Новата книга на Ник Кейв, в съавторство с журналиста Шон О‘Хейгън, „Вяра, надежда и клане“ не е биография. Не е мемоари. „Вяра, надежда и клане“ (ще я намерите ТУК), която се появи на българския пазар в прекрасен превод на Атанас Игов, благодарение на един истински фен и издател-ентусиаст – Петър Хераков, е разговор. Дълъг, почти безкраен, разговор, който не знаем кога е започнал, но звучи сякаш никога няма да свърши. Точно като изкуството, което винаги си намира вдъхновение, през което да се излее.
Снимка: Megan Cullen за The Guardian
От самото начало на книгата този диалог „въпрос-отговор“ методично разпаря шевовете на Ник Кейв и доброволно го обръща с хастара навън, за да изкара на показ личната му философия, онова, което движи живота му. И съвсем не става въпрос толкова за музиката, колкото изглежда на повърхността, а по-скоро за света, както го вижда Кейв. На моменти дори е трудно човек да си представи, че някой може да възприема заобикалящата го действителност по начина, по който го прави австралиецът. Но точно затова той е творецът, а ние читателите, които се вдъхновяваме от фантазията му във всяко изкуство, с което се е захванал.
„Случваше се да се събудя в хотелска стая, заобиколен от останките на някоя тежка нощ по пътя – празни бутилки, наркомански принадлежности, понякога с непозната в леглото, от тоя тип неща, но и с отворен екземпляр на Библията с подчертани пасажи. Винаги беше така.“
Една от кратките препратки към миналото, която Кейв прави, за да подчертае търсенето на Бог, което го съпътства цял живот, без дори да го е осъзнавал.
СТРУКТУРА
Тези просторни интервюта, които формират главите на книгата, отразяват настоящето на Кейв и почти не правят препратки към вече добре познатото диво минало на музиканта, което той видимо е загърбил. Те са моментна снимка на вътрешното аз на Кейв днес (или по-точно през 2020 г., в разгара на пандемията от Covid-19, когато записват разговорите си с Шон). Журналистът Шон О‘Хейгън прави исполиновски опит да раздели главите/разговорите по различни теми. Философската спирала обаче, която те следват, винаги ги отвежда в необичайни посоки и почти задължително се върти около няколко теми – религия, вяра, загуба, музика, трансцеденталното.
„Е, младият Ник Кейв можеше да си позволи някаква форма на презрение към света, защото нямаше представа какво го чака. Сега разбирам, че това пренебрежение или презрение е било някакъв вид лукс или удоволствие, дори суета. Той нямаше представа за ценността на живота – за неговата крехкост. Нямаше представа колко трудно, но важно е да обичаш света и да се отнасяш милостиво с него. И както казах, той нямаше представа какво го чака по пътя.“
ТЕМИ
Синът му Артър, който през 2015 г. загина на 15-годишна възраст, присъства в цялата книга, точно както присъства и в творчеството на Ник Кейв в последните години. Преобръща го и го изпраща в съвсем различно измерение. И именно с това, темата за трансцеденталното и за религията стават логично продължение на потока от мисли, който Кейв излива пред журналиста. Той намира логика и свързаност между всички тези така важни за него звена, дотолкова, че на моменти те се сливат в едно.
„Но през по-голямата част от живота ми бях бесуващ вихър от себепогълнатост и не съм имал много време за другите. За това също дълбоко се разкайвам. Децата се нуждаят от родителите си, но и родителите се нуждаят от децата си. Понякога те са всичко, което имат. Научил съм го.“
„Вяра, надежда и клане“ навлиза много дълбоко във философията му за света, която на моменти се обляга на религията, в други – на трансцеденталното и необяснимото. Няма граници за човек, свикнал да живее живота си, доверявайки се на въображението, което винаги е хранило изкуството му.
“Наистина го виждах. … В главата ми имах натрапчив образ на човек, който седи на някакъв плаж, заобиколен от паникьосани животни; хълмовете горят, животните врещят и се щурат нагоре-надолу, от океана изскачат морски създания, спирала от недъгави деца се изкачват към слънцето. Беше някаква френетична повтаряща се халюцинация – отчасти ужасии, отчасти блаженство, която някак се заби във въображението ми.”
Така Кейв описва старта на процеса по писането на албума Ghosteen (2019)
МУЗИКА
И въпреки че според мен „Вяра, надежда и клане“ само отчасти е свързана с музиката на Кейв, всъщност тя не може да се чете, ако не сте заклет фен на австралиеца. Тази книга е по-скоро за онези, които са слушали достатъчно много песните му и са се вълнували от личността му. Онези, които са усетили промяната във връзката му с музиката и света след загубата на сина му. За всички, които са анализирали текстовете му и са си задавали въпроси за подбудите му. Книгата е наситена с тях и подробности от тях. Фокусът в тези малко повече от 200 страници пада върху последните три албума, които Ник Кейв пише самостоятелно или с The Bad Seeds – Skeleton Tree, Ghosteen и Carnage с Уорън Елис. Всички те, сътворени след 2015 г.
Само ще загатна: Музикантът прави едно интересно разделение на творчеството си на хоризонтални песни (които е създавал до 2015 г.) и вертикални (след 2015 г.), заради смяната на подхода на писането им. Първите се облягат на силната линейна форма на баса линията на Мартин Кейси, особено най-силните песни на Bed Seeds. Вторите – са композирани по съвсем различен начин и със съвсем различна цели. А именно, да се издигат нагоре, към небето и да направят връзка с него.
„От всички неща музиката може да ни извиси най-близо до святото“
Едно е сигурно – „Вяра, надежда и клане“ не е книга за онези свободни 10 минути от деня, или за между две спирки на автобуса. Не е книга, която можеш да четеш, докато върви телевизора. Нито пък може да я поемеш на един дъх. В нея трябва да се потъне. Да се разхождаш по страниците напред и назад, за да допълваш смисъла, който Кейв иска да предаде с отговори на други въпроси от други глави. Да си пускаш всяка песен, която споменава и да я слушаш на части, за да вникнеш в текста и композицията поотделно, а на финала – и в цялост. Да се взираш във всяка, преведена педантично и прецизно дума. Да спираш, да си зададеш някои въпроси и после пак да продължиш. С „Вяра, надежда и клане“ ще държите в ръце истински философски труд!
