Великанска биография на Led Zeppelin от Мик Уол

Когато великани стъпваха по земята - биография на Led Zeppelin Мик Уол Copyright: Licata.bg

Когато реалният живот е като завързан сюжет, пълен с превратности, тогава биографията може да се превърне в художествена литература. Е, не без помощта и на опитен автор, какъвто несъмнено е известният музикален журналист и хроникьор Мик Уол. Точно по ръба между биография и художествена литература се движи един от най-големите му трудове – „Когато великаните стъпваха по земята“ (издателство Кръг), посветен на гигантите Led Zeppelin.

(Прочети още: Мемоарите на Рони Джеймс Дио, събрани с помощта на Мик Уол)

ИЗНЕНАДВАЩ СТИЛ

И когато говорим за майсторско перо в биографична книга, съвсем не преувеличаваме. Подходът, който Уол избира, за да разкаже историята на рок величията, е не само нетрадиционен, но, внимание, може и да ви обърка, ако сте от читателите, които препускат през страниците и не смятат за нужно да четат предговори. В тази книга, всяка запетая носи смисъл, дори и библиографията (която е цели 5 страници). През цялата книга, с впечатляващия обем от 470 страници, вървят два паралелни метода на разказване – хроника, следваща живота на Джими Пейдж, Робърт План, Джон Бонъм, Джон Пол Джоунс и мениджърът им Питър Грант, и напоителни „цитати“ от петимата.

Именно в цитатите, или „ретроспективни откъси“ както ги нарича Мик Уол, е уловката на тази биография. Те не са действителни думи на музикантите. „Всички те се основават на задълбочени биографични проучвания и установени факти, които се намират в раздела „Бележки и източници“ в края на тази книжа, а самите думи са плод на моето въображение“, уточнява авторът. Точно това въображение носи и високата художествена стойност на „Когато великаните стъпваха по земята“. Въпреки че тези „цитати“ са, да го кажем грубичко, фалшиви, фактите в тях са абсолютна истина, а начинът на поднасяне на тази истина, слагайки я в устата и с езика на главните герои, е повече от завладяващ. И тук не бива в никакъв случай да пропускаме важната роля на преводача на книгата – Светлана Комогорова – Комата. Тя с не по-малко умение сменя рязко стила от премерено, но цветно повествование, в пиперлив, на моменти циничен език в „цитатите“, които са достатъчно ярко отделени графично.

Още нещо, изключително важно да се отбележи за книгата е, че тя е неоторизирана биография на Led Zeppelin. Въпреки че авторът е дългогодишен личен приятел с Джими Пейдж и Робърт Плант и голяма част от информацията е получил лично от разговори с тях. Точно затова в „Когато великани стъпваха по земята“ не липсва критически уклон, не се спестяват неприятни моменти от живота им, нито проблемите с наркотиците и алкохола на почти всички в бандата, нито за извращенията им с фенките, нито погромите в хотелите, нито слабите им парчета или скалъпени последни албуми. Неща, за които със сигурност нито един от петимата, заедно с мениджъра Грант, не би говорил открито.

ТЕЗИ, КОИТО ПРОМЕНИХА МУЗИКАЛНИЯ БИЗНЕС

Един от основните акценти на Уол в тази биография е ролята на Led Zeppelin  в промяната на музикалния бизнес. „Сделката, договорена от Грант, е без съмнение необикновена. С договор на „Суперхайп“, продуцентската компания на Zeppelin, между Пейдж и Грант е оформено партньорство само две седмици преди мениджърът да пристигне в Ню Йорк и това е новаторско споразумение за времето си, което позволява на групата необичайна степен на контрол над собствения им продукт, включително над всички аспекти на продукцията, дизайна на обложката, избора на сингли, снимки, маркетингови процедури, както за винилови, така и за невинилови продукти, и най-необичайното – възможността да си възвърнат под наем контрола над мастер записите. Всъщност над всичко, което някой ден би могло да носи името Zeppelin. Джими ще продуцира всички плочи, Джи (б.а. прякорът на мениджъра Питър Грант) ще е изпълнителният продуцент. На „Атлантик“ им остава само да произвеждат, разпространяват и до някаква степен да лансират албумите. Съвсем уникална сделка за времето си“. Така авторът описва сделката на групата с лейбъла „Атлантик“, още преди да издадат първия си албум. А всички големи звезди по онова време – The Beatles, Rolling Stones и т.н. се учат от тях и вървят по утъпканата им пътека.

Когато великани стъпваха по земята - биография на Led Zeppelin Мик Уол Copyright: Licata.bg

ЕПОХАТА

Биографията отваря и доста широк хоризонт, отвъд тесния разказ за историята на бандата. Тя дава много подробен поглед над политическата и артистична обстановка в края на 60-те и през 70-те. Нищо от живота на Zeppelin не е показано само по себе си, а всичко е поставено в контекст.

Мик Уол не просто ще ви разкаже за първия албум на групата, например, ами ще разберете най-подробно в каква обстановка излиза той. А именно „Cream издават Wheels of Fire, Боб Дилън – John Wesley Harding, The Small Faces – Ogden’s Nut Gone Flake, The Kink – Village Green Preservation Society, Pink Floyd – Saucerful of Secrets, The Doors – Waiting for the Sun, Fleetwood Mac – Fleetwood Mac, Саймън и Гарфинкъл – Bookends“. И още по съществено – The Beatles пускат Белия албум, Джими Хендрикс – Electric Ladyland, Rolling Sornes – Beggars Banquet. Така всеки читател много лесно може да си направи сам извод какъв характер и Джими Пейдж, безусловно готов да пусне дебютната тава на групата си в такъв момент.

ОКУЛТНОТО

Led Zeppelin, или както ги нарича Мик Уол „рок чудовище, което се храни с планети и сере звезди“, е може би групата, която е отнесла най-много върху имиджа си заради връзката си с окултното. И книгата слага огромен акцент върху това. Авторът отделя една цяла глава, в която главните герой стъпват назад, за да дадат път на Алистър Кроули – фигура, чиято философия Джими Пейдж следва… може би и до днес. Читателят получава доста задълбочена биографията на Кроули, за да вникне в ролята му за Zeppelin.

“Идеята, че рок музиката също може да е свързана с окултни практики, надали започва, нито пък свършва, с отколешната представа, че Пейдж – и ерго, Led Zeppelin – са се занимавали дилетантски с черна магия и /или са изповядвали така наречените сатанински вярвания. Действително, най-трайният мит за групата е, че трима от нейните членове – изключението е „кроткият“ Джон Пол Джоунс – са сключили фаустовски договор с Дявола и са си продали безсмъртните души в замяна на земен успех. Ала само някой, който нищо не разбира от окултното, би могъл да се отдаде на толкова явни фантазии. Това не значи, че Джими Пейдж никога не се е занимавал с окултни практики, а по-скоро обратното – че интересът му към окултни ритуали е толкова сериозен и дълготраен, че би било повърхностно да се предполага нещо толкова повърхностно като договор с Дявола”.

Това Уол знае и от личните си разговори с Пейдж. Все пак авторът е единственият човек удостоен с някакъв отговор на въпроса какво означава символът на Джими ZoSo. “За Пейдж между музиката и магията съществува ясна връзка. Както не веднъж ми е казвал, музиката на Zeppelin „се създаваше от нас четиримата, за да сътворим онзи пети елемент (б.а. намек за пентаграма)… Между нас категорично съществуваше телепатия, енергия, която ние създавахме и която публиката поемаше и ни изпращаше обратно. Страшно мощно нещо…“

В малко по-кратка форма, но достатъчно наситено в книгата е разказан и друг персонаж, свързан както с окултното така и с трагичната съдба на бандата – режисьорът Кенет Егър. За неговия филм Lucifer Rising Джими Пейдж започва да пише саундтрак и поставя началото на края на Zepelin.

Плант също има дълбоки влияния отвън, макар не и с окултен, но пак с магически характер. А именно, книгите на Толкин. Надали ще ви изненадам нито аз, нито Мик Уол, с това, че в текстовете на Zeppelin лесно ще откриете герои от „Властелинът на пръстените“.

ЗАЕМКИТЕ

Zeppelin не крият музикалните си влиянията, но съвсем не е така с музикалните заемки, които си позволяват. Пръст във вдъхновението на квартета имат Боб Дилън и бандата му The Band, Ван Морисън с неговия албум Astral Weeks, Джони Мичъл, Crosby Stills&Nash и др. Разбира се и старите блусари, от които не просто се вдъхновяват, а до последно си „заемат“ идеи. Правят го и от доста съвременници на Zeppelin, които не са имали късмета и способностите да направят музиката си популярна. Е, Джими Пейдж я взима и не просто я прави популярна, превръща я в еталон. Точно като Whole Lotta Love. Всъщност в „Когато великани стъпваха по земята“ ще откриете и супер подробно разказана историята на повечето от вечните парчета на бандата като Stairway to Heaven, Kashmir, Black Dog и др.

ПОДРОБНОСТИТЕ

Мик Уол е изключително педантичен към подробностите. Като обложките на албумите на Zeppelin например. Кои я е нарисувал или заснел, как е направена снимка, какви преговори са водени с „Атлантик“, защо няма дори името на групата изписано, какви тайнствени предмети се откриват в изображението, от къде е необикновения шрифт, кои и как измисля символите на всеки един от четиримата музиканти… Всичко. Жалко, че биографията не е придружена с илюстрации, за да улесни процеса на четене с разбиране.

Разбира се, всеки албум също е разказан в изключителна пълнота от музикалната си страна – как и къде е създаден, колко топла е била къщата, в която са го писали или колко тясно е било студиото, кои какви инструменти е донесъл, как Плант е получил вдъхновение за някой текст, заедно със всички допълнителни подробности, като кой от членовете си е купил козички от близкото село.

ПИКАНТНО

Какво би била една рок биография, без достатъчно пикантен вкус от личния живот на звездите. Е, тук нищо не липсва. Все пак говорим за Zeppelin, които могат да се сравнят само с The Who, The Stones и The Doors. И като започнем от извращенията с малолетни фенки, в които понякога има замесена цяла, току-що умряла риба и камера, продължим към наклонностите на Пейдж да носи камшик в куфара си, размерите на мъжествеността на „златния бог“ Плант и характера динамит на Бонзо, та стигнем до най-големите драми в животите им. Подробно е описана катастрофата на Плант, която го оставя близо година в инвалидна количка, както и загубата на първородния му син Карак.

Нищо не е спестено от затъването на Джон Бонъм в алкохола и неговата смърт. Нито за хероиновата зависимост на Пейдж и самоубийствения му начин на живот. „Забравете Сид Вишъс, само по мъртвешкия шик Пейдж от 1977-а е направо ненадминат – сега повечето вечери той е облечен с версия на прочутия „драконски“ костюм изцяло в бяло, тънък като камшик, а свитите му зеници постоянно са скрити зад черни като полунощ очила. Сега той кара по три-четири нощи подред без сън и се хвали, че живее изцяло на течна диета“, пише Уол. Не им спестява нищо: „В случаят с Zeppelin обаче кокаинът и хероинът стават символ на тяхната надменност, символ на грандиозната вихрушка, свалила ги на земята в течение на следващите пет години (б.а. края на кариерата им)“.

ДНЕС

Биографията не се изчерпва само романтичните години на Led Zeppelin. Продължава и след края на групата, след смъртта на Бонзо, и стига до наши дни. Рзказва всеки герой поотделно. Ще разберете колко опита прави Пейдж да събере групата отново, как в продължение на десетилетия не спира да вярва, че бандата може да се върне на сцена, колкото и ясно Плант да му показва, че всичко е свършено. А дали е търсил друг певец?! И това Мик Уол ще ви разкаже, дори ще ви каже кой. Ще разберете и защо един от най-гениалните китаристи Джими Пейдж не успява да постигне почти нищо след Led Zeppelin, а единственият, направил, и то доста завидна, солова кариера е Робърт Плант.

Всеки скандал, всяка клюка, всяка нота и всяка любима песен са разровени до кокал, за да влезете в тъканта на една от най-великите групи в историята – Led Zeppelin. Колосален, дългогодишен труд на Мик Уол, който много малко хора могат да надскочат.

Четете още по темата