“Free, free Palestine!” се чува от микрофона. “Free, free Palestine!”, отеква неколкократно скандиране в клуб Mixtape 5. И преди още да успея да сдъвча колко яко е, когато на българска сцена се качат непокорни артисти с ясна позиция и по различни теми от музикантските проблеми, към сцената “полита” сочен среден пръст и вик “Нещастници” в попадналата за миг в звуков вакуум зала. Понеже сме на пънк концерт, първоначално като че това беше възприето като извратен израз на фенска любов към бандата. Но пороят от обиди от иначе добре сложения огромен мъж така се изля, че не остави място за съмнение в разделителната линия между световете на британците shame и българските им фенове от едната страна, и този яростен човек, от другата. Агресивното му поведение принуди охраната да го изведе.
Tова няколкоминутно прекъсване успя да бутне концерта към не особено успешен край. Ето точно така геноцидът в Палестина, може да провали един концерт на британска банда в България.
Случая The Smile
Само преди година човек от публиката на концерта на The Smile в София беше “награден” със среден пръст от самия Thom Yorke в края на шоуто. Поводът?! Обвиненията, които този фен изкрещя към бандата за пристрастия им към Израел. И вместо това да остане като един избледняващ спомен, както за публиката, така и за музикантите, в последните дни Thom Yorke и Johnny Greenwood отново трябваше да влязат в обяснителен режим пред медиите, заради наближаващото риюниън турне на култовата им банда Radiohead и опасенията от бойкоти и размирици по концертите.
Две групи, и двете от Великобритания, но едните обвинявани, че са поддръжници на Палестина, а другите на Израел. Съдени са еднакво, въпреки диаметрално различните си позиции. Казвам това с ясната уговорка, че нито Johnny Greenwood, камо ли пък Thom Yorke, са демонстрирали каквато и да било подкрепа за израелското правителство. Greenwood по-скоро подкрепя арабски и израелски музиканти, с които работи и пише музика, защото голямата част от времето си прекарва именно там, със съпругата си, която е от Израел. А Yorke ясно заяви, че не би свирил в никакъв случай в Израел. И въпреки всичко радикализирани фенове и на Radiohead (както и на The Smile, защото половината група всъщност е Radiohead), и на shame са готови да ги линчуват на концерти.
И Robbie Williams
Последно ще припомня как само преди месец Robbie Williams отмени последния концерт от актуалното си турне, преминало и през София. Той трябваше да е няколко дни след нашата дата и да се състои в Истанбул. Това така не се случи заради сигнали за застрашената му сигурност в Турция. А причината – съмнения, че може би подкрепя Израел, защото съпругата му била еврейка…
В ерата на кенсъл културата да си артист с позиция се оказва още по-трудно, защото не е достатъчно само да имаш смелост да изразиш вижданията си публично и да бъдеш награден с критика. Трябва и да си готов за часове да те изравнят със земята, защото си в грешния лагер.
Половин година разлика
Но да се върнем към концерта на shame преди два дни (на 24 октомври). Още от старта шоуто на британците не тръгна гладко. Въпреки че българската публика ги чакаше с нетърпение, след като вече видя през лятото малка част от това, на което са способни, на фестивала Sofia Live Festival. Искахме да ги преживеем и клубно, с хедлайн концерт и в пълния им потенциал.
Снимка: Licata.bg / Rumina Georgieva
Технически проблеми обаче от самото начало някак си спънаха бандата още докато се качваше на сцена. Микрофони спираха, техници се качваха по време на сета да сменят кабели и какво ли още не. shame вече 10 години са на сцена, като част от модерната пост пънк вълна на Острова заедно с IDLES, Fontaines D.C. и т.н. Опитът обаче не винаги може да помагне да прескочиш себе си и неприятните усещания. А сякаш точно такова чувство беше стегнало в здрава хватка бандата в София. Фронтменът Charlie Steen беше видимо дистанциран от феновете, въпреки че е известен точно с обратното. А и ние видяхме на какво е способен само преди половин година.
Не слизай в публиката
Дългоочакваният финал, когато абсолютно винаги той изпява последната песен сред публиката, беше рязко и показно отменен от екипа на shame. Въпреки прекъснатия концерт и споровете по линия Палестина-Израел, Charlie все пак се подготви да слезе в публиката. Намота кабела на микрофона си и застана на ръба. Не че гореше от ентусиазъм, но щеше да го направи. В този момент обаче на сцената влетя човек от екипа и му каза нещо в ухото, докато на ръба на сцената се подпираше охраната на клуба. Знакът беше ясен. Charlie направи няколко крачки назад, размота кабела на микрофона от ръката си и повече не се приближи към публиката. С избързалия край на последната песен shame се прибраха в бекстейджа без дори да кажат довиждане, с кисели физиономии, а мениджърът им не криеше разочарованието си, като на висок глас изкоментира че концертът не е бил “впечатляващ”.
Средните пръсти
За съжаление фронтменът на групата не беше единственият, който изкара този концерт без особено настроение. Най-вече заради политическите сблъсъци, които сигурна съм, не бяха очаквали да им се случат в България. Всъщност първи по тази линия го отнесе единият китарист на групата – Sean Coyle-Smith. Първите средни пръсти полетяха именно към него по-рано вечерта, но тихомълком. Може би защото зад гърба му, върху усилвателите, още от самото начало стоеше палестинското знаме? Не знам. Същият “фен”, който по-късно нападна групата и на висок глас, тормозеше китаристът и го провокираше, но успя да се измъкне от вниманието на охраната.
Летящия басист
Единственият, който не измени на сценичното си поведение беше скачащият басист Josh Finerty. През цялото време той летеше наляво надясно в своя си унес. Свиреше и пееше бек вокалите, и през цялото време скачаше, въпреки нервната система от кабели по пода, която на няколко пъти го спъна сериозно. Той беше и единственият, който след концерта излезе на мърч щанда при феновете, въпреки, сигурна съм, че е имало, предупрежденията на охраната. След всеки концерт, срещу дарение от 10 евро за хуманитарна помощ за Палестина, той рисува кученца на феновете. Не пропусна да го направи и в София.
Рестото е за музиката
В крайна сметка така дълго чаканият концерт на shame се превърна от възможност за пълно разпускане след тежка работна седмица, в жертва на все по-яркото разделение на обществата. Да не изразяваш обществената си позиция не е вариант. Но не е вариант и музиката и изкуството да губи от всичко това.
Maze Hunters
В цялата тази какофония с политически отенък не бива да се забравя, че сцената на shame беше споделена от една много способна група – Maze Hunters. Бандата е създадена в България, но нито един от членовете ѝ не роден тук. Александър Иванов (вокал и ритъм китара), Евгений Обручков (барабани) и Дмитрий Воннов (бас) са бесарабски българи, дошли да учат висшето си образование тук. Именно в България се срещат и създават групата, която вече стабилно стои на ъндърграунд сцената и не спира да издава продукция, отличаваща се с все по-експерименталния подход към композирането. Пауър триото е истинско удоволствие за гледане на сцена и то главно заради сценичното присъствие на басиста Дима, който не спира да се движи и обича да влиза и да свири в публиката. От известно време към инструментите си е добавил и ретро микс пулт, който работи с касети и на който създава отличителния авангарден звук на бандата. Може би защото се подвизава и на електронната сцена, където развива самостоятелна кариера и издава под името Sonic Ghaut.
shame ФОТОГАЛЕРИЯ:
Maze Hunters ФОТОГАЛЕРИЯ:
