Шест години след като Ковид отне живота на Димо Стоянов от P.I.F. на сцената на Зала 1 на НДК за първи път се качи спектакълът „НевиДИМО Дете“, посветен на него и изграден върху музиката и текстовете на песните на групата му.
Поех си дъх с изгасянето на светлините и издишах два паса по-късно по време на аплодисментите на разпродадената зала, а пред очите ми още прелиташе „невидимото дете“, впечатляващо водено през по-голямата част от времето от младият, но гениален куклен актьор Димитър Иванов-Мич.
„НевиДИМО Дете“ е копродукцията на Куклен театър Стара Загора и Драматичен театър Габрово, под фантастичната режисура на Веселка Кунчева. Естествено музиката е изпълнена на живо от група P.I.F. с гласа на Владо Михайлов. А сценографията, куклите и костюмите на Мариета Голомехова , и мултимедията на Поли Герасимова, която винаги е била близо до бандата, превръщат това представление в изживяване, което с пълно гърло искам да крещя „Причинете си го!“
Първо
Причинете си го по хиляди причини. Аз ще кажа моите четири. Първата, от които е, че е толкова Димо, колкото малко неща могат да бъдат. Защото той не беше само музикант и не само музиката, която написа и изпя с P.I.F. го определяше като артист. Той беше актьор, влюбен в театъра. Куклите бяха негова страст. Преди да си отиде през 2020 г. се беше „завърнал“ към театрална сцена с моноспектакъла си „Кой прибира сутрин звездите“. Точно този спектакъл събира всяко артистично парче на Димо и го подрежда в цялост.
Второ
Защото от чисто театрална гледна точка, това представление е изключително изпипано. От нищо не е спестено, защото, видиш ли, бюджетът за култура на държавата ни е срамните 0,5%. Видимо време за репетиции също не е пестено, защото тези десетки актьори по сцената се движеха като един жив организъм в продължение на два часа (и благодарение на хореографията на Явор Кунчев).
Трето
Защото ще видите с очите си таланта на толкова много млади актьори. Подобна вдъхновена игра, без преекспониране, без излишни сантименти, с много артистичност, съчетавайки музика, танци, кукли и минимално количество текст (прекрасен текст, дело на Полина Христова и Веселка Кунчева), не съм гледала много отдавна. И тук е мястото да ги изредя поименно: Владимир Михайлов (гост), Адриана Димова, Антония Кундакова, Василена Чернаева, Ванина Попова, Виолина Доцева, Дилян Николов, Димитър Иванов – Мич (гост), Димо Сава Димов, Добринка Тосева, Елица Матева, Йоан Попов (гост), Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Петър Рангелов, Поля Йорданова, Радостина Ангелова, Таня Йоргова, Цвети Пеняшки (Гост).
Четвърто
Защото това е най-добрият начин да поддържаш наследството на един творец живо. В този спектакъл говори Димо. Присъствието му се усеща осезателно. И ми се струва, че ако можеше да гледа от някъде, щеше да се усмихва дълго след като и последната седалка в Зала 1 остане празна.
Няма да издавам много от сюжета. През двата часа прозвучаха много от парчетата на P.I.F.. От „Колело“, „Приказка“ и „Невидимо дете“, до песни от последния албум на групата „P.I.F. 6“, който излезе след смъртта на Димо. А идеята на Поли Герасимова с 3D мапинга на сцената е изключително впечатляваща и много красива. Трудно ми е да си представя по-добри от двете кукли, с които актьорите играят, или по-точно, изваждат от тях невъзможното. Всяко движение, всеки танц, всяко влизане и излизане, всяка мултимедия, всяко копче от костюмите, всяка нота, бяха на мястото, на което не само удрят по една струна в емоциите на зрителя, но и пораждат мисъл. Какво повече може да се иска от изкуството?!
Следваща и последна дата за спектакъла за 2026 година е в Габрово на 1 декември.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
