1 август е и не вали. Не прилича на рожден ден на Odd Crew, защото е твърде сухо, но е точно това. И то 27-ия поред. Клуб „Маймунарника“ се пълни с „униформени“ фенове, а между масите тичат десетки деца. Пред сцената е разгърнато огромното платнище с черен гарван на бандата. Без никакви изненади платнището пада точно в 20:02 ч. Групата винаги е била безкомпромисна за тайминга, не само защото сетовете ѝ са дълги, но и защото добре знае, че немалка част от феновете ѝ са деца. Всички трябва да имат възможност да гледат до края.
Уж съм била на не един акустичен концерт на Odd Crew, на не един рожден ден и като цяло – на не един лайв на бандата, а продължават да ме изненадват. До толкова, че три часа след началото се усещам, че и за миг не съм свалила камерата от окото си.
ИЗНЕНАДА №1
След обичайното интро веднага зазвучава „Cast A Stone“, а след него – „Dust In My Eyes“. Публиката пее с пълно гърло и следващите няколко парчета – „New Waters“, „Bury Beneath“, „Dead Letter“, „The Moment“, „Misfit Fancy“, „Same Old Me“. Няма значение от кой албум са акустичните версии, дали от последните три „Dark Matters“ или от съвсем началните тави на бандата – всяка песен се знае наизуст от феновете. И още преди инерцията да е повлякла както групата, така и публиката, на сцената се появява най-сладката малка изненада – Леа, дъщерята на вокалиста Васко Райков. Това не е дебют за нея, но за първи път излиза на сцена с цяла песен и само с баща си зад пианото. Моментът е толкова сантиментален и красив, пълен антипод на метъл клишето. Но така или иначе Odd Crew отдавна са излязли от това клише.
OZZY TRIBUTE
Леа всъщност даде старт на всички изненади, които групата беше подготвила за феновете си. Веднага след нея бандата отново се събра под прожекторите. Двата транспаранта с девиза им „Strenght, Pride, Respect, Family“, бяха подменени с надписи Ozzy. На сцената между горящите свещи, се появи картина с Принца на мрака, Lemmy Kilmister и Randy Rhoads. Групата отдаде почитта, към един от най-големите си вдъхновители, който почина на 22 юли с три парчета – „Changes“, „Mama, I’m Coming Home“ и „Planet Caravan“. Често Васко Райков оставяше микрофона на публиката, а по средата на този трибют, призова за минута мълчание. Докато течеше тази извънредна част на концерта, под лъжичката ми като че гореше огън от ада. Някъде по средата между благодарност и скръб, припявах тихо, за да не разваля магията и следях погледите на музикантите, които често се вдигаха нагоре, към небесата.
ДВЕ КИТАРИ
Емоцията отново се смени рязко, защото за следващите две парчета – „Tears Fall Like Rain“ и „Till It Ends“, на сцената се появява стар приятел на Odd Crew – Мишо Шишков. Заедно с Васил Първановски сътвориха истинско съвършенство с китарите си. Надпреварата им имаше способността да хипнотизира. Естествено, спокойствието, въдворено с тези две парчета, беше пръснато на съставните си части от дръм солото на Боян Георгиев-Бонзи. Няма концерт, който да мине без това соло, но то винаги е способно да те удари в диафрагмата като парен чук.
САКСОФОН
И тъкмо си помислих, че освен очакваната торта, няма какво повече да ни изненада, и на сцената се появи саксофонистът Alex Meransien, или като бандата го представи в превод от френски „Алекс Староморски“. Оказа се, че с изключение на Бонзи, всички останали са се срещнали за пръв път с него едва в деня на концерта. Въпреки това Алекс се вля толкова хармонично в „Morning Lights“ и „Desert Skies“, че днес ми е трудно да си представя двете парчета без него. Васко Райков пък призна в една от паузите, че винаги е мечтаел да свири на саксофон и обеща, че все някога ще го направи на сцена.
… И ДВЕ ТОРТИ
Концертът върви стремително към края си. Вече звучат последните акорди на „I Ain’t Losing“ и на сцената се появява торта със свещички. Носи я съпругата на Васко Райков. А веднага след това и една мини летяща чиния слиза от тавана. Покрита е с малки стъкълца, като диско топка. Да, това е закачка от екипа на бандата, към новата им страст по диско топки, като част от осветлението на концертите им. И докато се разменят шеги, екипът е подготвил още една изненада – втора голяма торта. Няма концерт, на който Odd Crew да не са отбелязали огромната помощ и подкрепа, която получават от екипа си. Доказателство за това, че всички на и зад сцена, са като едно семейство. Финалът идва с „Share A Tear“, за която на сцената се качиха всички гост музиканти.
Дълго след последните акорди, публиката вдига наздравици за 27-я рожден ден на групата и не бърза да си тръгва. Всички се познават, дори са приятели, защото Odd Crew е част от живота им вече толкова години, че феновете помежду си са преплели съдбите си. И да, Odd Crew наистина си имат армия. Такава вярна и с униформи.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
