Разказ в три части, в памет на трима големи музиканти, отишли си от този свят на 3 юли.
Част I – Браян Джоунс
Светът на музиката познава редица трагични дни. Един от тях, 3 февруари 1959 г, дори е наречен „денят, в който музиката умря“. На тази дата в самолетна катастрофа умират рокендрол звездите Бъди Холи, Ричи Валънс и Биг Бопър. Трагедията кара американския фолк рок музикант Дон МакЛийн да напише песента „American Pie“, откъдето идва и въпросното название. Но до есента на 1971 г, когато е издадена най-известната композиция на МакЛийн, вече се е появила нова дата с печално значение за музиката – 3 юли.
На 3 юли през 1969 г, в безпомощно състояние на дъното на своя басейн, е открит Браян Джоунс. Китаристът, прочул се като член на Rolling Stones, е изваден от там от своята приятелка Ана Волин, но пристигналият екип на Бърза помощ не е способен да стори нищо друго, освен да констатира неговата смърт. Музикантът умира на 27-годишна възраст.
Събира Rolling Stones
Само няколко години по-рано изглежда, че животът на Джоунс ще се превърне в приказката, която той заслужава. През 1962 г младият британец, който вече е понатрупал опит на клубната сцена в Лондон, пуска обява във вестник, с която цели да открие музиканти за сформиране на нова група. Постепенно на отворената покана откликват клавиристът Иън Стюърт и певецът Мик Джагър. Последният води със себе си свой стар приятел – китариста Кийт Ричардс, а не след дълго състава е допълнен от басиста Бил Уайман и барабаниста Чарли Уотс.
Джоунс е изпълнил цел номер едно – да събере собствена блус рок група. Китаристът приема ролята на лидер в квинтета и започва да го менажира. Той е човекът измислил името Rolling Stones, макар и случайно. Това се случва в разговор по телефона със собственик на музикален клуб, в който младата, все още безименна група, е ангажирана. Попитан как да бъде обявена формацията, Джоунс спира погледа си върху компилация на Мъди Уотърс и изстрелва: „Rollin’ Stones“.
Освен с организационна активност, Брайън допринася за развитието на своята група и с многото си музикални таланти. Той умее да свири на редица инструменти, сред които слайд китара, орган, саксофон, маримба и ситар. Всичко това позволява на Rolling Stones да демонстрират по-богата изразност и да опитат някои по-експериментални музикални идеи. Към края на 60-те обаче основателят на групата се оказва изтласкан в нейната периферия. Stones вече имат професионални мениджъри, а Джагър и Ричардс са приели ролята на основни композитори, нещо, което никога не е било сред силните страни на Джоунс. Това означава, че групата неминуемо придобива звучене, различно от онова, което китариста желае. И все пак той се радва на застигналата го слава и запознанствата с известни, умни, красиви и влиятелни хора.
Бохемски живот
Постепенно към бохемския си начин на живот, инструменталиста прибавя все по-редовната употреба на наркотици. Джоунс започва да страни от колегите си, забърква се и в неприятности със закона – на два пъти е арестуван за притежание на нелегални вещества, участва и в няколко пътнотранспортни произшествия. Всичко това го възпрепятства, а изглежда и той самият няма желание, да участва по-активно в своята група. На 8 юни Мик Джагър, Кийт Ричардс и Чарли Уотс посещават китариста в дома му, за да му съобщят, че е изключен от групата. Чашата на търпението за тримата прелива, след като се оказва, че Джоунс не може да тръгне на турне заради своите законови прегрешения. Ден по-късно китаристът обявява пред медиите, че се разделя с групата, на която е основател.
По-малко от месец след раздялата, на 3 юли 1969 г Джоунс е открит безжизнен в басейна на своя дом. И до днес е неясно как точно се е случил фаталния инцидент. Макар че някои хора допускат вероятността китаристът да е станал жертва на убийство, по-вероятно става дума за нещастен случай, свързан с разклатеното физическо и психическо здраве на виртуоза. Три дни след смъртта на своя колега, Rolling Stones изнасят отдавна планиран безплатен концерт в Хайд Парк. Събитието, на което е представен заместникът на Джоунс, Мик Тейлър, преминава под знака на поклонение към починалия. В небето над Лондон са пуснати стотици бели пеперуди, а шоуто започва с „I’m Yours and I’m Hers“, един от любимите блусове на Брайън.
Част II – Джим Морисън
Сред артистите, засвидетелствали почит към Брайън Джоунс е и Джим Морисън. Фронтменът на The Doors създава поемата „Ода за Ел Ей, написана докато размишлявам за починалия Брайън Джоунс“ в памет на своя колега. По стечение на съдбата харизматичния певец загива при също толкова неясни обстоятелства като своя колега, и то точно две години след него – на 3 юли 1971 г.
Бягство в литературата
Роден в Мелбърн, Флорида на 8 декември 1943, Джеймс Дъглас Морисън прекарва по-голямата част от детството си в движение. Неговия баща е военен, което означава, че петчленното семейство често сменя градовете, в които живее. Убежище от постоянно променящата се среда младият Джим намира в литературата.
В своите тийнейджърски години младежът се захласва по творчеството на писатели като Фридрих Ницше, Франц Кафка и бийт авторите Уилям Бъроуз, Джак Керуак и Алън Гинзбърг. Интересът на бъдещата звезда към словото се засилва през 1965 г, когато постъпва в кино отдела на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. По това време Морисън не само чете, но е започнал и да пише.
Стиховете стават песни
Именно поемите осигуряват на Джим място в The Doors. Той е убеден от своя колега в университета, клавиристът Рей Манзарек, да трансформира своите стихове в песни и двамата да започнат общ музикален проект. Скоро Манзарек открива останалите две парченца от пъзела – барабаниста Джон Дензмор и китариста Роби Крийгър. С тяхното присъединяване The Doors са събрани и готови да покоряват върхове.
Походът към известността на квартета обаче не минава без затруднения. През първата година от своята обща кариера, Морисън и колегите му опитват да се наложат на рок сцената, където нестандартно звучащата формация и нейния провокативен фронтмен невинаги са приети радушно. Все пак The Doors получават възможността да направят пробив – през август 1966 групата подписва договор със звукозаписната компания “Elektra”.
(ОЩЕ: Alabama Song – от Вайл и Брехт до Морисън и Боуи)
Два албума за година
За по-малко от месец младата банда е готова със записите на своя дебютен албум. По препоръка на директора на “Elektra” Жак Холцман излизането на албума е оставено чак за януари 1967. Опитния бизнесмен цели да избегне пренаситения по Коледа пазар и е напълно прав. Издадения на 4 януари едноименен дебют на The Doors попада в центъра на вниманието и за групата бързо започва да се се разчува. Същата година, през септември, е представен “Strange Days”, вторият албум на квартета, затвърдил добрите впечатления.
Не всички обаче остават с добро мнение за Джим Морисън. Седмица преди излизането на “Strange Days” певецът си навлича гнева на телевизионната легенда Ед Съливан и неговия екип, изпявайки фразата “Girl, we couldn’t get much higher” от песента “Light My Fire”, въпреки, че е бил предварително помолен да я промени. На 9 декември пък, ден след като е навършил 24, Джим влиза в сериозни пререкания с полицията.
Морисън vs. органите на реда
Певецът се е усамотил със своя почитателка зад кулисите, в една от баните на “Ню Хейвън Арина”, когато служител на реда прекъсва двойката и я кара да напусне помещението. В пика на разразилия се спор полицаят, неподозиращ с кого се разправя, напръсква Морисън с лютив спрей в очите. В резултат от това концертът на The Doors започва със закъснение, а когато фронтменът с подигравателен тон разказва на публиката за случилото се, органите на реда прекъсват шоуто и отвеждат Mr. Mojo Risin’ в ареста.
Нито това, нито задълбочаващите се проблеми с алкохола и наркотиците, обаче са способни да спрат творческия подем на Морисън. През 1968 г и 1969 г той и неговите колеги представят нови два превъзходни албума – “Waiting for the Sun” и “The Soft Parade”. Междувременно Джим се е превърнал в любима мишена на журналистите и пазителите на морала в САЩ. Вокалистът дори е привикан на съдебната скамейка във връзка с друг инцидент.
След скандален концерт, провел се на 1 март 1969 г в Маями, Морисън е заплашен от шестмесечен престой в затвора. Причината за това – певецът пристига на концерта със закъснение, в нетрезво състояние, използва циничен език и провокира полицията и публиката. Към обвиненията е добавено и такова, гласящо, че фронтменът е разголил интимните си части пред зрителите, нещо, което така и не е доказано. В крайна сметка фронтменът се разминава само с парична гаранция, но не и без репутационни щети – The Doors са принудени да отменят редица концерти, много градове дори не допускат групата на своя територия, а медиите отново имат повод да допълнят дяволическия образ, който са изградили на музиканта.
Ново начало
След този инцидент Морисън не се отказва от своите пороци, но поне успява да се предпази от нови големи неприятности. През 1970 г излиза албумът “Morrison Hotel”, а година по-късно Джим вече е решен да си даде ново начало. Веднага след като е записал вокалните си партии за албума “L.A. Woman”, певецът заминава за Париж заедно със своята дългогодишна половинка Памела Корсън. Там двойката се надява да започне на чисто, далеч от светската суета, а Морисън – да се отдаде на писането на поезия. И тук обаче съдбата е предвидила друг развой на събитията.
В утрото на 3 юли 1971 г Памела открива своя любим да лежи безжизнен във ваната на техния парижки апартамент. Според френските власти официалната причина за смъртта на неповторимия артист е сърдечна недостатъчност, макар че липсата на аутопсия (законите в страната не изискват такава) оставя поле за изява и на любители на конспирациите.
Част III – Марк Сандман
3 юли 1999 г. Точно тридесет години след Браян Джоунс си отива един музикант, също толкова вещ в свиренето на различни инструменти. 28 години след кончината на 27-годишния Джим Морисън, своя земен път приключва един негов наследник със също толкова завладяващ баритонов глас и усет за писане на вълнуващи текстове.
Марк Сандман, роден на 24 септември 1952 г в Нютън, прави първите си по-сериозни стъпки на музикалната сцена в клубовете в щата Масачузетс около средата на 80-те години на XX век. Тогава Сандман блести в Treat Her Right, група с блус влияния от Бостън. В нея Марк пее и свири на електрическа китара, прекарана през октавер, така че да наподобява звученето на бас. Междувременно музикантът от еврейски произход участва и в редица други проекти.
Morphine
През 1989 г той дава начало на Morphine – трио съставено от него, саксофониста Дейна Коули и барабаниста Джероум Дюпри. В Morphine Сандман отново изпълнява ролята на вокалист и заменя шестструнната китара за бас, но не какъв да е. Марк опъва върху грифа само една или две струни, а понякога на мястото на дебелите струни на баса поставя китарни такива. В неговия изпълнителски арсенал често присъства и китарния слайд.
Перфектната симбиоза между вокалите и бас партиите на Сандман, вихрените мелодии на Дейна Коули и стабилното барабанене на Джероум Дюпри (и неговия заместник Били Конуей) правят Morphine една от най-самобитните групи на своето време, изградила минималистичен, но стегнат и масивен звук. Триото издава общо пет албума, които не се увенчават с милиони продажби, но стигат до сърцата на ценителите и печелят на Morphine фенове по целия свят.
Освен като музикант, Марк Сандман развива дейност и в други сфери на изкуствата. През 90-те той основава домашно звукозаписно студио, наречено “Hi-n-Dry”, което неговите приятели поддържат и до днес. Американецът се занимава още и с фотография и рисуване, а най-голямото му постижение в тази сфера е авторският комикс “The Twinemen”.
Да умреш от смях
Марк Сандман умира на 3 юли 1999 по време на концерт на Morphine в Палестрина, Италия. Очевидци свидетелстват, че музикантът опитвал да разкаже виц на италиански, след което внезапно се строполил на сцената. Първоначално публиката решила, че това е просто някаква шега, но необратимото се оказало факт – иноваторът починал на място от инфаркт.
През 2000 г., няколко месеца след смъртта на Сандман, е издаден последният албум на Morphine с негово участие. “The Night” остава лебедовата песен на музикантът, запомнен от своите колеги и съграждани като човек, който дори и в най-успешните си години не е обърнал гръб на локалната ъндърграунд сцена.
*Този и други материали на подобна тематика, може да откриете в YouTubе канала и Facebook страницата на нашите партньори – “Нотна стойност”.
