Първата проповед на Nick Cave в Античния театър в Пловдив (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Роял, бас и глас. Трудно е за вярване какво може да стовари в главата ти този аскетичен сценичен сет, когато е подреден от Nick Cave и Colin Greenwood. Може би единственото по-подходящо място да го разположат от Античния театър в Пловдив, би била някоя църква, в която Cave да изръмжи „I don’t believe in an interventionist God“ и „I don’t believe in the existence of angels“. Както го направи снощи, 19 август, с последните акорди на първия им концерт в България.

Nick Cave @ Ancient Theatre, Plovdiv /19.08.2025/ Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

Нетипични за Пловдив облаци, надвиснали ниско над града, точно след като са го изкъпали с проливен дъжд, допълниха идеално атмосферата на тази дългоочаквана първа среща. Един от малкото живи музикални богове – Nick Cave, и гениалният Colin Greenwood (Radiohead) на баса, бяха съблекли песните, които добре познаваме, от всяка музикална претенция и артистично его. Бяха ги върнали в етапа на създаването им. Чухме ги така, както са се родили като идея. Заведоха ни в онази точка на сътворение на изкуство, където избраните си правят среща с висшата сила. Тази среща, която продължи два часа и половина, беше нещо като тайнство, нещо като литургия, след която нямаш нужда от пречистване, а от прераждане.

„Tupelo“, „Jubilee Street“, „Push the Sky Away“, „Joy“, „Into My Arms“, „Skeleton Tree“, кавър на „Avalanche“ на Leonard Cohen, на „Cosmic Dancer“ на Marc Bolan и още 15 парчета прозвучаха в елегантно минималитично и кинематографично изживяване, което остави притихнали по седалките 3000 души на разпродадения отдавна концерт. Болката и трагедията танцуваха между рояла и баса, за да се преродят в щастие и свобода да приемеш тъгата като нормално състояние. „Joy – thinny word with a little broken heart“. Така Nick Cave описа не само песента „Joy“, но и цялото изживяване, което соловото му турне тенденциозно и методично има за цел да създаде. Как да го кажем по-добре от него?!

Песните, които бяха подбрали да представят на живо бяха безкомпромисно пречистени от всичко излишно. Освен двата инструмента нямаше нито подложки, нито ефекти, нищо. В много малко моменти Cave си позволи само ехо в микрофона, което да смрази напълно кръвта в нетипично хладната за Пловдив августовска вечер. В други, изпълнението изискваше да е толкова сурово, че този проповедник на болката нямаше нужда дори от акомпанимент. Оставаше да звучи само невероятният му глас, който вибрираше на гробовно ниски честоти някъде между адамовата ябълка и мъжеца, там където демоните му раждат музика.

Colin Greenwood and Nick Cave @ Ancient Theatre, Plovdiv /19.08.2025/ Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

Присъствието на Colin Greenwood беше по-скоро усещане. Прикрит в сянката, извън прожекторите през повечето време, стоящ на ръба на сцената, за да не отклонява по никакъв начин вниманието от човека зад рояла, Greenwood полагаше масивна основа за интерпретациите на Cave. Гениално семпъл и обран, единствената му мисия, като че беше да изплете не нишка, която да свърже публиката с музиката, а корабно въже.

Всеки път, преди пръстите му отново да започнат да шарят по клавишите, Nick Cave вадеше публиката от състоянието, в което сам я беше вкарал с предишното изпълнение, впускайки се в историите на песните си. Разказваше подробно как всяка от тях се е родила, от какво е провокирана, и го правеше с изключително тънкото си чувство за хумор. Създаваше емоционална амплитуда, която разтваря съзнанието и ампутира всяка бариера, поставена, за да ни предпази от твърде силни изживявания. Артист, с особена връзка с публиката си, толериращ феновете от „балкона“, той беше посрещнат с червена роза и изпратен с хорово изпълнение на „Into My Arms“. А акустиката на Античния театър свърши останалото.