Едва когато отидеш на концерт на група, чийто език е толкова далечен от тези, които знаеш, ще няма как да разграничиш дори думите, камо ли да уловиш някоя позната, едва тогава може да усетиш онази необяснима магия на музиката. Звукът, който чрез вълните, които произвежда, ти влияе не само ментално, но и физически. Предполагам че повечето от хората, напълнили клуб Паве в София в петък вечер, 17 април, за да слушат туарегската група Imarhan, които пеят на езика тамашек, са имали това усещане. Хем подсъзнателно подозираш какво пеят, усещаш емоцията им, хем нямаш никаква представа за какво става дума в текстовете им. Това музикално предизвикателство, изживяхме благодарение на авантюристите от Alarma Punk Jazz.
Кои са Imarhan?
Imarhan са изключително въздействаща група. И въпреки, че са следващото поколение, това след култовите Tinariwen и Tamikrest, те са не по-малко вълнуващи и емоционални на сцена. По един по-различен начин, разбира се.
Лидерът им Садам, чието истинско име всъщност е Ияд Муса Бен Абдерахман, както и един от китаристите на Imarhan, са добре познати на любителите на пустиня блус и рок в България. Двамата вече са свирили у нас с големите Tinariwen (и предстои отново да дойдат с тях на 15 май). Но за разлика от създателите на стила, като Ali Farka Touré, чийто син гостува в България преди две години, и вече споменатите Tinariwen, Imarhan носят друга енергия.
Значително по-млади и живели в други обстоятелства, те са съхранили и излъчват волност, както в поведението си, така и във взаимодействието си на сцена. Нямат по лицата си онзи мъчен отпечатък на нелекия живот на номадския си произход. Но усмивките им носят белези. Поизлизат от народ с много силни традиции, които предават през поколенията не само историята, но и емоционалността на предците. Тази силна връзка е закодирана дори в името на групата. Imarhan, на тамашек означава „тези, за които ни е грижа“.
Сетлистът
Но да се върнем към вечерта на 17 април, защото в залата нямаше нито един случаен човек. Истинско събитие да видиш в клуб в България хора в пенсионна възраст да се забавляват на първия ред пред сцената. И то рамо до рамо с тийнейджъри, Gen Z-та, милениъли. Въобще, представители на всяко поколение, което все още може да мърда. Дори невръстни деца. И всеки изживяваше вътрешните си експлозии на различни парчета от сетлиста. Причината – той беше забележително разнообразен. От меланхоличен блус, през здрав рок, до откровени метъл рифове, вплетени, разбира се, в така типичния за туарегските групи „пустинен“ стил.
Обрани в комуникацията си с публиката, групата определено спечели присъстващите. И те доста бурно, след час и половина свирене, я върнаха на сцена със скандирания и ръкопляскания. Резултатът – силен отпечатък в паметта за една изключително емоционална, забавна, но и много сантиментална вечер, изпълнена с танци, но и с немалка доза меланхолия.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
