Sofia Live Festival 2026: Ден I - Three Days Grace, IDLES, KoiKoi, Strugare (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Тазгодишното издание на Sofia Live Festival може и да е с ден по-кратко, но пък стартира ударно. Първият ден на фестивала (27 юни) на Vidas Art Arena беше напълно разпродаден и море от хора посрещна четирите групи на сцената. Хедлайнери бяха дългоочакваните Three Days Grace. А култът IDLES, които идват за първи път, бяха мега мощна машина, която въртя зверски мошпит и после се хвърли в него. Сърбите KoiKoi и българският артист Strugare бяха пикантната подправка на вечерта.

Strugare

Strugare даде старт на фестивала около 17:30 часа. Само си представете атмосферната обстановка на Vidas Art Arena, бивш софийски колодрум без грам сянка. Ад! И в този ад влезе като у дома си експерименталният български музикант и поет. Откакто се е появил на сцена разделя публиката на две категорични крайности – или се захласваш по него, или трудно го понасяш. Той е провокативен не само в текстовете си, които са силно социални, но и в начина си на композиране. Съвсем спокойно мога да кажа, че не е за всяко ухо. Но в същото време има и много какво да се чуе в текстовете му. От всички.

Афишът му отреди ден, в който най-запалените фенове на хедлайнерите се редиха от обяд пред огражденията, за да могат да влязат първи. Естествено, пазеха мястото си до последно, а това позволи на всички артисти да се радват на завидна публика още от самото начало. Най-вероятно и на нови фенове, които са ги чули под жаркото слънце.

KoiKoi

Съвсем по график, втори излязоха сърбите KoiKoi. Много хитро бандата мина за един бърз лайв преди два месеца, за да си „набере“ фенове. На 27 юни, на Vidas Art Arena, вече се радваше на публика, която пееше най-известните им песни с тях и подскачаше така, че вдигаше прахоляка от остатъците пожълтели треви на терена. Този път сърбите бяха една идея по-обрани в сценичното си поведение, може би заради по-краткия сет. А може би и заради жегата. Дадоха всичко от себе си на сцената, но не влязоха в публиката, както обичат да правят. Искаше ми се да не бяха пропускали този емоционален момент. Фронтменът Marko Grabež се отдаде на танци, не пропусна да каже по някое и друго „Живели!“ (Наздраве!), което придружи с цигара. Първоначално се опитваше да си говори с феновете на английски, но бързо обърна на сръбски и химията се получи.

(ВИЖ ОЩЕ: KOIKOI подгряха за Sofia Live Festival 2026 (ФОТОГАЛЕРИЯ))

IDLES

Още в паузата след KoiKoi вече бяхме настръхнали. Най-накрая IDLES, една от най-безкомпромисните британски пост пънк банди, щеше да стъпи за първи път на българска сцена. Специално за да ги гледат бяха дошли фенове от всяко крайче на страната. Присъстваха и чужденци, пътували заради тях. Първите няколко песни ми се стори, че Joe Talbot и компания опипват почват. Съвсем нормално – намират се на други край на Европа, в държава, в която изобщо не са наясно какво да очакват. Е, гигантския мошпит (че и Wall of Death си спретнаха феновете по едно време), който се завъртя от самото начало им го разясни бързо. Докато на терена феновете разширяваха „дансинга“ си, IDLES на сцената рушаха стени.

За разлика от обичайния си сетлист, с който пътуват в момента и който слага акцент на последния им албум TANGK (2024), за Sofia Live Festival бяха подбрали best of колекция. Като за дебют пред българска публика. Завъртяха ни в торнадо от Never Fight a Man With a Perm, I’m Scum, Mother, новичките Dancer и Gift Horse, The Wheel, любимата ми Danny Nedelko, за да завършат с Rottweiler. Но за този епичен финал – след малко. Преди това обстановката на сцената накратко.

Joe Talbot излезе, преливащ от тестостерон и социален гняв, готов да го излее заедно с публиката. Всичко това се оконча на няколко пъти в пропалестински позиции и традиционната промяна на текстове в движение, в защита на Палестина. Китаристът Lee Kiernan беше живата енергия на сцената. Не спря да се върти и подскача. Благородно му завиждам на вестибуларния апарат, който е толкова здрав, че успяваше често да се закове зад микрофона за беквокали. Пълна негова противоположност е басистът Adam Davonshire. Застинал на мястото си в дъното на сцената, по лицето ми не потрепна дори един мускул по време на сета. Повярвайте, това всява повече страхопочитание и от най-дивото беснеене. Барабанистът Jon Beavis беше истински метроном и завидно съчетаваше бързите си ръце с помощни вокали. Ексцентрично и много ефектно допълнение към бандата беше саксофонистът Colin Webster.

Мощно в моша

За Mark Bowen си е необходим отделен абзац. Китаристът на IDLES е природна сила. Той е като отделна от групата вселена. И не, не го казвам заради традиционната рокля, с която излиза на сцена. Нея всички, гледали поне един лайв запис на бандата, я очакваха. Всъщност беше доста шармантна в стил „жизнерадостно хипи“. Докато останалите музиканти забиваха яко и потта се лееше, а вените по челата им изпъкваха, Mark като че се движеше в друго пространство, в което стъпваше леко и ефирно. Привидно без напън за концентрация той елегантно прелиташе от леви край на сцената до клавишните, които обладаваше с няколко пръста. След това до барабаните, за да вземе палки и да ги използва като лъкове върху китарата си. Завърташе се бавно, за да развее полите на одеждите си и се усмихваше протяжно. Докато…

Докато не дойде Divide and Conquer след средата на сета и той не се гмурна в мошпита, заедно с китарата си. Изкара половината парче там и се върна презареден за финала. Краят на концерта беше поверен отново на него. А той избра да ни подари едно вокално изпълнение на My Heart Will Go On на Селин Дион.

IDLES не са от бандите, който говорят много в паузите между песните. Не само защото не правят особени паузи, а и защото казват, каквото има за казване в текстовете си. Направиха го и в България, като ни накараха да се почувстваме специални и смениха текста на Danny Nedelko. „My best friend is an alien“ се превърна в „My best friend is a Bulgarian“.

Three Days Grace

След това, което IDLES сътвориха, не си представях как вечерта ще градира, но препълнената с фенове на Three Days Grace Vidas Art Arena имаше последната дума. Минути преди качването на Adam Gontier и свитата му на сцена, цялото пространство се превърна в море от тела. И това море беше готово да се разбушува още от първата песен. Буквално нямаше парче от сетлиста, което да не се пееше от цялата публика. Не знам дали това изненада групата. Най-вероятно – да. Но определено покачи настроението им и ги амбицира да изстискат всичко от себе си и да ни го дадат в замяна. Предвидени да свирят малко над час, те останаха час и половина, дори с риск полицията да дръпне шалтера на фестивала. За щастие нямаше подобни проблеми и вечерта си остана неопорочен музикален празник.