Nils Petter Molvaer е едно от скандинавските чудеса на джаза. Невероятен музикант, който дори докато диша прави музика (буквално). Норвежецът, който, признавам си, открих покрай работата му с друг мой много любим скандинавец – Sivert Hoyem от Madrugada, се завърна за концерт в България на 1 април по покана на Jazz+ и Alarma Punk Jazz.
Molvaer трябваше да излезе на сцената с трио, допълнено от барабаниста Erland Dahlen и басиста Jo Berger Myhre. За нещастие Dahlen е трябвало да остане в болница заради проблем с крака и в София слушахме формацията като дуо. Не знам как звучат като трио, но дори и само двама на сцената, Nils и Jo успяха да създадат истинска и мистична магия.
Клубът беше пълен, и както отдавна не съм го виждала, отворен изцяло и с всички барове в оборот. Голяма част от публиката оглеждаше с любопитство Зала А на Mixtape 5, защото влизаха за първи път в нея. А, до колкото знам, и залата за първи път посреща голям джаз концерт.
Колкото голям музикант е Nils Petter Molvaer, толкова смирено присъствие имаше той на сцената. Почти не говореше и то не само, защото композициите преливаха една в друга. Изглеждаше сякаш влязъл в хипнозата на музиката. През голяма част от вечерта свиреше или просто стоеше със затворени очи, потънал в друга вселена. Жестовете му бяха минималистични, реквизитът – още повече. Само с един тромпет, един компютър и един пулт, той, заедно с Jo Berger Myhre, прелитаха през диаметрално различни жанрове, въвличайки ги във вкусните си импровизации.
Цялата тази мистична и хармонична атмосфера от сцената мигновено и много естествено се пренесе и в публиката. Хората бяха накацали по баровете, насядали по стълбите и по земята пред сцената. Други стояха прави и втренчени в музикантите, за да не изпуснат и една нота. Но всички бяха като под хипноза. И тази хипноза ги караше на моменти да притихват. А в други – да танцуват лудо, когато Molvaer миксираше изпълненията си с електроника и дъб-степ, далеч отвъд границите на джаза.
Най-изумителното за мен обаче беше по колко начини норвежецът може да извлече звук от инструмента си. Не само чрез издишване, но и чрез вдишване, включително и обръщайки го наобратно. На моменти просто оставяше дъха си да премине през тромпета и да прозвучи като далечен вятър. В други – свиреше толкова тих, че едва доловим тон. А тишината в залата беше така концентрирана, че се чуваше скърцането на врата при влизането и излизането на който и да е от нея.
Jo Berger Myhre беше не само партньор, но на моменти и водеща фигура на сцената. Извади всичко възможно от бас китарата си, чиято ритъм функция беше оставена извън клуба и заемаше централна мелодична роля. Служеше си с всичко необходимо, и лък, и пулт, с което да направи джаз вечерта съвършена.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
