Тетралогията за Заека на Джон Ъпдайк, която му носи „Пулицър“, не е нещо ново за българския читател. Въпреки че режимът преди 89-та допуска у нас да излезе само първата книги „Заеко, бягай“ (1967 г), в крайна сметка в началото на новия век на български се появяват и останалите три. Склонните към бягство в литературни реалности със сигурност са се посветили в тайните на Хари Енгстръм (това е истинското име на Заека) отдавна. За друго ми е думата. Време е тази тетралогия да стане задължителна литература за гимназистите. Трябва да бъде преоткрита – от нови читатели, от млади читатели, от търсещите света, защото, въпреки дистанцията на времето, тя обяснява света днес. Трябва да бъде съхранявана като ценност в семейната библиотека, както едно време по рафтовете във всеки дом беше наредена Библиотека „Галактика“.
НОВО ИЗДАНИЕ
В най-новото ѝ издание от издателство „Кръг“ тя е истинско библиографско съкровище, с твърдите си корици и фантастично концептуално оформление на художника Дамян Дамянов, който е „скрил“ ключа към Заека в пъзел, който може да видиш, само ако подредиш четирите тома един до друг. Но най-голямото съкровище е между кориците, донякъде и заради безапелационния превод на Екатерина Мачева и Елка Виденова. Ще го оцените още по-високо, ако случайно сте чели Ъпдайк, издаден на български преди 89-та, с онези безкрайни колективи от преводачи, упражнявали се, често не особено успешно, върху фантастичния му стил на писане. Та, ето, тетралогията я има, в чисто ново, прекрасно издание. А аз вече представих първите две книги преди година.
(ВИЖ: „Заеко, бягай“ на Джон Ъпдайк тича в ново луксозно издание)
КОЙ Е ТОЙ?
„Всички сме като малка синя планета, висяща в черното пространство, без да се държи на нищо освен на взаимните ни уверения, на изпълнените ни с обич лъжи.“
„Заека се укроти“
За всички, които още не са се докоснали до Заека, ето кой е той: Хари Енгстръм по прякор Заека, гимназиална баскетболна звезда, изгубила блясъка си веднага след завършването. Средностатистически американец от средната класа, който работи неща, които не харесва, живее в малък скучен град в дълбоката провинция, оженил се е рано и, както във всяко семейство, изживява личните си драми.
ТЪРЖЕСТВО НА ОБИКНОВЕНОТО
„Всички сме хора, тела с мозъци в единия край, а останалото е само канализация.“
„Заека се укроти“
Не ви ли грабнах? Не? Няма и как да го направя по днешните стандарти, защото Ъпдайк не създава героични преживелици, не изправя героя си пред невиждани трудности, не използва свръхчовеци, за да привлече вниманието на читателя. Напротив – той е майсторът на ежедневното, обикновеното, прозаичното. Както сам нарича творбите си – „тържество на обикновеното“. Писател, прозрял необятността на вътрешната вселена дори на най-обикновения човек, много по-богата и наситена от всяка фантастична реалност, която можем да измислим. От първата до последната страница Ъпдайк те хваща за ръка и те води през уж обикновен живот, точно като твоя. Но отваря очите ти, за да видиш колко всъщност необикновено е всичко. Колко е интересно, пъстро, богато, многопластово, емоционално. Колко си заслужава всяка прозаична битка със себе си или с околните, за да намериш мястото си, за да не спираш да търсиш щастието.
ТИЧАНЕТО НЕ СПИРА
„Познава я толкова добре, че разговорите с нея са като борба със самия него“
„Заека се укроти“
И ако в „Заеко, бягай“ и „Заека се завръща“, младият Хари нямаше финансова и семейна сигурност, то във вторите две книги – „Заека богат“ и „Заека се укроти“, той вече има всичко онова, което уж искаме – добреплатена работа, мирно семейство, няколко приятели, апартамент в курорт, дете в колеж. Но за него бягството продължава – към онова, което няма, към свободата. С изтичащите десетилетия, по едно във всяка книга, литературното пътешествие на Ъпдайк улавя до най-малкия детайл не само променящия се човек, но и променящия се свят. Бих нарекла Ъпдайк най-безпристрастният съдник на Америка.
АМЕРИКА
„Толкова много критични моменти, мисли си Хари, толкова много смях на запис, толкова много актьорски сълзи, цялото това усилие да сме щастливи, да сме смели, да сме обичани, цялото това напразно усилие. Неуморната енергия на телевизора го тормози.“
„Заека се укроти“
Въпреки че се ражда и изживява живота си в тази страна, която обича, той няма скрупули да я покаже от всичките ѝ страни. Тя е голяма, красива и с безкрайни възможност, но и надменна, затлъстяла от пакетирани полуфабрикати, сцена за парад на суетата с поредната нова кола или в голф клуба, „нация от полегнали картофи“, както я нарича авторът, гледаща от високо на останалия свят, дори и когато сменя лудешки каналите на телевизора в дълбокопровинциалния си дом, цъкайки с език. Ако познаваш Америка само от филмите и новините, и никога не си ходил там, след тези четири тома ще имаш усещането, че си влязъл дълбоко в душата ѝ.
ПОЛИТИКАТА
„Ето това е геният на капитализма – или си богат, или искаш да бъдеш, или смяташ, че ти се полага да бъдеш“
„Заека се укроти“
Ъпдайк отправя и един особен политически поглед върху страната чрез книгите си, като всяка от четирите книги описва управлението на по един американски президент: Айзенхауер в „Заеко, бягай“, Никсън в „Заека се завръща“, Джими Картър в „Заека богат“ и Буш-баща в „Заека се укроти“. Не рисува еднозначно САЩ, не придава собственото си мнение за нея, тя не е константа, не е страна–фон, на който се развива действието, тя е жива и се променя, точно като героите си.
„Заека винаги е обичал дъжда, той е като покрив на света.“
„Заека богат“
„Любовта се разпростира завинаги във вакуума на сърцето.“
„Заека богат“
ПРОРОЧЕСТВА
Въпреки че последната книга излиза през 1991 г., тази тетралогия има стряскащи моменти на прозрение в бъдещето. Дисекцията на настоящето е толкова детайлна, че Ъпдайк има способността да провиди напред във времето. „Превръщаме се в побеснели кучета – човешката раса е едно голямо блато с вируси“. Написано заради заплахата СПИН, появила се през 80-те, това изречение от „Заека се укроти“ става все по-валидно в днешно време. Или „Тези жени му се струват като гости от някакво подредено бъдеще, където сексът е просто поредният вид спорт, а всички живеят в запечатани кутийки и общуват чрез компютри“, пак от „Заека се укроти“.
„Опитваш се да направиш нещо хубаво за децата си, да им предложиш по-гладък път в живота, нещо, което да смекчава ударите; а след това се оказва, че това е било грешка, че подронва устоите им“
„Заека се укроти“
МАЙСТОРСТВО
Къде е истинското майсторство в писането на Ъпдайк? В поставянето на обикновения човек в центъра, в изключително детайлния поглед към средата, в която героят му живее, в прекрасните протяжни описания на наглед незначителни обстоятелства, в дръзкото комбиниране на ниски и високи страсти, в неусетното преминаване на повествованието от трето в първо лице, което превръща читателя от наблюдател в припознаващ се в героя.
„Животът. Прекалено много живот и въпреки това не ни стига. Страхът, че утре всичко може да свърши, и страхът, че утрешният ден може да бъде същият като вчера.“
„Заека богат“
ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ
Какво кара Заека да бяга цял живот? Страхът да не се превърне в това, от което бяга. Страхът да не отнемат свободата му. И въпреки, че с годините всеки осъзнава несвободата си, Заека никога не спря да бяга. До последния си дъх. Животът му, а и последната книга, приключва така както започва в първата – под баскетболния кош с хлапетата, в опит да си спомни откъде идва прякора му.
„Само това искаме един от друг, признание. Твое си място в надпреварата“
„Заека се укроти“
