Ървин Уелш – бащата на цинизма на 62

Ървин Уелш

Ървин Уелш може да е толкова циничен към този земен живот, че да няма никакво желание и потребност да има деца, но все пак е баща. Баща на цинизма. И този баща днес навършва 62. 

Всъщност, никой освен него не знае (а не е сигурно и той доколко знае), възрастта му. Самият той твърди, че е роден през 1958 година в пристанищния квартал на шотландската столица Единбург. Въпреки това, полицейското управление в Глазгоу твърди, че актът му за раждане е от около 1951 г. 

Никога не знаеш, докато говори, кое е истина и кое – не!

Животът му започва с парадокси, с които той се научава да си играе и дори обиква, превръщайки ги в колоните, които изграждат „къщата“ му. И както колегата Саймън Хетенстоун от The Guardian казва за него след едно дълго интервю „Никога не знаеш, докато говори, кое е истина и кое – не!“ 

Като едно от децата на 90-те няма как бунтът в мен да не е оформен в голяма степен от книгата и филма „Трейнспотинг“ – първият роман на Уелш (1993 г) и истински екранен шедьовър на Дани Бойл (филмът излиза на екран през 1996 г.). Те бяха едно от най-ярките лица на поп културата по това време, а днес са класика. 

В допитване на  британското издателство Waterstones между 25 000 души „Трейнспотинг“ е поставена на 10 място в класацията „Най-велики книги на 20 век“. Романът е продал 1 милион копия само във Великобритания и е начело на друг лист – „Най-крадената книга от книжарници в историята на Великобритания“. Филмът постига дори още по-голям успех по класациите като е обявен през 2012-а  за „Най-добрият британски филм през последните 60 години“. 

Петима лъжци, кради, наркомани, измамници и разбира се уникалният психопат Франсис Бегби, изграждат вселената на този твърде реалистичен роман за падението на средната класа. Животите им са развалини и провали. 

Умишленонедодяланото перо на Ървин Уелш изпада в такива точни подробности за изнасилвания и гнусни моменти от падението (като ровенето в собствените си фекалии, за да търсиш погълнати опиати), че предизвиква извратено желание да опознаеш позора в дълбините му. Аморален, шокиращ, написан на развален шотландски диалект, „Трейнспотинг“ крещеше в обърканите глави на 90-тарските тийнейджъри. И им показваше онзи свят от наркотици, хероинова зависимост и мизерия, който ги подмамваше не само на Острова, но и тук в България, и по цял свят.  

Романтиката на хероина

Е няма как да се пише в такъв детайл без да има автобиографичен елемент. И – да, има! Той е навсякъде, във всяка обстановка, зависимост и във всеки герой. Ървин Уелш става зависим от хероина в началото на 20-те си години. Самият той признава, че е сложил по щипка от себе си във всеки от петимата главни герои, но цяла шепа е изсипал в Рентън, образа на Юън Макгрегър. 

Писателят започва с провиненията още като дете, но отговаря с категорично „не“, запитан дали се е забърквал в много каши. „Аз бях едно от онези ужасяващи деца, които правеха снежни топки и ги даваха на другите да се бият с тях. Бях много добър в манипулирането на по-слабохарактерните деца“. 

Напуска училище на 16, в средата на 70-те, и изкарва курс за електроинженер. Започва да поправя телевизиори, но един сериозен токов удар прекъсва кариерата му. След това изкарва хляба си с много физически труд – мияч на чинии, хамалин, чистач, дори павира улици. Но хероинът се намесва в живота му.  

Започва да се дрогира по чисто хедонистични подбуди. „Първата година мислех, че всичко е наред, но втората – не можех вече да контролирам себе си. Сменях обкръжението, станах мърляв „. Друса се 18 месеца. И до ден днешен, години след като се е отказал, говори с особена романтика за наркотика – така любима тема в  книгите му. „Имаш непреодолимото чувство за благополучие и не ти пука за каквото и да било. Дава ти чувство на непобедимост. Най-хубавото и най-лошото същевременно е, че те кара да се чувстваш сякаш няма нужда да се занимаваш с други хора. Разбира се, напълно измамно“, признава пред The Guardian през 2018 г. Ървин Уелш.

„Може да си киснеш в собствена пикня в гнусен апартамент, но имаш илюзията, че си силен, имаш власт, с една дума – успял си. В края на краищата, на финала започваш да взимаш дрога, за да не изпаднеш в абстиненция, много повече отколкото да достигнеш до тази еуфория“, допълва той. След като и той изпада в абстиненция, осъзнава колко гадно е  и преборва зависимостта си. Точно с нея обаче обяснява и до днес обсесивно-компулсивното си разстройство. 

Пънк рок анархист

Без граници!

С наркотици или без, той е безумен особняк и циник, който определя себе си като пънк рок анархист. Дори се опитва да стане музикант в пънк банда цяло десетилетие – между 20-тата и 30-тата си годишнина. Затова пътува нон-стоп между Единбург и Лондон. В крайна сметка не успява. Реализира се по-късно като DJ обаче (точно като един от героите си в “Трейнспотинг”), та и до днес понякога може да бъде видян в афишите на някой клуб.  

След средата на 80-те сменя посоката. Започва да печели от прекупуването на жилища по време на бума на имотния пазар в Лондон. Всичко става по случайност. Отивайки на футболен мач, автобусът, в който пътува, претърпява катастрофа и той получава обезщетение от 2000 лири. Използва парите, за да вземе ипотека и да купи апартамент в Хакни за 8 000 лири. След година и половина го продава за 15 000. Веднага след това купува къща в югоизточен Лондон за 17 000 лири и я продава за 52 000, 18 месеца по-късно. 

Както всичко останало и това го отегчава щом стигне върха му. Затова се връща в Единбург и започва кариера в общината. Изкачва се бързо по професионалната стълба. След няколко бързи повишения се озовава в стола на началник обучение в отдела за икономическо развитие. Завършва магистратура по бизнес и в това време започва да пише по-сериозно. Твърди, че по-голямата част от „Трейнспотинг“ е написана именно на бюрото му в общината.

След като я публикува през 1993-а напуска мениджърската си позиция и се отдава само на писането – единствената професия, която не му е писнала и до днес. “Това е единственото, към което съм пристрастен. Да имаш една празна страница  и да можеш да създадеш цял един свят върху нея. Ако се отегчиш от това, значи си прецакан“, казва Ървин Уелш. 

Пред The Talks пък разказва, че намира корените на таланта си в семейството си. „Пораснах около страхотни разказвачи. Всички в семейството ми са такива  – баща ми и братята му можеха да разказват без да спират и то удивителни истории. Мисля, че това е много келтско – препредаването на историята от уста на уста“, казва преди повече от десетилетие писателят. 

Грешките са много по-интересни

Е, разбира се и в собствения си живот, от който изхожда философски: „Грешките са много по-интересни. Успехът идва само под една форма и не те учи на нищо. Грешките идват по всевъзможни начини и те учат на всевъзможни неща. Учим се само докато грешим.“ 

Затова може би и една книга не му стига, а той прави няколко продължения на „Трейнспотинг“, последното от които – Dead Men’s Trousers, излезе на английски преди две години.  Историята продължава 25-години след началото си и вече не с 5-ма, а с четирима приятели. Единият не е успял да оцелее точно както много от приятелите и роднините на Уелш. Всеки от тях се е променил, но в някакво отношение си е останал и същия.  

Става все по-трудно да си копеле като остарееш

Моралният му компас също е променил севера си обаче. И това той не крие. „Винаги съм имал някакъв вид морални граници, но те стават много по-тесни, когато човек пораства. Става все по-трудно да си копеле“, смее се Уелш – висок шотландец, който се набива на очи, според описанието на Саймън Хетенстоун. „Облечен в плетена шапка, обувки Dr. Martens, дънки и парка, като наскоро пенсиониран футболен хулиган, и в поредния си развод. 

Нищо не ужасява повече Уелш от мисълта да порасне. Негова е репликата, че предпочита да „продаде задника си“ на Кингс Крос в Лондон, отколкото да се кротне и да води живот тип „дом-градина-деца“. Както вече казахме деца няма, въпреки няколкото официални брака. „Винаги отсъствам и това е проблем за всяка връзка. Харесва ми да имам някого до себе си, да ме обича и аз да обичам, но в същото време винаги бягам от тези жени. Това е проблем, който трябва да реша!“, анализира самият Ървин Уелш. 

Честит рожден ден, непораснал хулиган! 

Четете още по темата