торти и шампанско, което пръскаха по първите редове.
Тази, иначе сладка вакханалия, беше прекъсната отново от Letz. Вече освен с гърди, беше оборудван и с изкуствена вагина, от която вадеше оцветени дамски тампони и ги хвърляше в публиката. Малко по-късно отново барабанистът стана център на тези драматургии, като от друг негов изход бяха вадени сурови риби и мятани сред феновете. Всичко това беше изиграно максимално далеч от автентичността и с дълбоко подчертана театралност. Ефектът – вулгарността беше издигната в култ, а отвращението беше избегнато. Не мога да кажа същото за мултимедията, която на моменти беше основен фокус на публиката, много повече от случващото се по сцена. А самият Till като, че се губеше в целия този сексуален цирк. До някъде отсъстваше динамиката му, с която сме свикнали да го виждаме на концерти на Rammstein. Нямаше я и провокацията, лично отправена от него. Беше оставил това само за колегите си.
За финал
Изключително лаконичен през целия концерт (след като поздрави публиката едва след шеста песен), Till се раздели с феновете си със звучното „Благодаря, София“ на български. А те го изпратих огнено и бурно. Всъщност, бяха такива през цялото време – пееха песните, реагираха на всеки шест и шумно приветстваха всичко случващо се на страхотната като осветление и мултимедия сцена. Факт обаче е и, че част от публиката не беше подготвена за този спектакъл.
Till Lindemann:
Aesthetic Perfection:
Aesthetic Perfection стартираха вечерта на 8 декември с кратък, но много ударен сет. Daniel Graves на няколко пъти припомни на публиката, че са свирили у нас преди 17 години. Определено личеше задоволството му, че снощи повториха концерта но пред пълната зала Арена 8888. Експлозивни и напомпани с адреналин, парчетата им подлудиха феновете и бяха може би най-подходящият старт на вечерта.
