Хората трудно възприемаме нещата, които не разбираме. Камо ли пък, ако е изкуство. А Thom Yorke и музиката, която прави с Jonny Greenwood и Tom Skinner в групата The Smile, е трудна за разбиране, но обратно на логиката – много лесна за приемане. Влиза в тялото през всички сетива, игнорирайки мнителността на разсъдъка. Или казано по друг начин – снощи, многохилядното множество, което гледа за пръв път The Smile на родна земя, на Арена София, нямаше абсолютно никаква нужда да следи сложните музикантски решения на сцената, а се понесе по звуковите вълни, които прииждаха от истинските гении изправили се на живо пред нас.
(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: The Smile – новият аватар на Том Йорк и Джони Грийнууд)
Нужно ми беше да видя Thom Yorke с очите си, за да се убедя, че този концерт наистина ще се състои в София. Истинско изключение е подобни групи да включат България в тура си, защото The Smile са нова, актуална банда, бих казала супер група, съставена от Thom York и Jonny Greenwood, двигателя на Radiohead, и фантастичния Tom Skinner от Sons of Kemet зад барабаните. Е, случват се и подобни явления. Организацията беше безупречна. Графикът на отваряне на врати и излизане на артистите се спази до минутата. Звукът и осветлението, половината от което The Smile си носеха сами, бяха кристални. Всички условия този дълго чакан концерт да премине по най-добрия начин бяха на лице.
СЕТЛИСТЪТ
И той премина точно така, че и по-добре. Беше като дълбочинно гмуркане в пространство, където група вещи водачи ти показват пътя към нирвана. Беше чиста доза музикално удоволствие с продължителност 2 часа, или 20 песни. Сетлист, подбран от двата албума на The Smile – „A Light for Attracting Attention“ и новия „Wall of Eyes“. Те бяха изпълнени почти в цялост и гарнирани с две от парчетата, сътворени за саундтрака на сериала Peaky Blinders – „Teleharmonic“ и „Pana-vision“. А финалът беше белязан от френетичната самостоятелна песен на Thom Yorke „Feeling Pulled Apart by Horses“. И не, нямаше нито една песен на Radiohead, както и до сега в концертите на The Smile.
ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ
Отстрани случващото се по сцената приличаше на пъклен часовников механизъм, щателно проверяван и поддържан от много хора. Екипът от роудита на бандата не стоеше отстрани както обикновено, а почти през цялото време беше на сцената, за да подава и разменя инструменти, да ги мести на различно място. И всичко това заради дяволския гении на Yorke и Greenwood, и двамата мултинструменталисти, които постоянно си разменяха китари и бас китари, заменяха ги за синтезатори, дори за арфа, свиреха на тях по необичайни начини. Но нито за секунда не оставиха непоканена тишина да се настани на Арена София. Yorke, който се слави като закоравял особняк, беше в много пъстро разположение на духа и, както Георги Георгиев от „Остава“ каза на финала на концерта, „Аз Yorke не съм го чувал толкова пъти да каже „Благодаря“, а съм бил на още два концерта на Radiohead. Най-много веднъж да се е обърнал към публиката!“
Стартът на вечерта беше даде от James Holden, който насели пространството между трибуните на бившия колодрум с електронния си сет. И ако той беше сценарии на филм, описан не с букви, а с ноти, определено щеше да е в някаква жанрова еклектика, гравитираща между чилаут вкуса на любовните драми и необичайните обрати на психо трилъра.
А ето и случилото се снощи, 18 юни 2024 г., в София, в снимки:
