Да, знам, „подчиниха“ е твърде силна дума. Особено за музикален проект с два официални сингъла и едва няколко концерта зад гърба си. Но, когато се наредиш на гардероба, за да си вземеш якето и да си тръгнеш от концерт, и навсякъде около себе си чуваш превъзбудени гласове, които съвсем безконтролно използват най-силните суперлативи, които откриват в речника си, обсъждат и се надпреварват да споделят и малкото, което знаят за групата – това е ясна индикация, че публиката е не само завладяна, а подчинена. И, да, Woomb не само напълниха столичния клуб „Строежа“ в сряда вечер, а го подчиниха. Подчиниха мислите на всички присъстващи, които и след края на вечерта не спираха да говорят за музиката на Woomb, за поведението им, за изразните им средства, за продукцията им. А не малко от присъстващите сами бяха музиканти.
Работещи като дуо (Христо Йорданов – вокали и Георги Линев aka Kan Wakan – китара, клавишни, продуцент), Woomb излязоха за първи път на сцената на „Строежа“ в 6-членен състав. Колко е бил броят на музикантите обаче няма абсолютно никакво значение за присъствието им пред публика, защото всичко се фокусира в една точка – Христо Йорданов. Изключително талантливо, андрогинно същество, от чиито пори изтича не пот, а артистичност. От студийните записи на дуото вече бях наясно със способностите на гласа му – кристален, чувствен, характерен, с прецизно овладян фалцет. Не бях подготвена обаче за всеобемащото му поведение на сцена. Той изиграваше и предаваше всяка изпята дума с тяло, жестове и ярък, блестящ поглед.
Тази синкретичност на музиката на Woomb примамва всеки присъстващ да влезе в творческото им пространство. Но претенцията в творчеството им служи като фейс контрол на входа. Можеш да надникнеш през шпионката в онзи магичен свят, които градят, но не всеки е поканен да влезе и да го опознае.
В почти пълния клуб, огрени само от драматична червена светлина, Woomb подариха един специален концерт на присъстващите. Посветиха го на авторската си музика, която съвсем не се окончава до двата официални сингъла. Така ни дадоха ясна заявка, че има още много какво да очакваме от тях. Съкратиха изцяло от сета си всичко излишно, всичко извън изкуството, дългото говорене между песните. И просто се потопиха.