Потапяне в магията на Naxatras – гръцки сайкъделик рок с далекоизточно сърце

Клуб Mixtape 5. Четвъртък, 16 октомври. Часът е 21:15 ч. Очаквам тази вечер да гледам гърците Naxatras. Нагърбила съм ги с очакване да ме откъснат от реалността и да ме презаредят след тежкия работен ден. “Водка с редбул, моля”, минавам първо през бара. Барманът ми отваря една бира и ми се усмихва. Важно е какво питие те вкарва в настроението за вечерта, но понякога се оказва, че нито напитката, нито настроението са по твой избор. Но пък грешни избори тук няма.

Името „Naxatras“ произлиза от думата „nakshatra“ – 27-те лунни дома или съзвездия в индуистката и будистката астрология. Групата е споделяла преди, че името им рефлектира свързаността им с духовността и интереса към далечни култури. Но най-хубавото е, че момчетата от години успешно потапят слушателите си в своята сайкъделия, като в пречистващите води на река Йордан.

(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Интервю с Naxatras – групата, в която музиката среща научната фантастика)

От край до край

Naxatras са едно от трите ми любими неща, родени в Солун, след Кирил и Методий и моят приятел Стефан (поздрави, ако четеш това). А гостуването им в България е поредното. Но този път поводът е голям – новият албум “V”. Вечерта наистина беше посветена на него и John Vagenas и компания го изсвириха от край до край. Потопиха ни изцяло във фантастичната си вселена, в която чертаят историята на страната Нарахмон. За да ни въведат в нея направиха едно изключение и изсвириха “Journey to Narahmon”, от предишния си албум “IV”, от който започва концептуалната сага. Запознаха ни с богинята на луната Нумения, Пазителя на Космоса и Празнотата.

На финала басистът и фронтмен на групата John Vagenas намигна с един кратък въпрос “Искате ли нещо по-старо?” и прозвучаха две от парчетата от дебютния им албум – “Waves” и “I Am the Beyonder”.

Чух Naxatras за първи път на Wrong Fest през 2022 година, макар те да са посещавали България много пъти преди това. Още преди 10 години, когато излиза дебютният им албум, именно Mixtape е тяхната първа изява на сцена извън родната Гърция. Когато аз ги видях за първи път ми направи впечатление колко поглъщащи са Naxatras. В четвъртък вечер знаех, че ще е удоволствие да ги слушам и гледам отново. 

Разширен състав, разширен хоризонт

Специално за турнето към тях се присъединява Спирос Курубетсис на перкусии. Можем да кажем, че това е супер комбинация в силната ритъм секция, върху чиято основа се гради бандата, и ще се радваме да ги виждаме заедно и в бъдеще. Лично на мен присъствието на Спирос ми допадна не само музикално, но и от човешка гледна точка. Той раздаваше усмивки на фотографите и наздравици на феновете. Публиката танцуваше, видимо се забавляваше и се потапяше напълно в сайкъделик звуците на Naxatras. Телата се движеха като в транс. Очите бяха затворени почти през цялото време. Хората излъчваха щастие от сливането си с музиката.

Щипката ориенталска екзотичност, която бандата добавиха в последните си два албума, заедно с електронните звуци, които намериха място в композициите им след присъединяването на Пантелис Карагас, направиха вечерта още по-пикантна.

Преди и след Naxatras

Гърците бяха подкрепени от българите Space Weaver. Признавам, чух ги за първи път, но се почувствах сякаш съм се натъкнала на нешо наистина интересно. Чувствах се по същия начин и първия път, когато чух Naxatras. Но за Space Weaver можем да поговорим в бъдещ момент.

Ако до сега не сте слушали Naxatras проверете кога отново ще са в града. А защо това да не е добавената стойност на следващото ви пътуване в Гърция. А колкото се отнася до мен, любимците ми от Солун успешно ме потопиха в тяхната река Йордан и ме измъкнаха от там, отмили тежкия работен ден. Мога само сърдечно да им кажа “евхаристо поли”.