Клубната сцена в София започва да става все по-богата, разнообразна и тясно нишова в същото време. Вече не е проблем освен на рок или метъл концерт, или пък на участие на алтернативна банда, да присъстваш, например, и на сайкъделик вечер. И примерът не е случаен. Една такава малка перфектна сайкъделик вечер се случи на 13 февруари, благодарение на две български банди – Tickle The Sage и heptagram.
Старият клуб „Терминал“, сега е „ДОМ“. Дом на друг тип изживявания и артисти. Дом с напълно различно усещане. Разбира се, няма как да не буди много спомени, но трябва да признаем, че още с влизането, посетителите се сблъскват с напълно различна атмосфера. Силна миризма на индийски клечици, едри персийски килими по пода и едни нелогично огромен полилей, който пръска червена приглушена светлина между червените си, падащи почти до главите на публиката ресни. Същите ресни висят, обграждайки терасата, там където бяха баровете на горния етаж.
Шамански ритуали
В слабоосветената зала започва да се събира ентусиазирана публика от изключително цветни и будни млади хора. Докато в един момент светлините не изгасват почти изцяло и между хората, с леки стъпки, започват да се разхождат двама дългокоси, добре сложени мъже. Облечени в кожи, те допълват атмосферата с миризмата на запалени треви. Отделят внимание на всеки с блага усмивка, „Добре дошли“ и доза от пушека на благовонията си. Всъщност това са барабанистът и гост перкусионистът на първата банда Tickle the Sage. А ритуалът, който изпълняват, е със запалени листа бяла салвия/ градински чай (sage). Като шамани маркират мястото на последвалото музикално пиршество. Рядко музикален пърформанс започва с такъв предварителен сценарии и определено повлия на възприятията на нагласата към вечерта.
Настроението е подобрено само за минути. Атмосферата е станала правилната само с няколко жеста от ритъм секцията на бандата. И пред червените прожектори се появяват те – Tickle the Sage. Това е банда, която безусловно прави най-добрата сайкъделия на живо по нашите ширини. Не бях присъствала на техен пърформанс, но от позицията на човек, който вече го е преживял, мога да твърдя, че това, което създават на живо, няма нищо общо със записите им, които присъстват в дигиталното пространство. Те буквално градят вселена с експерименталната си музика и няма абсолютно никакво значение дали си чувал парчетата им преди това. Атмосферата, мястото, мултимедията, всичко има голямо значение за звуковите картини, които изключителната им смесица от сайкъделия, ориенталски мотиви и електроника, рисува.
Емоциите се развиват по време на сета им заедно с музиката, за да катализират изригване на страхотния им басист Симеон Баятов на финала. Като изваден от друго време и от друг свят, съществувал някъде в романтичните години на музиката в края на 60-те, Симеон принуди инструмента си да говори на езика на публиката.
Tickle The Sage:
heptagram:
След невероятното ритуално главозамайване с миризма на салвия, напълно неочаквано диафрагмата ми започна да подскача под тежките трайбъл удари на барабаните на heptagram. Невероятна перкусионна част на Борис Малеванов, която държеше музиката на бандата високо през целия лайв.
Значително по-обрани откъм сценична експресивност, триото постепенно подчини публиката на друг сюжет – пленителен и обърнат към вътрешното аз. Музиката им е звуково изчистена дотолкова, че всеки инструмент има собствено пространство в нея. Те не се допълват, те се надграждат.
За разлика от Tickle the Sage, живите изпълнения на heptagram съвсем не са ми непознати. Само преди няколко месеца, през лятото на 2024 г., ги гледах Sofia Live Festival. Но концептуалната вечер, която създадоха в ДОМ нямаше нищо общо с това, което им беше позволено да покажат на фестивалните сцени. Там свириха под жаркото слънце, без осветление, с неопределена, щураща се наоколо публика. Тяхната музика, както и тази на първата банда, е невъзможно да бъде превърната в комерсиален продукт за масова употреба и в този ред на мисли, е невъзможно да покаже потенциала си без необходимите условия за това – без атмосфера, без правилна подготовка и нагласа, подходящо осветление и мултимедия и най-вече – близо до публиката си. Интимно, на една ръка разстояние.
С правилните съставки обаче, един друг облик на heptagram излиза на преден план. Ето този:
