Трансът Dead Can Dance (СНИМКИ)

Dead Can Dance @ НДК Copyright: Licata.bg

Почти е възможно да бъде видяна тънката като паяжина нишка, която гласът на Лиса Джерард плете и издига нагоре като връзка с Вселената. Необятен глас, който те обгръща стерео, отвсякъде, глас който може да идва от всичко друго, но не и от човешко същество. Успя да изплете нишката и този път, и дори въпреки локацията на концерта на Dead Can Dance – зала 1 на НДК.

Заедно с Брендан Пери и фантастичния им петчленен бенд докараха почти пълната зала до състояние, подобно на транс. Отделяш се от реалността в пространство, където не съществува време, нито мисъл, а само лекота в сегашната секунда. Такова безвремие разтегна настоящето на 14 май – датата на дългоочакваната нова среща на групата с българската публика, като част от европейското им турне тази година.

За да постигнат всичко това Dead Can Dance си служат само с музика – няма движение по сцената, няма думи между песните, дори едно „здравейте“ нямаше (е, имаше на финала „Благодаря“). Статични и съсредоточени между десетките си инструменти, така свещенодейства дуото и останалите музиканти. Малко изключение от тази жива картина беше перкусионистът, който освен приковаващия си външен вид и способността си да свири на почти всичко, демонстрира и малко танци в едно ъгълче на сцената. Лиса Джерард царствено влизаше и излизаше от сцената, като заемаше фиксираното си място зад любимия си китайски янчин (струнен перкусионен инструмент). Владееше публиката с достолепната си осанка, покрита в пищно наметало. Максималното отклонение от пълната концентрация си позволяваше само за жест с ръка. Статични до умопомрачение, с Брендан Пери създаваха невероятни подскоци по кардиограмата на публиката.

Едно акапелно изпълнение на Джерард обаче, за което беше оставена изцяло сама на сцената, бръкна в открития нерв на залата, която не успя да поддържа тишината и я заглуши с аплодисменти. С аплодисменти към австралийката на сцената се върнаха и колегите ѝ.

Dead Can Dance бяха подбрали сетлист, в който си бяха разделили партиите на изцяло нейни и изцяло негови, и рядко запяваха заедно. Направеха ли го обаче гласовете им започваха да се гонят из пространството като малки непослушни деца, а щом се стигнеха се сливаха перфектно. В кулминацията на концерта, продължил точно час и 20 минути, двамата запяха в двуглас, застанали един срещу друг, като Пери дирижираше синхрона им с дясната си ръка. Постепенно се включиха и останалите четири мъжка гласа от бенда, подредили микрофоните си в почти идеален кръг около Джерард и този мъжки многоглас се превърна в стълба. Лиса се изкачи по нея и предизвика имплозия, от която центърът на Вселената се съсредоточи в една точка, увиснала някъде пред дъха на певицата.

„The Ubiquitous Mr. Lovegrove“, „In Power We Entrust the Love Advocated“, „Paroles de The Carnival Is Over“, „Opium“, бяха само част от композициите, които българската публика преживя на живо. Фолклорни мотиви от различни краища на света, включително българско народно пеене, преливаха за едно мигване в прецизна оперна постановка, докато Лиса Джерард хипнотизираше със своята глосолалия, измисления си език, който обаче всички разбрахме снощи!

Преди да излязат Dead Can Dance, на сцената се качи Астрид Уилямсън за кратък, 30 минутен сет с акустична китара и клавир, който няма с какво да се отличи особено.

Четете още по темата