Малък бърбън и сода. Важно е каква напитка те вкарва в настроението за определен изпълнител. А плътният магнетичен глас, който изпълни пространството на Паве беше точно като цигарен дим и мек отлежал алкохол.
Готик мацките, пънкарите, алт хората и всички помежду бяха там, сякаш непланирано разказваха историята на осемдесеттарската музика. А домакинът, Justin Warfield, накара всички да се чувстват на място в тази история, която заедно творим.
Какво се случва като събереш дарк уейв, пост-пънк и много, много любов към това, което правиш? Вероятно има много отговори на този въпрос, но един от тях непременно е Deathrock Devotionals – дебютният къс албум на новия проект WARFIELD.
С този проект Justin Warfield иска да разхои публиката си “през различни светове”, както той сам отбеляза от сцената. Идеята зад настоящия му проект е неразривна от себерефлексията и преживяването на всяка душевна материя, докосване на необозримото. На сцената Warfield свиреше, пееше, танцуваше, но намираше време и да поговори с младата си публика и да ѝ покаже колко оценява посрещането.
Хей, който снима там в края на залата, не се притеснявай да дойдеш по-близо, тук пред сцената. За пръв път тази група е във вашия град, можете да снимате колкото си искате.
Тази поразяваща непретенциозност ме впечатли, именно заради контраста със сценичното поведение. Не защото в него имаше арогантност, а защото това, което получихме беше звездно. Но и земно, изпълнено с точно тази човечност, която обединява и която те кара да искаш да слушаш още и още.
Паралелно с това музикантите отдадоха почит на редица артисти като Siouxsie and the Banshees, Тhe Verve, Bauhaus.
Ние сме просто част от тази редица хора и тези групи преди нас са причината да правим музиката, която правим.
Оригинална музика, няколко кавъра и няколко толкова нови парчета, за които ние, едни от първите слушатели, бяхме опитни зайчета.
“Винаги съм искал да напиша песен за Хелоуин и най-накрая го направихме. Свирили сме я само на саундчека днес и може да се налага да поглеждам текста. Ако не се получи, просто изтрийте видеата от телефоните си”. Последва дебют на “Black Halloween” и не, нямаше нужда да трием видеата, които заснехме, защото парчето прозвуча жестоко.
Може би от самото начало сте с усещането, че пропускам нещo. Но за да изразя благодарност към изпълнителя на Tear You Apart ще кажа, че WARFIELD е нещо съвсем отделно от She Wants Revenge, макар сърцето и на двете групи да бие в един ритъм. WARFIELD е нова кръв, нова история. Като да излекуваш стара любов с нова. Ето какво още каза Warfield от сцената:
За нас този проект включва младите хора, които срещаме по пътя. Чудех се как да включа хората, с които започнахме всичко това, като ние сме тук, а те са например в Америка, и ме озари – може просто да включваме всички, които срещаме по пътя. Tака че, който иска, нека заповяда ето там на мърч масата след концерта, аз ще съм там, ще поговорим и после ще снимаме из града.
Танците, чувството за хумор, усещането за място, в което всеки може да бъде себе си, всичко това беше част от страхотната атмосфера. Ако не сте били там, следващия път се постарайте да не пропускате. Не заради тъпото FOMO, а просто защото си струват тези моменти на терапия за душата.
А за този концерт трябва да благодарим на Wrong Fest и винаги различния им вкус за музика.
WARFIELD:
