„Може би имаме какво повече да кажем с ноти отколкото с думи“. Това твърдят швейцарците Monkey3.
Слушането на всичко, извън класическата музика, което няма текст, винаги е било предизвикателство пред мен. Възприемам посланията на групите, изказани през текстовете им (значително по-лесно е). Когато ми се „изпречи“ изцяло инструментална банда, е като да ми ампутират едно от сетивата. Задачата пред артиста става многократно по-трудна – като да заведе незрящ на кино. Трябва да изостри останалите ми сетива, за да ми въздейства. Та магията рядко се получава.
Monkey3 обаче се оказаха магьосници на живо. Нещо, което подозирах от записите им. На 7 февруари в столичния клуб Mixtape 5, на първия им хедлайн концерт в България, успяха да ме издърпат за ръката през портала на техния космос. Галактиката им се гради върху безумно дълбока сайкъделик основа, върху която са подредили стоунър, прогресив и спейс рок в различни пропорции.
Welcome to the Machine
В последната тава “Welcome to the Machine”, която излезе през 2024 г. и те ни представиха на живо в София по покана на Wrong fest, бутат все по-далеч границите на електрониката и синтовете. Подсилват концептуалния си замисъл да изправят човек срещу машина и това превръща не само записа, но и концертите им в дуалистични изживявания. В тях се преследват виртуозните китари на Борис с безкомпромисните звуци „създадени от машина“.
Наскоро четох интервю с бандата, в което разказват, че концепцията на “Welcome to the Machine” се избистря след първоначалния рунд на писане, под въздействието на филми и книги като „1984“, „Фермата на животните“, „Матрицата“, „2001: Космическа одисея“. И ако човек, отивайки на концерта им, си позволи да допусне музиката им в чисто от ежедневието съзнание – по дяволите, точно в подобни сюжети „човек vs машина“ ще се пренесе. След 25 години и вече седем дългосвирещи албума в дискографията си триото, което всъщност отдавна е постоянен квартет, знае как да те поведе на пътешествие само с ноти.
Дим и цвят
Групата пристигна изцяло със собствен екип, който отговаряше за осветлението и звука. Потънали в мрак, обгърнати от лазещия пушек, и просветвани единствено от тънките разноцветни лъчи на прожекторите, те изключително бързо въведоха публиката в нужното настроение. Също като в музиката си, и на живо не произнесоха нито една дума (дори нямаше микрофони). Но връзката се осъществи мигновено. Внушението беше ясно и насочено. Тук трябва да се отдаде заслуженото и на присъстващите. Всеки от тях знаеше къде е попаднал, какво и как да вземе за себе си от тази вечер. Хипнотизиращата мултимедия, която вървеше през цялото време зад гърба на групата, само помогна това да стане още по-лесно и пълноценно.
С едно изречение – Monkey3 на живо е нещо, което всеки музикален авантюрист трябва да си причини. Или поне всеки, чийто живот е повлиян от Pink Floyd и Led Zeppelin, но не иска да остави границите на любопитството си бетонирани в 70-те.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
