Преди 25 години, в един малък град в Северна България, в една елитна гимназия, от ръка на ръка се предаваше една апокрифна касетка. На обложката ѝ беше изобразена лента за аналогов фотоапарат (разбира се преснимана хиляда пъти и с ужасно избледняло изображение) с надпис „Празен кадър“. А вътре беше записът на демо песни за неиздаден албум на една „габровска група“. Тогава така наричахме Остава, защото съучениците ни от Габрово бяха донесли тази касета (години по-късно разбрах, че всъщност всичко започва в Казанлък). Малко след това първият албум на Остава – „Пинг-понг“ излезе и този диск беше една от най-ценните ми вещи. Част от онези демо записи бяха намерили място в албума, но друга част – не, за което съжалявам и до днес.
Четвърт век по-късно се чувствам като гимназистката, която с компания слуша по училищните коридори Остава от протъркана касетка. Сърцето ми отново подскача, като вървя към столичния клуб ДОМ, за да чуя на живо новия, седми албум на групата „Сърце | Вина“. Хайде сега прочетете заглавието му бързо. Прочетете го слято. Точно така – „Сърцевина“, игра на думи и поредната закачка на бандата към свикналите с лингвистичните им еквилибристики фенове.
Осем в едно
Албумът съдържа осем песни. Четири от тях вече излязоха като сингли – „Мона Лиза“, „Спомен“, „Виновен“ и „Аристократ“. Останалите четири – заглавната „Сърце | Вина“, „Лала“, „Вълна“ и „Куршуми“, направиха премиера пред препълнения клуб. И тук си признавам, че не съм съвсем точна, защото бандата изпълни „Сърце | Вина“ и „Куршуми“ за първи път на концерта си в „Маймунарника“ в края на лятото. Но официалният им дебют беше именно миналия петък, 5 декември, на промото на албума.
Улегнал, баладичен и значително по-мъдър. Това отличава „Сърце | Вина“ в дискографията на Остава. Но нали музикантите обичат да казват, че всеки албум е моментна снимка на живота им. И явно днес Свилен, Жоро и бандата са едни пораснали, чаровни бунтари. Важно! По същността си те остават бунтари. В тях сигурно никога няма да спре да тлее онзи гняв срещу системата, който така нахално излизаше в първите им албуми. И този гняв беше елегантно отприщен и на този специален концерт.
Оставка вместо Остава
След като в първата част Остава изсвириха „Сърце | Вина“ в цялост, във втората забиха най-големите си хитове. И да, на „Шоколад“ цялата публика, състояща се от поне три поколения, надпяваше Свилен. Но този път не тази песен беше акцентът. Той падна другаде. Върху едно от любимите ми парчета – „Бесен“. Още със старта му, на кръглия екран зад бандата вместо Остава се изписа „ОСТАВКА“. Публиката ревна, а Свилен се качи на гребена на вълната, подкрепяйки всеобщото недоволство от политическата класа на България. Когато „Бесен“ се пее с определен адресат звучи различно, повярвайте.
Куршуми
Като в тангото ще се върна две крачки назад в разказа си, отново към албума. И по-специално към едно парче от него, което силно се надявам да се превърне в сингъл. Песента е „Куршуми“. Освен че е много силна, тя е и една от малкото песни на Остава, в които китаристът Георги Георгиев поема вокалите. Обичам, когато Жоро пее. Плътен, събран глас, който вкарва посланието на текста венозно. Свилен и неговия характерен провлачено фалцет винаги ще бъдат емблема на бандата. Няма да преувелича, ако кажа дори – емблема на тяхното поколение на алтернативната сцена. Обожавам тази характерност в гласа му. Той е озвучавал някои от най-важните моменти в живота ми и дори със завързани уши, полуглуха и на сън мога да го разпозная. Жоро обаче е тайно оръжие, което обичам да вадят по-често. Просто чуйте парчето.
И като заговорих за Жоро, на друго парче, в което той е водещ вокал – „Поля от слънчогледи“, Остава поканиха изненадващо Стенли, който беше в публиката. Дуетът им звучеше по-добре отколкото можех да си представя. Гласът на Стенли залепна фантастично в това вече превърнало се в класика парче.
За финал – чуйте новия албум на Остава и… ОСТАВКА.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
