Свивате двата юмрука и опъвате ръцете високо. Единият стои неподвижно, другият започва да се върти, сякаш задвижва манивела. Бавно и постепенно неподвижният юмрук се разтваря. О, всъщност се разтваря само една част от него. Един пръст. И се вирва високо – над проблемите, над ежедневието, еректирал от високооктановия рокендрол на притежателя му. Ей такъв урок ни преподаде една култова личност, която води „най-великата рок група“ (сами обичат да подхвърлят иронично). Той е Eddie Spaghetti, фронтменът на The Supersuckers, който ми показа този номер, 30 години след като за последно го видях в голямото междучасие.
Въпреки, че да промиеш главата с чистокръвен рок, който дори самият Леми Килмистър е признал, и да навириш пръст срещу всичко, което не те кефи е истински пречистващо. Поне за мен.
Liquor, Women, Drugs & Killing
Бандата идва за пореден път у нас и този път се опита да гътне клуб Паве, на 12 февруари, по покана на Wrong Fest. Донесоха и чисто новия си, едва на 4 месеца, 12 албум – „Liquor, Women, Drugs & Killing“. Тавата звучи, точно така както ви подсказва името ѝ. Знам, защото триото заби здраво няколко нови парчета.
(ВИЖ ОЩЕ: Аналогова фотогалерия от концерта на бандата преди 3 години)
Публиката не беше достойно количество за тези ветерани с близо 40-годишен стаж и в началото може би малко ги разочарова, но истинският рокендрол е такъв дори и пред празна зала. The Supersuckers бързо влязоха в настроение, а с тях и феновете и всички спряха да броят (хора, песни, времетраене).
Daily Noise Club
Нямаше как да има по-подходяща група, която да свири преди The Supersuckers от нашите Daily Noise Club. Хич не обичам думата избухнаха (взривиха също), защото никой не избухва на концерт, иначе трябва да се чисти карантия от стените всяка вечер. Но друг би казал точно това, че Daily Noise Club избухнаха. Аз бих го описала така: влязоха на скорост и мръсно триене на гуми от първото парче още. Някои хора и групи, никога не губят енергията!
ФОТОГАЛЕРИЯ:
Daily Noise Club:
