Точно както кръвта във вените му прескача през арменски, ливански корени и живот в Испания, така и музиката на Лудия цигулар Ара Маликян се разтяга между Дворжак и Бьорк, между балет и рока на Дейвид Боуи.
Всичко това, събрано в час и половина, се превръща в истинска енергийна бомба. Веднъж влязла през ушите, неминуемо експлодира в главата. Явно обаче Ара има заряд за много повече, след като само в София прави 4 концерта за два дни (на 18 и 19 май). По два на ден, само с 30 минути почивка. Ден преди това беше в Пловдив, отново с две изяви за една вечер. А на 20-ти е във Варна, по същата схема.
А неговите концерти съвсем не са с класическа постановка. Въпреки че пандемията наложи отмененото му турне Royal Garage да се превърне в Petit Garage и вместо с дузина музиканти, да излиза пред публиката само с виртуозния кубински пианист Иван Мелон, той е като къдраво перпетуум мобиле, което мери в крачки сцената през цялото време. Интимната атмосфера на изявите му у нас, наложи и различен сценарии. Пред намалената до 30% публика той отдели много повече време в разкази на истински истории от живота си. Е, и на откровено измислени, но брилянтно весели случки. Маликян е не само виртуозен цигулар, но и самороден шоумен, надарен с талант да омайва публиката по всякакъв начин.
Превърнали се вече в обичайни, срещите му с българската публика го бяха провокирали да научи и малко от езика ни. В речника му вече е думата „бракма“ (използва я за цигулката си, която не е „маркова“). Както и „глупав“ (по адрес на колега, който публично го попитал кой лютиер е изработил инструмента му).
Може би най-емоционалният момент от шоуто беше неговият финал. Ара Маликян затвори концерта с композиция, която е написал по време на пандемията и е кръстил Lullaby (от анг. ез. приспивна песен). Вдъхновението му за лиричната тема са били всички онези възрастни хора, покосени от вируса или затворени, без близки около себе си, сами в края на пътя си.
Все още има ограничен брой билети за концертите му в морската столица. Може да ги откриете тук!
