fbpx

Alabama Song – от Вайл и Брехт до Морисън и Боуи

от Петър Бойков

Днес, в деня, в който отбелязваме 71 години от смъртта на Курт Вайл, ще разгледаме историята на една емблематична негова композиция. Създадена като поема, превърната в ария от новаторска опера и популяризирана като рок класика, Alabama Song е пример за творба, надхвърлила пределите на жанра и времето си.

Първи стъпки

Alabama Song се ражда като стихотворение, написано през 1925 от немския писател Бертолт Брехт. По-късно творбата, която в оригинал е на немски, е преведена на английски от близката приятелка и сътрудничка на Брехт, Елизабет Хауптман. Към превода автора пише мелодия, с която изпълнява произведението по берлинските сцени.  Музиката, с която свързваме Alabama Song днес, обаче е дело на друг прочут автор. След като прочита сборника “Домашни проповеди” от 1927, впечатлен от работата на Брехт и в желанието да разчупи рамките на класическото си музикално образование, композиторът Курт Вайл се свързва с писателя.

Двамата започват работа върху част от “Домашни проповеди”, поетичния цикъл “Песни за Махагони”. Той включва пет поеми, обединени около историята за въображаем град, превърнал се от земя на блаженството в гнездо на упадъка. Вайл пише музика по текстовете, използвайки и част от композиторските идеи на Брехт. 

Бертолт Брехт и Курт Вайл създават някои от най-емблематичните опери на XX век, сред които и “Възходът и падението на град Махагони”

На 17 юли 1927, в рамките на музикален фестивал в Баден-Баден, е представена кратката музикално-драматична творба “Малкият Махагони”. Alabama Song е изпълнена от съпругата на Курт Вайл – певицата Лоте Леня, в ролята на развратната Джеси. Произведението е посрещнато от публиката със смесени чувства – част от зрителите са впечатлени, други остават в потрес от видяното. Развитието на идеята продължава. Двамата автори желаят да я осъществят като завършена опера. 

Преди историята за Махагони да бъде довършена дуото поставя пред публика две други пиеси –  хитовата “Опера за три гроша” и недотам успешната “Щастлив край”. Несполуката на последната творба се дължи най-вече на Бертолт Брехт. Писателят прокарва своите политически убеждения твърде открито, като на своя глава вкарва в пиесата текст от комунистически призив. Подобно действие подкопава доверието между него и Курт Вайл. Въпреки това, с малко повече бдителност от страна на композитора, тандемът продължава да твори.

Крайният резултат

На 9 март 1930 в Лайпциг за пръв път се играе “Възходът и падението на град Махагони” – завършена сценична продукция по текстовете на Брехт. Alabama Song звучи във втората сцена от първо действие и е изпълнена на английски, за разлика от останалите песни, прозвучали на немски език. 

Заобикалянето на вековни оперни традиции и социално-политическият подтекст на творбата намират почитатели, но и множество критици и врагове. По време на премиерата сред публиката се образуват безредици, поради което следващото представление се играе при включено осветление в театралния салон. 

Нататъшни изпълнения също срещат някои препятствия. Стреснати от реакцията на консервативните почитатели на оперното изкуство, различни организатори провеждат представяния на скандалната творба при затворени за редовия зрител врати, пред отбрана публика. В полемиката все повече се намесват и устремилите се към властта националсоциалисти. Техните протестни митинги и публикации в пресата осъждат творчеството на Брехт и Вайл. Това допълнително безпокои и разубеждава театрите, които биха желали да поставят пиесата.

Между края на 1931 и началото на 1932, “Възходът и падението на град Махагони” се играе в Берлин. Година по-късно властта попада в ръцете на Адолф Хитлер, чиито режим не е благосклонен към подобни образци на изкуството. Брехт и Вайл напускат Германия, копия от пиесата са събирани и унищожавани от нацистите, а самата тя не се поставя в страната до края на следващото десетилетие.

Нова ера

33 години по-късно, в САЩ расте ново, свободолюбиво поколение. Част от него са Джим Морисън, Рей Манзарек, Роби Крийгър и Джон Дензмор. Под името The Doors, те записват своя едноименен дебют. Сред единайсетте песни, намерили място в него присъства и Alabama Song, в значително трансформиран аранжимент, с леко променен текст, съкратен и съответстващ на пола на изпълнителя. Албумът, излязъл през 1967, повежда The Doors към масовата популярност, а хитове като “Light My Fire” и “Break On Through” му носят култов статут.

The Doors вдъхват нов живот на “Alabama Song”, превръщайки я в рок стандарт

Alabama Song се появява и в творчеството на Дейвид Боуи. Той я включва в репертоара си в хода на турне през 1978. След края на европейската част от обиколката Боуи записва песента в студиото на дългогодишния си продуцент Тони Висконти. Две години по-късно композицията е издадена под формата на сингъл. И тук текстът е променен в съответствие с пола на изпълнителя, но цялостно тази версия се придържа в по-голяма степен към оригиналната. 

Разбира се, списъка с артисти, докоснали се до песента за Алабама не свършва дотук. Музикалната и артистична стойност на тази композиция се оказват привлекателни за мнозина. Близо век след създаването си Alabama Song звучи по рок и джаз радиостанции, както и от сцените на опери и театри по целия свят.

*Този и други материали, поднесени под формата на видеоразказ може да откриете в YouTubе канала на “Нотна стойност”.

Четете още по темата