„Здравей, страхотна тениска? Обичаш мотори?„. „Виждах през цялото време как се прегръщате и целувате на любимите си песни!“. „Забелязах те, че пееш всички текстове.“ Ето така Sivert Hoyem, един от най-могъщите живи гласове в музиката, лидер на алтернативната банда Madrugada, и артист със солидна солова кариера, се впускаше в малки лични разговори с всеки фен, който го чакаше след първия му концерт в България. Отне му 10 минути след като слезе от сцената, да се озове във фоайето на „Пространство 108“ в София на 14 март малко преди полунощ. Дори не беше сменил ризата си.
Снимка: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova
За да дойде този изключителен музикант, композитор, текстописец и изпълнител в България обаче отне десетилетия. Точно преди година, след излизането на предпоследния му солов албум „On An Island“, той сподели в интервю за Licata.bg, че има особен интерес към Балканите и страните, в които никога не е свирил. Но не е получавал покана за концерт у нас.
От една страна – обяснимо. Sivert Hoyem не е популярен по нашата географска ширина, въпреки че в Гърция и той, и групата му Madrugada, са истински култ. От друга – истински риск е да доведеш подобен алтернативен артист. Oсобено при концертния календар като в последните 2-3 години, в който в България всеки месец има концерти, които пълнят стадиони и арени. След това интервю почти не ни остана надежда, че Sivert някога ще свири тук. Но Alarma Punk Jazz ни изненадаха и поеха риска да го доведат за две дати – в София на 14 март и в Пловдив на 15 март. И на двете дати залите бяха пълни! Пълни с хора, дошли заради музиката на норвежеца и добре познаващи дискографията му, обикаляли света, за да го слушат на живо.
(ВИЖ ОЩЕ: Sivert Hoyem: Тишината идва преди музиката)
МИНИМАЛИЗЪМ
Два лъча светлина, един голям кръгъл софтбокс отзад и една китара. Това беше целият сценичен реквизит, с който минути след 21:00 ч започна концертът на Sivert Hoyem в София. Така и завърши. Шоуто беше акустично и заради това – минималистично. Но във всеки малък детайл беше въвлечен смисъл – от цвета на светлината за различните песни и играта с тъмнината, до кратките паузи, които артистът правеше между песните, за да разказва истории. А той разказва така, както пише текстове – поетично, завладяващо и най-вече – откровено до болка.
За онези близо два часа, в които беше на сцената, Sivert Hoyem почти не помръдна от мястото си зад микрофона. Но гласът му се разхождаше, танцуваше и рисуваше картини. Меланхолията му се посипа като ниска мъгла над публиката и я приласка като в дом. А над мъглата цъфтеше кристалният глас на Sivert с качеството на студиен запис (благодарение на невероятния озвучител, който беше довел със себе си). Чуваше се безпогрешно дори характерното му вибрато, което те кара да настръхваш.
Един човек и един инструмент създадоха атмосфера, като от роман на Кнут Хамсун. (Писателят е вдъхновявал не веднъж Sivert Hoyem за текстовете на песните му. „Two Green Feathers“ е написана по романа „Пан“). В тази атмосфера топлите емоции, завладели публиката се разтваряха в тънкия вятър, оформил пейзажите на Северния ръб на Европа.
ИЗОБИЛИЕ
Сетлистът беше внушителен, като в първоначалния си вариант беше от 18 песни, но Hoyem го допълни в движение. Ден по-късно разбрахме защо. Защото искал по време на това турне, въпреки че е посветено на новия му албум „Dencing Headlights“, да изпълни на живо всички песни от предишната – „On An Island“. В София допълни „Now You See Me/ Now You Don’t“. В Пловдив, на последната дата от турнето, изпълни „Keepsake“, която никога преди това не беше свирил на живо. Извън тези изненади, норвежецът ни разходи из шест от седемте си студийни албума, като акцентът беше на последните два. В допълнение подари на публиката и няколко песни на Madrugada – „Majesty“, „Honey Bee“ и „Strange Colour Blue“, която ни върна към дебютния албум на групата „Industrial Silence“ (1999). Вмъкна и един кавър на на Lana Del Rey – „Born To Die“.
На финала ще се върна към началото и онова непринудено съприкосновение между артист и публика след концерт. В него Sivert Hoyem не веднъж повтори, че ще е щастлив да се върне в България и се надява да е скоро. И, да, вярвам му, защото това не звучеше като дежурна реплика пред публика на концерт, а като обратна връзка в едни нови топли отношения.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
