На 16 август 1977 г. умира Елвис Пресли. Рокендрол пионерът е покосен от инфаркт едва на 42 години, а смъртта му хвърля в траур милиони фенове по целия свят.
Влиянието на Елвис, не само в музиката, а и в обществения и социален живот, е огромно и безспорно. В памет на легендарния музикант „Нотна стойност“ събра изказвания, направени по адрес на Краля на рокендрола от други музиканти – негови съвременници, почитатели и последователи.
„Доколкото си спомням, Елвис Пресли беше първият музикант, който ме впечатли, а след това Beatles свършиха останалото. Като дете рокът ми беше нещо забранено и аз го обикнах.“
Рони Джеймс Дио (Rainbow, Black Sabbath, DIO и др.) в интервю за БНТ от 1998 г.
„Баба ми обожаваше класическите кънтри музиканти, като например Ханк Уилямс, Лефти Фризeл и Мърл Хагард. Тя постоянно пускаше американско кънтри и италиански фолклор вкъщи. Растях, пеейки всички тези песни. После се появиха Елвис и Beatles и всичко се промени.“
Джо Лин Търнър (Rainbow, Deep Purple, Ингви Малмстийн и др.) в интервю за сп. „Guitar World“ от 2012 г.
“Гледах Елвис в “Шоуто на Ед Съливан” и забелязах ужасът, с който баща ми наблюдаваше колко много ми харесва.”
Марк Нопфлър (Dire Straits), цитиран от “ElvisBlog”
“Когато за пръв път чух гласа на Елвис разбрах, че няма да работя за никого, че никой няма да ми бъде шеф; чувствах се, сякаш съм избягал от затвор. Дълго време асоциирах свободата с неговото изпълнението на “Blue Moon of Kentucky”. Благодаря на Господ за Елвис.”
Боб Дилън пред “US Magazine”, 1987 г.
“Спомням си Елвис като млад мъж, който се навърташе около “Sun Studios”. Още тогава си знаех, че това хлапе притежава огромен талант.”
Би Би Кинг, цитиран от memphismansion.com
“Той имаше всичко – външен вид, движения, мениджър и талант. Но навремето хората се присмиваха на прическата му и на розовото му палто и го наричаха “лигльо”, наложи се да извърви доста труден път. Понякога на концертите му идваха рокерски банди. Те искаха да го спипат, но това никога не го притесняваше. Излизаше на сцената, правеше това, което умее, и още преди шоуто да е приключило всички, дори и биячите, се редяха на опашка, за да вземат автограф от него.”
Карл Пъркинс, цитиран от graceland.com
“Веднъж, в един голям клуб в близост до Мемфис, делих сцена с младия Елвис Пресли. Не знаех какво да очаквам от него, но се оказа, че е много приятен и почтителен човек. Той стопли сърцето ми и много години по-късно, когато моят добър приятел Джаки Уилсън бе изпаднал в немилост и мизерстваше в някаква долнопробна болница. Елвис го премести в по-прилично лечебно заведение и плати всички разноски.”
Ета Джеймс в своята автобиография “Rage To Survive: The Etta James Story”
“Първият концерт, на който присъствах, бе на Елвис в Оукланд. Бях на 11 години, но още тогава разбрах колко голям ефект може да окаже върху публиката един изпълнител.”
Шер, цитирана от graceland.com
“Той бе наистина уникален артист, нещо оригинално сред море от имитатори.”
Мик Джагър (The Rolling Stones), цитиран от Fox News
“Елвис беше страхотен ритъм китарист. Започваше песента “That’s All Right” сам, акомпанирайки си с китара, и те караше да не искаш да чуеш нищо друго.”
Джони Кеш в автобиографията „Cash: The Autobiography“
“Елвис Пресли бе звездата, по която винаги съм си падала. Имах възможността да го срещна за пръв път през 1972 г. в “Медисън Скуеър Гардън”, в компанията на Джордж.”
Пати Бойд, бивша съпруга на Джордж Харисън и Ерик Клептън, в интервю за “The Sydney Herald” от 2018 г
“Определено смятам да направя албум с него. Ще се изненадате какво бихме могли да сътворим заедно. Питате ме дали мисля, че е Елвис е добър? Я ми припомнете колко Кадилак-а си е купил? Това момче не е глупаво.”
Луис Армстронг пред “Memphis Press-Scimitar”, 1957 г
“Елвис Пресли записа една моя песен. Това е записът, който ми е най-ценен. Песента се казва „Tomorrow Is a Long Time“. Написах я, но така и не я записах в свое изпълнение.”
Боб Дилън в интервю за сп. “Rolling Stone” от 1969 г
“Изглежда, че Елвис е чул някои мои демо записи, понеже и двамата бяхме артисти на “RCA Records”. Неговият мениджър полковник Паркър бил на мнение, че трябва да ни запознае и евентуално да работим заедно. Но това така и не се случи, а много щях да се радвам.
Веднъж Елвис ми изпрати бележка с надпис: “Всичко най-добро, успех на турнето.” Пазя си я и до днес.”
Дейвид Боуи в интервю за сп. “Blender” от 2002 г.
“Срещахме се във Вегас и си говорехме за какво ли не. В един момент той започна да посещава концертите ми. Сядаше пред мен, а след края на шоуто аз отивах при него и разговаряхме за музика. На 17 август 1977 г. отново бях в Лас Вегас. Пуснах новините и оттам научих за смъртта му. Плаках цял ден.”
Пол Анка в своята биография “My Way”
“Мисля, че сред последователите на т.нар. “пънк идея” бе доста разпространено схващането, че всичко от миналото е боклук и единственото, което има смисъл е пънкът. Лично аз никога не съм намирал за интересни плюенето, безопасните игли и всички останали подобни глупости. Харесвах Sex Pistols и дотам.
Така или иначе Adam and the Ants стояхме далеч от това, което описвам. Възхищението ми към Елвис и рокендрола винаги го е имало, винаги съм намирал вдъхновение там. За мен смъртта на Елвис беше трагедия, спомням си, че денят, в който той умря, бе много тъжен, защото това беше голяма загуба за всички.”
Адам Ант (Adam and the Ants) в интервю за “Tampa Bay Times” от 2017 г
“През годините са изречени безброй похвали по повод таланта и изпълненията на Елвис. Съгласен съм с тях от цялото си сърце. Като приятел той ще ми липсва много; беше сърдечен, внимателен и щедър човек.”
Франк Синатра, цитиран от graceland.com
*Този и други материали на подобна тематика, може да откриете в YouTubе канала и Facebook страницата на нашите партньори – “Нотна стойност”.
