Повече от шарен беше финалът на тазгодишното издание на фестивала Hills of Rock. Викинги и гребане, подскоци и бунт срещу системата, плажни топки и надуваеми дюшеци в публиката, бяха само част от реквизита на Главна сцена, на която една след друга се качиха групите – Massive Wagons, Combichrist, PAIN, Suicidal Tendencies и Amon Amarth.
(ВИЖ ФОТОГАЛЕРИИ И РЕПОРТАЖИ ОТ ДЕН 1 и ДЕН 2 НА HILLS OF ROCK 2024)
Жегата се завърна с пълна сила в Пловдив за последния фестивален ден и направи преживяването „истинско“ – с много пепел, пот и бира. И въпреки че публиката не наброяваше десетките хиляди от предишните два дни, беше напълно достатъчна и правилно ориентирана към забавление. Пространството и пред трите сцени постоянно кипеше от щастливи танцуващи хора.
Първи на основната сцена излязоха Massive Wagon, които създадоха супер контакт с публиката и не спряха да се закачат и да раздават дружелюбни „средни пръсти“ към първите редици. Combichrist рязко смениха настроението със значително по-мрачни нотки и сценично поведение, които определено се харесаха на публиката.
Истинският купон обаче стартира със стария познайник на родната публика Peter Tagtgren, който изведе страничния си проект PAIN в 19:30 ч. Още с излизането им публиката започна да скандира „Пешо, Пешо“, след като самият Peter Tagtgren се пошегува преди дни публично, че в България могат да му викат Пешо. След стандартното начало, музикантите се преоблякоха в цветни, ексцентрични дрехи и хвърлиха в публиката плажни топки и надуваеми басейни. За щастие в музикално отношение не бяха подбрали „летни хитове“, а си останаха на твърда вълна с типичните за бандата електро препратки.
Нещата станаха сериозни с една от най-дългоочакваните банди тази година – Suicidal Tendencies. Калифорнийските кросоувър ветерани направо изригнаха още с излизането си. Mike Muir започна да мери дължината на сцената от първия акорд и да подканва непрестанно феновете, които вече бяха поизоставили малките сцени, да подскачат и да вдигат юмрук във въздуха в името на бунта срещу системата. В паузите между парчетата се отдаде на дълго говорене и обяснение в „любов“ към политиците.
Сетлистът беше повече от задоволителен, като още на старта ни удариха като с парен чук с „You Can’t Bring Me Down“, „Lost Again“ и „I Shot Reagan“ и продължиха с титаничната „War Inside My Head“, „Two Sided Politics“, „Freedumb“ и други. За „Possessed To Skate“ качиха една дузина фенове при тях на сцената и подскоците станаха масови, за да завършат с „Tomorrow“, „Pledge“ и „Institutionalized“. Ако може да има някакво минимално разочарование от гостуването на Suicidal Tendencies у нас, то е, че бандата не дойде с Тай Трухийо – синът на Роб Трухийо, който години след като баща му държеше здраво баса в Suicidal, също се присъедини към редиците на калифорнииците. На пък гърба на Mike Muir пазеше друг виртуозен и атрактивен басист.
Кратка техническа пауза и Главна сцена беше подготвена за епично закриване от викингите Amon Amarth. Добре знаем, че бандата впечатлява с реквизит, но този път беше наистина внушително – кораби, статуи, огньове, рогове, мултимедия. Истински спектакъл, придружен от музика. Феновете на шведите бяха повече от доволни и шумно поздравяваха любимците си на сцена и следваха инструкциите им за типичното „гребане“, което правят на всеки концерт. Всичко приключи с продължителни пироефекти, точно като за финал.
ГЛАВНА СЦЕНА:
НА ТЪМНО:
Но финалът беше само за Главна сцена, защото след последните акорди на Amon Amarth двете по-малки сцени се активизираха.
Третият ден за сцена „На тъмно“ беше изключително разнообразен – от проекто-пънк бандата „Спални места“, които са любимци на тийновете, през финия и интелигентен рок на група „Терпентина“ с фронтмен актьора Иван Юрукова, до страхотните REWIND.
След полунощ финалът беше поставен по най-лудешкия начин от старите познайници „Обратен ефект“ и техните луди танци.
СТРОЕЖА:
За втори път ще опиша сцена „Строежа“ с думата „авангард“. И този път с още по-голямо основание, защото третият ден стартира с WOOMB, които се превърнаха в истинско явление на родната сцена в последната година. След тях се наредиха ТДК, които всеки път се опитват да надскочат себе си, като този път бяха избрали да качат скара на сцената, за да пекат кюфтета в 40-градусовата жега. Може би затова бяха заложили на по-леко сценично облекло – рокли. За фронтмена Никола Николов обаче се оказа неудобно и го смени. А и първите няколко песни бяха достатъчни, за да предадат визуалното му послание към доста голямата публика, която бяха събрали.
Panican Whyasker са гарантиран кеф, всеки път щом се качат на сцена и заради адски добрата си музика, и заради неповторимия контакт на фронтмена Нуфри с публиката. За съжаление представянето им беше донякъде ощетено откъм публика, защото съвпадна с излизането на Suicidal Tendencies на Главна сцена.
Едно от най-дългоочакваните събития на тази сцена беше гостуването на словенците Joker Out, за които музикалната преса в Европа вече говори като за следващият голям пробив след Maneskin. Бандата е на ръба преди големия скок и ние сме истински щастливци, че успяхме да я гледаме на родна земя.
Десертът на Hills of Rock 2024 обаче беше група „Портокал„, която свири на живо за пръв път след 20 години. Момчетата забиха всички парчета от единствения си издаден албум плюс бонус – „Кадифено канапе“, първия им сингъл, който ги изстреля към списъка с любимци на всеки младеж в началото на века. Появата им беше като онези малки парченца лимонов кекс, който в западните държави ти носят като комплимент, заедно със сметката. А преди това три дни похапнахме истински гурме блюда.
А сметката след тези три дни е само една – феновете определено са на плюс. Hills of Rock и трите му сцени, предложиха пир за всеки музикален вкус. Изобилието беше толкова голямо, че и най-големите ентусиасти най-вероятно не са успели да си вземат от всичко. Самият фестивал прави подобрения с всяка изминала година и това е забележимо. Настилката пред Главна сцена, огромното количество барове, заради което не се чакаше повече 3-4 минути за напитка или храна, подобрените хигиенни условия – всичко това допринесе за комфорта на феновете. И колкото и да са невидими тези условия, когато ги има, се оказват изключително важни и осезаемо се забелязва, когато липсват.
Ние вече се готвим за Hills of Rock 2025, а организаторите Fest Team пуснаха промоционални тридневни билети „на зелено“ за следващата година, на цена от 180 лв.