Винаги съм гледала Bryan Adams в големи зали (сигурно повече от 5 пъти). И винаги съм го свързвала с пищно шоу с летящи коли, богато осветление, многолюдна банда и впечатляваща мултимедия. Някак си му отива да е на широко. Затова последният му концерт в София, в зала България, беше истинско изключение от правилото.
Канадската звезда включи страната ни в актуалното си акустично турне Bare Bones. Избра за гостуването си зала с капацитет 1000 души. A само година и половина по-рано напълни най-голямото съоръжение „Арена 8888“, където публиката беше поне 10 пъти повече. Дойде без банда, без мултимедия и без пищно осветление. Само един бял лъч светлина го следеше, а зад гърба му висеше винил с името на турнето. Единственият му реквизит беше черен цилиндър и 2-3 китари.
Най-силното му оръжие обаче беше дар словото, което притежава, но рядко може да се разгърне с такъв потенциал, както на подобен интимен концерт. Редуваше солените си шеги и самоирония с моменти на откровение и споделяше мислите си за днешния свят. Истинско удоволствие беше да си „поговорим“ със звезда от такъв калибър. Да чуем гласа на артист, създаден да вибрира по-особено на болезнените теми в обществото.
ЕДИН ЦИЛИНДЪР И ДВЕ КИТАРИ
Bryan Adams влезе с апломб в началото на концерта. Появи се от дъното на залата и премина през публиката, за да се качи на сцената и да се поклони със сваляне на цилиндъра. И веднага заби динамичното „Run To You“. Ако трябва да сме честни, въпреки че турът беше акустичен, парчетата не бяха преаранжирани в типичния акустичен стил, а продължаваха да носят мощта и енергията на студийните си записи. Може би затова, от време на време ми липсваше поне един акустичен бас или малък сет барабани. Но пък получихме бонус за няколко песни – на сцената излезе пианист, с когото Adams засвири в тандем.
Редяха се парчета от цялата му дискография. Един от големите акценти в сета беше песента „Native Son“ от албума „Into The Fire“ от 1987 г. Парче, писано преди близо 40-години в подкрепа на коренното население на Америка, но звучащо повече от актуално днес, на фона на разгарящите се войни във всяка точка на света. Музикантът отправи силни послания за мир от сцената преди да изпълни песента, като я посвети на страдащите палестинци.
ВСИЧКИ ХИТОВЕ
Бързо обаче смени тягостното настроение, като следващото му парче беше „Cuts Like A Knife“. Чухме още от най-големите хитове – „Let’s Make a Night to Remember“, „Please Forgive Me“, „Here I Am“, „When You Love Someone“, „(Everything I Do) I Do It for You“, „Summer of ’69“, „Have You Ever Really Loved a Woman?“, „Straight From the Heart“ – общо 26 песни и над 2 часа музика. Сам на сцената, без умора, без да спира, без дори да докосне чашата вода, която стоеше до него, 65-годишният Bryan Adams беше като торнадо.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
