Дневници от Hills of Rock 2025: мръсна жега и чисто удоволствие

801

42.5 градуса по Целзии на сянка в 17:00 ч следобед. Така, изгарящ от гостоприемство, ни посрещна Hills of Rock точно преди седмица (25 юли). Изминаваш 20-те метра между входа, който за щастие е разширен и се прекосява за миг, и алеята, която дели трите сцени, и вече ти се сгъват краката. Дали от адреналин и нетърпение или от мръсната пловдивска жега… не мога да кажа със сигурност.

Моят адреналин определено беше висок. Първо, защото щях да видя една от бандите, които са ми влезли под кожата жестоко – Gojira, а и други две, които са саундтрак на гимназиалните ми години – Extreme и Skunk Anansie. Но имаше и втора причина – само час преди да вляза на гребаната база в Пловдив, където за шести път се провежда фестивала, получих обаждане от организаторите Fest Team с така чакания въпрос „В Пловдив ли си вече? Има вариант да направиш интервю с Ace от Skunk Anansies!“ По време на разговора все още бях на highway to hell, или иначе казано – магистрала „Тракия“. Дали стигнах навреме…? Скоро ще се разбере.

Тъй като тазгодишното издание на Hills of Rock съвпадна с трите най-горещи дни в годината, още от самото начало на фестивала се установи негласно правило между приятелите и познатите, които задължително срещаш навсякъде из фестивалната зона. Дадох му име, взаимствано от една страхотна БГ банда – „hug or handshake“. В 90% от случаите всички избираха handshake, защото прегръдките бяха повече от лепкави. Те се раздаваха чак около излизането на хедлайнера в 23:00 ч, или между хора, току-що дошли на фестивала, изкъпани и все още сухи. Но пък какво по-голямо рокендрол клише от пот и бира!

ДЕН I

Трябва да се признае, че Hills of Rock тази година стартираха ударно, благодарение на първата банда на Главна сцена – Rise of the Northstar. Френската хардкор метъл банда, която е силно повлияна от японската манга култура, влезе с пълната си агресия още от първото парче. Много, които кротко спасяваха живота си под сенките, като призовани се понесоха към пространството пред сцената, и то се изпълни с прилично количество фенове, които дори завъртяха мошпит и бяха наградени с разхлаждащ душ от маркучите на стюардите.

Rise of the Northstar

Най-заклетите фенове обаче се бяха наредили по традиция на първите редици на оградата и не я пускаха за нищо на света, пък ако ще и живакът да надмине повърхността на Венера. През цялото време тази година стюардите се грижеха за тях и им раздаваха вода в неограничени количества. Може би точно заради това и въпреки безпощадното слънце, не се стигна до нито един инцидент (или поне аз не разбрах за такъв).

Extreme

Както вече може би сте разбрали – Ден I на Hills of Rock 2025 беше най-очакваният от мен. Extreme с феноменалния Nuno Bettencourt стъпиха на българска сцена за първи път. Nuno е не само магьосник, който може да те хипнотизира с начина, по който бродира по грифа на китарата си, но и невероятно енергичен и с внушителна сценична аура. Всъщност тази аура я притежават всички в бандата и това създава страхотна химия между тях. Такова забавление на сцена отдавна не бях гледала, а фронтменът Gary Cherone определено може да участва в олимпийския отбор по гимнастика.

Няма и седмица преди да видя Extreme, социалните мрежи горяха от спорове покрай гостуването на друга мега банда в България. В тях основният довод беше възрастта. Използваше се както в защита, така и в нападение над бандата. Е, Extreme са поредното доказателство, че възрастта е само цифра, която се отразява изключително различно на различните артисти. Gary е на 64, но се разпъва като ластик и пее почти без отклонения от младите си години. Хората, свикнали да свързват бандата само с най-популярната им балада „More Than Words“, определено останаха изненадани от парния рок локомотив, който ни блъсна в Пловдив.

Nuno Bettencourt

Skunk Anansie се завърнаха в България, след като бяха свирили на Spirit of Burgas преди 13-14 години. Дойдоха с новия си албум “The Painful Truth”, който излезе само преди 2 месеца, и за щастие бяха подбрали доста парчето от него в сета си.

Skin винаги е била истинска природна стихия на музикалната сцена, синоним на бунт и непримиримост не само в текстовете и музиката си, но и в сценичното си поведение. Тотално необуздано, на ръба на възможностите и смея да твърдя – почти безразсъдно. Последното го казвам по две причини – първо, защото по време на сета на бандата в Пловдив, тя успя да си разбие устата от беснеене по сцената, а ден след това, в Румъния, е колабирала преди биса, защото са свирили на подобна нечовешка жега. Тази жена не пести нито физиката си, нито гласа си и се раздава докрай и с цената на всичко. Ето това е гаранция за жесток сет. Може би никога няма да забравя каква емоция ме обля при изпълнението на последния им сингъл “Shame”. Ако не сте го слушали – не го пропускайте.

Skunk Anansie

Веднага след като Skunk Anansie слязоха от сцената (колкото и да не ми се искаше), тя се изпълни с десетки работници. Никой не подозираше, че буквално за 20-тина минути, тези хора ще успеят да построят нова сцена! На две нива, със страхотно осветление и допълнителни видеостени. Достоен дом за една от най-актуалните метъл банди в момента – Gojira. Пулсът ми се вдигаше с всяка минута. Не само ще ги видя, а ще го сторя и от няколко метра, защото с началото на изпълнението им ще вляза във фото пита, за да снимам първите три парчета. Това, че температурата на въздуха успя да падне до 38 градуса в 23:00 часа изобщо не се усеща, защото атмосферата е заредена с електричество. Феновете на групички обсъждат нетърпеливо какво ги очаква след минути, разпалено дискутират различни парчета, Олимпиадата в Париж, посланията на бандата.

Първи акорди от братята Duplantier и хоп – градусите скочиха дори над 42. Отвсякъде пръска огън, а диафрагмата подскача от двойните каси на барабаните. Да, Gojira са създадени да бъдат дуалистична банда – да пръскат адреналин и в същото време да те обръщат навътре, към собствената ти вселена, в която ти подсказват какви въпроси да си задаваш.

Duplantier Brothers

Mario Duplantier е истински звяр зад барабаните и неслучайно един от най-добрите барабанист в света в момента. Гол до кръста, всеки мускул не само от тялото, но и от лицето му, е напрегнат до крайност, за да даде всичко от себе си. Яростта, с която налага сета е сравнима с покушенията на Годзила. Но пък не пропуска постоянно да се изправя и да поздравява публиката. Усетих това негово присъствие като център на шоуто и на групата. Като че всичко се въртеше около него. В един момент, Mario извади големи надписи на български. С един от тях се закани да свири 5 минути нон-стоп двойни каси и… направи го. И то така, че ни смени прическите!

Gojira

Joe е стабилната и балансирана фигура начело на Gojira. Емоциите, също като движенията му, са обрани и съсредоточават вниманието върху музиката и посланията ѝ. А за неразбралите, фронтменът направи кратко разяснение на дългогодишната кауза на бандата, свързана с околната среда. Естествено, това се случи на парчето „Amazonia“. Преди това чухме “Flying Whales”, “Stranded”, “Born For One Thing”. Не пропуснаха и своята версия на „Mea Culpa“, чието изпълнение на откриването на Олимпийските игри в Париж ги качи на следващото ниво в музикалната индустрия. От сцената изригнаха стотици червени ленти и публиката се обля в хартиена „кръв“. Финалът беше посветен на бащата на хеви метъла Ozzy Osbourne с изпълнението на сплит от „Under the Sun“ и „Every Day Comes and Goes“.

Двете малки сцени – „Строежа“ и „На тъмно“ също бяха притегателен център за посетителите на фестивала. Сцената на „Строежа“ беше истинско физическо предизвикателство, разположена под безпощадното слънце и без милиметър сянка. A „На тъмно“ – точно обратното – под дебелите сенки на дърветата. Въпреки това имаше ентусиасти и на двете места. Cool Den забиха традиционно здраво на „Строежа“, въпреки ранния час. Фронтменът Никола Симеонов дори намери сили за stage diving. Всичко това успя да раздвижи доволно голямото количество публика, въпреки че финала на сета им се засичаше с Extreme на главна сцена. След тях Керана и космонавтите се качиха на гребена на вече вдигната вълна и заформиха много динамичен сет, радващ се на много фенове. Афтърпартито на сцена „Строежа“ беше поверено на ветераните от Ревю, който направиха страхотен и много емоционален концерт.

Ревю

Старт на сцена „На тъмно“ дадоха младоците от Hellbound, който спечелиха тазгодишния конкурс Metal Battel и ще свирят на един от най-големите фестивали в Европа – Wacken. Въпреки че в голяма част публиката не знаеше това, успях да събера безброй коментари от рода на: „Кои са тези момчета? Много здраво забиват.“, „Страхотни са!“ и „Много яка енергия“. Старите познайници от Urban Gray, които пък сега пътуват към Rockstadt Extreme Festival, изнесоха урок за стегнат, тежък и мега добър сет, който удря като чук. Веднага след тях ска/кор варненците от Pizzza смениха тона и влязоха мощно и закачливо. Последната банда след полунощ бяха британците Dub Pistols. Те вече са резиденти в България, но способността им да накарат публиката си да танцува е безспорна.

ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ДЕН I НА ВСИЧКИ БАНДИ ОТ HILLS OF ROCK ТУК!

ДЕН 2

Ден 2 за мен беше денят на откраднатото внимание. Най-често го крадяха българските банди и малките сцени.

As Everything Unfolds

Вторият ден стартира със същите екстремни температура и поуморена публика, която предпочете сянка, пред първите групи на трите сцени, които започват в 17:00. Условията наистина не са за завиждане дори и за най-заклетите фенове – прах до небесата, пот и страшна жега. Въпреки това на малките сцени Attaxic и GASP направиха добри включвания. As Everything Unfolds, първата банда на главна сцена, в крайна сметка се постара да ентусиазира най-смелите. Пищящите вокали на фронтдамата Charlie Rolfe и атрактивният ѝ външен вид, като че ли свършиха работа. Втори на Главна сцена бяха австралийското трио Wolfmother. Бандата прави много як хард рок, но като че ли не успя да създаде връзка с публиката и така и не се получи особена химия между сцената и терена. По същото време на „Строежа“ се завихриха старите бандити от Skre4 и откраднаха шоуто.

Skre4

Методи Кръстев (No More Many More) рядко събира старата си банда, но като го направи, успява да създаде спомени в публиката. Той се появи на сцена с яке и ръкавици за сноуборд, а под качулката беше с вълнена шапка. Пълна лудост при над 40 градуса. А още по-откаченото беше, че до края на сета не се съблече, но и не спря да скача – „Щом вие сте дошли да ни гледате в тая жега, значи и ние ще се изпотим“, викна Методи по средата на сцената и продължи да реди уличните си рими. Жесток сет, който накара всички да скачат и да вдигнат такъв облак прах, че да намалят видимостта като на летище София през зимата.

Fear Factory

Една от дълго чаканите банди у нас беше Fear Factory. Това е и поредното име, което Hills of Rock записа на сметката си като „дебют за България“. Бандата има адски много фенове в публиката и това ясно личи по тениските, с които на потоци хората се стичат за сета им. Fear Factory влязоха на скорост и още от първото парче, започнаха да подканват феновете да завъртят мошпита. А на феновете толкова и им трябваше – не спряха цял концерт.

Бандата е като дяволски метроном и забива зверски, въпреки лекия ми предразсъдък преди да ги видя, защото идват с новия си фронтмен Milo Silvestro. Оказа се, че единственият недостатък на италианецa, който oт две години се изявява с бандата, е, че не му понася жегата. Дори сам го призна още в началото на сета. Беше се оборудвал с вентилаторче на врата, лепенка за по-лесно дишане на носа и два вентилатора до стойката на микрофона. Това не му помогна особено, но пък не му и попречи да се раздаде в капацитета на възможностите си. Публиката успети това и напълно полудя. Може би затова името на Fear Factory често се повтаря из коментарите в социалните мрежи, като бандата, която заслужаваше да е хедлайнер.

Sepultura

Хедлайнерите на Ден 2 обаче бяха сила – Sepultura и Machine Head. Слагам ги наравно, защото не само на мен, а и на публиката ѝ беше трудно да разграничи коя банда е по-голяма и се е представила по-добре. Шоуто на Machine Head беше по-пищно и, разбира се, сетът им беше по-дълъг. Но пък Sepultura подпалиха феновете и превърнаха всичко в огромен мошпит. На финала на участието им забиха дългоочакваните хитове – “Territory”, “Arise”, “Ratamahatta” и „Roots Bloody Roots“ и положението излезе извън контрол. Факт обаче е и по-малкото публика за последните банди на Ден 2 на Главна сцена. Но това има обяснение.

Machine Head

На сцена „Строежа“ родните Vendetta се вихриха пред неприлично много хора по време на Sepultura. Сантиментът към тази банда, комбиниран с редките им изяви, обяснимо създава жажда да ги видиш на живо. И те оправдаха очакванията. Въпреки че лайвовете им често са в малки, макар и претъпкани зали, на фестивала и пред достойна бройка фенове те заплуваха в свой води и се раздадоха мощно.

Vendetta

От другата страна – на „На тъмно“, купонът започна още по-рано. В 20:00 ч излезе група GREESH, които създадоха страхотно настроение. Фронтменът Гриша Георгиев, винаги е бил любимец на публиката заради сценичното си поведение, вечната усмивка и супер парчетата, които прави. Към този чар от скоро в бандата блести и друга притегателна сила – саксофонистката Галатея Мутафова. Тя е синоним на абсолютен купон и в комбинация с Гришата са природна сила, която може да завихри парти и в пустинята. Точно като в последния им клип, към новото парче „Сърф“. Всъщност, точно за него на сцената до Гришата се нареди и Гурко от „Анимационерите“, който е гост вокал в песента.

GREESH

Веднага след тях настроението подхванаха французите Reaven с техния инди стил и демонстрираха супер висока класа. Те бяха и първата банда, която сложих в листа си за по-сериозно прослушване след фестивала, защото не ги познавах до момента.

Reaven

Афтърпартито след полунощ и след края на Главна сцена се раздели на две – лирично и купонджийско. На сцена „На тъмно“ се качи един от най-ценните български проекти – smallman. Като че ли за тях е измислен „комплимента“ „не звучат като българи“. На сцена „Строежа“ пък се вихриха Kultur Shock. Балканският качамак от музиканти и ритми, примесен с американските представители в бандата и локализирането ѝ в САЩ, винаги са били перфектната комбинация за родната публика. Бандата се е радвала на истинска фенска любов през годините и прави адски силни концерти на наша територия.

smallman

Краката вече тежат след два дни по осем часа на терен, заливана от всякакви емоции. Време е за почивка и за дългоочаквания ден 3.

ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ДЕН II НА ВСИЧКИ БАНДИ ОТ HILLS OF ROCK ТУК!

ДЕН 3

Третият ден, беше шареният ден – всякакви стилове, всякакви националности, всякакви емоции. Една от най-любопитните банди в тазгодишния афиш за мен беше Vukovi, които откриха Главна сцена на третия ден. Гледала съм записи от доста техни лайв изпълнения и освен готината им музика са и пълни откачалки на живо. На фронтдамата Janine Shilstone съвсем не са и чужди нито stage daving-a, нито предизвикателните танци. Пловдивската жега обаче явно не ѝ се отрази добре и тя остана доста обрана и гонеше сигурната сянка на сцената. За съжаление нямаше и много публика, която да ѝ вдигне адреналина и тя да се разгърне в пълния си потенциал.

Vukovi

Нищо обаче не успя да попречи на Static-X да избухнат в безсрамно ранния час 18:00 на Главна сцена. Тук е момента и аз да се изкажа, както вече е прието за норма, „Тези са за хедлайнери“. Фронтменът Xer0, който застана зад микрофона след смъртта на Wayne Static преди 10 години, е лице, с което ще се срещнем още един път в тази вечер – малко по-късно с групата си Dope и под прякора Edsel Dope, той ще излезе на сцена „Строежа“ (но за това след малко). Този факт обаче прави още по-любопитно първото и дългоочаквано гостуване на Static-X в България.

Разходка из цялата им дискография, плюс неподправения стил на индъстриъл металите, бяха допълнени от страхотно шоу. В него се редуваха излизането на две чудовища на сцената – едното приличаше на творението на Франкенщайн, а другото на…. копче, пускане на оръдия с пяна и балончето и огромни надуваеми топки в публиката. Цялата тази циркова вакханалия се поддържаше в ритъм от фантастичното боботене на баса на Tony Campos и пронизителните червени очи на костюма на Xer0.

Static-X

В 19:30 Главна сцена беше готова за още една банда, претендент за хедлайнер (но са твърде млади за хедлайнери в България) – While She Sleeps. Е, при тях трудно да има изненади, след като Lawrence Taylor беше с шайката си в Бургас само преди година, когато подгряваха Architects, и видяхме на какво са способни. Новата британска метълкор кръв в тях направо кипи и парчетата им са пълни с онази сурова агресия, която за известно време беше залипсвала. Естествено, всичко е адаптирано към новото поколение и новата публика, та While She Sleeps не успяват да влязат венозно на всички стари кор фенове, но… в крайна сметка новата смяна е силна и то много.

Lawrence не спря да мери сцената през цялото време. Как му стигна дъха и за всички вокали?! Не знам. Може би обяснението е младостта. Хвърли се и в публиката, като първо феновете го понесоха както е застанал на колене, а после го обхванаха в силна прегръдка полегнал и го преведоха през морето от ръце. Адски доволната му усмивка грееше дяволито на лицето, докато завършваше сета със Sleeps Society, а публиката се сблъскваше в wall of death.

While She Sleeps

Няма време за много почивка, само за бързо хапване, след като чак на третия ден успях да намеря прилична и приятна храна, различна от скара, и то на съвсем нормални цени. Една бира и вече съм се наредила за още една от групите, които чакам отдавна – Mastodon. 25 години откакто американските прог метъли обикалят света и чак сега идват за първи път в България. Но това е съдбата на нашата територия, движим се с особено закъснение от света.

Това обаче няма никакво значение, защото Brann Dailor, Troy Sanders и Bill Kelliher изнасят истински музикален урок, зрелище, достойно за най-смелите сънища на всеки музикант. Няма да крия, че особена слабост са ми пеещите барабанисти. Смятам това за невъзможна мисия, а всеки, постигнал я, за музикален еднорог. В този ред на мисли Brann Dailor ме прикова и не отлепих поглед от него през целия сет на Mastodon. Групата не се спести и за секунда и с ръка на сърцето мога да кажа: „Заслужаваше си чакането!“

Mastodon

Един от акцентите във фестивалния ми план са Dope. Индъстриъл бандата от Ню Йорк трябва да свири на сцена „Строежа“ по време на Mastodon, но съм планирала да хвана поне края ѝ. Не искам да изпусна това двойно превъплъщение на фронтмена на Static-X. Надвам ухо по време на сета на Mastodon, но сцена „Строежа“ остава тиха. Когато Главна сцена свършва, се запътвам към „Строежа“, но там няма никой на сцената, а пред нея – невероятно огромно количество хора, които чакат вече доста изнервено повече от 40 мин. Оказва се, че Dope имат технически проблеми и не могат да се качат. Фронтменът на няколко пъти е излизал гневен и е изразявал настроенията си доста бурно и пиперливо. За съжаление не мога да остана и да чакам, защото Smashing Pumpkins ме зоват във фотопита.

DOPE

В крайна сметка Dope са се качили и са изкарали един от най-късите си, но и най-агресивни сетове, повлиян от негативните емоции, прелели в продуктивна агресия. Било е епично, ми разказват част от доста критичните ми приятели, а публиката е стигала чак до мърч зоната. Това означава – хиляди хора и може би най-голямата публика в историята на сцената.

Smashing Pumpkins

Готова съм за големия финал със Smashing Pumpkins. Това е бандата, която стои като крив зъб в холивудската усмивка на тридневния афиш на Главна сцена. Не се вписва по никакъв начин стилово, но пък е толкова дълго чакана от мнозина. Започват. Billy Corgan е потънал в тъмнина, прожекторите следят колегите му, а зад гърба му се извисяват огромни цветни надуваеми фигури, който по-късно ще засветят в разноцветни светлини. Сетът започва неочаквано с Glass’ Theme, парче, което не са свирили на живо от 17 години! И продължава също толкова необичайно с Heavy Metal Machine. Него не са го свирили само от 7 години.

Smashing Pumpkins напредват и обхващат емоционално феновете си бавно, но гарантирано. След няколко парчета зад обектива отново съм сред публиката, а около мен някои хора се опитват да сдържат сълзите си, други са ги пуснали на воля, а трети – танцуват с отнесени усмивки. Да, този концерт е исторически и затова, толкова емоционален.

Smashing Pumpkins

Истината е, че голяма част от метъл феновете, които са и основна публика на фестивала, не са особено очаровани от стила и представянето на бандата. Специално за Smashing Pumpkins обаче са дошли не малко хора и това личи – пеят песните и преливат от емоции. Corgan и компания съвсем не се съобразяват с никого и, въпреки че им е първи концерт у нас, са наредили в сетлиста няколко песни, които правят дебюта си на живо. „Edin“, “Pentagrams” и “999” от новия албум „Aghori Mhori Mei“, който излезе точно преди година, звучат за първи път на концерт. Към тях са прибавили и “Sighommi” от тази тава. Няма какво да се лъжем, силната реакция дойде на старите парчета. „Porcelina“ ми счупи сърчицето, а и тя не е виждала бял свят от 2018 г. Финалната „Zero“ ни вдигна високо, но и отбеляза края на концерта, който се усети като свободно падане без парашут.

H-Blockx

След три дни музика и емоции мислих, че не мога да понеса повече, но афтърпартито на двете малки сцени ми доказа, че съм включила резервното захранване. Wickeda вилнееха с усмивка на „На тъмно“, а немците „H-Blockx“ се опитваха да срутят „Строежа“. Почти никой не си тръгна, а тълпата се раздели между тези две локации, като че сграбчила последните мигове от фестивала, който не ѝ се иска да свършва.

H-Blockx бяха голяма изненада за мен с потенциална енергия, способна да разбие земното ядро. Не спираха да подскачат, да сменят местата си и да комуникират с публиката. Техният ню метъл, смесен с рап рими, вече 30 години покорява Европа, но идва за първи път у нас и немците се постараха да наваксат този пропуск с дълъг сет и много беснеене по сцената. Бяха дошли със собствен звук и осветление и показаха, че определено знаят как се прави парти! Е, получи се най-добро изпращане на шестото издание на Hills of Rock.  

ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ДЕН III НА ВСИЧКИ БАНДИ ОТ HILLS OF ROCK ТУК!