“Четири ръце на масата. Така се казва, когато двама шеф-готвачи работят заедно върху едно ястие”. Това научил Cenk Erdogan от свой ученик. Днес тази реплика е име на една от песните в съвместния албум Storytellers, който турският виртуоз на фретлес китарата написа заедно с италианеца Antonio Forcione. Албумът е записан, смесен и мастериран изцяло в България по покана и инициатива на Jazz+. Може би затова българската публика имаше привилегия да слуша новия албум на живо в две поредни вечери, на 28 и 29 януари, в Топлоцентрала.
Снимка: Димитър Алексов за Jazz +
Истории, които можеш да слушаш без да ти омръзват
Залата е пълна. Пристигналите минути преди концерта трескаво заемат последните останали места. Не повече от десетина на брой. Всички притихват, освен момиченцето на видима възраст 3-4 години, което седи до мен. “Мамо, искам да си ходя”, казва тя непринудено и чаровно. Обещавам, че това беше единствения член на публиката, който не искаше да присъства, но всички останали бяха приковали поглед (и слух) към сцената. Килим, два стола, колони и мека светлина. А после две китари в ръцете на истински джаз виртуози. С това ме награди втората вечерта от представянето на албума “Storytellers”.
“Понякога няма значение колко много репетираш или колко бързо можеш да свириш. На мен ми стига присъствието на Antonio на сцената, неговия поглед. Това ме кара да се чувствам добре”, споделя Cenk Erdogan. А Forcione светкавично му връща с шега: “Значи не свиря достатъчно бързо?!”.
Снимка: Димитър Алексов за Jazz +
Това се случва минути, след като са пленили вниманието на цялата публика още с първото парче “Folk Song for Тwo”. Композицията е на Forcione и е вдъхновена от албума на бразилския мултиинструменталист и композитор Egberto Gismonti “Folk Songs” (1979). Тук е моментът да призная, че това вълшебно начало на Storytellers, вероятно е и любимото ми парче. За сега. До него бих наредила и композициите „Dilemma“ и „Luna“. Но разбира се, съветвам да чуете целия албум.
Музикантите често се шегуваха един с друг, дори и с машината за дим и накараха публиката да се смее с глас. Докато Forcione споделяше историята на парчето “Turning pages”, на сцената случайно или не се събраха гъсти облаци дим. “Дано ме виждате сега. Може би няма нужда, важното е да ме чувате!”, заключи той.
Между изпълненията на по-голямата част от настоящия албум, чухме и произведенията “Indian Cafe” и “Maurizio’s Party”, както и още шеги и подмятания между музикантите, чиято несравнима химия ги кара да изглеждат почти като двама братя, които свирят заедно с лекота, като на игра.
А най-хубавото от вечерта? Дори малкото момиченце слушаше в захлас, защото красивата музика може да омагьоса всекиго. Не са ти нужни думи, за да разбираш. Като много други клишета, и това е вярно: Музиката е универсален език, прекосяващ граници и различия. Ако си пуснете албума сега, наистина ще чуете всички думи, които китаристите изсвирват, терзанията и дилемите, меланхолията, която не е израз на тъга, а на вътрешен монолог, както казва Форчоне в едно интервю.
За разказвачите и вселенския план
Sotrytellers е историята на Antonio и Cenk, които със своята виртуозност, неусетно те вплитат в живота на мелодиите си, в материята и тъканта на историите, които разказват, отвъд времето и пространството.
Но, това е историята и на Маргарита Борисова и Явор Ганчев, хората създали и поддържащи най-стария действащ музикален магазин в София – “Дюкян Меломан”, които правят концерти и с Jazz+. Или по-точно – на една тяхна мечта. Но нека се върнем назад във времето, за да поясним.
Снимка: Димитър Алексов за Jazz +
Историята започва през 2001 г. Cenk Erdogan е тъкмо завършил Консерваторията в Истанбул. Antonio Forcione е вече утвърден музикант, който посещава града като част от музикален фестивал и за да води и майсторски клас. Именно това е точната им на пресичане. В края на класа италианецът кани няколко ученика, да се присъединят към него за импровизации. Cenk е един от тях. Още тогава китарите им започват разговор, който водят и до днес.
Впечатлен от току-що завършилия консерватория музикант Antonio кани Cenk на вечеря, а в последствие и да отиде при него в Лондон, където италианцът живее от 80те. Поради задължителната казарма, властите не дават виза на Cenkк, като му я отказват отново и отново и при последващи опити да свири в Лондон. Така мечтата на Cenk да свири със своя идол Антонио се превръща в мираж. Или не?
Снимка: Димитър Алексов за Jazz +
Повече от две десетилетия след тази среща, двамата получават имейл от Маргарита Борисова и Явор Ганчев. Покана да свирят заедно. Приемат на драго сърце. Оказва се обаче, че Маргарита и Явор дори не подозират за общата история на Erdogan и Forcione, преди Cenk да пристигне в България и да им я разкаже лично.
Ето как едно добро хрумване, се оказва част от вселенския план тези музиканти да свирят рамо до рамо след всички тези години. Вече не като ученик и учител, а като равни. Двама успешни виртуози, пишещи истории със своите струни – Cenk на своята фретлес китара, която се извива в ритъма на Ориента, и Forcione, със своя класически инструмент. Или както казва Antonio в едно от интервютата по повод “Storytellers”, усещането от това да творят заедно е като да са художници рисуващи на едно платно.
Снимка: Димитър Алексов за Jazz +
