В романа „Убийствен джаз“, Ню Орлиънс звучи като дъждовни капки, уморен корнет, удар от брадва. На цвят е кафяв, като калта по улиците и цвета на кожата на негрите. И мирише на страх и похот. Ето така се усеща един трилър, когато е добър, а „Убийствен джаз“ на Рей Селестин е един от най-добрите, които съм чела в последно време. Романът е част от тетралогията на автора „Градски блус квартет“, в която останалите три книги се разиграват в Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис. Вече тая надежда издателство „Кръг“, чрез което Селестин дебютира на българския книжен пазар, да вземе правата и за останалите и да ги издаде на български.
ДОКУМЕНТАЛНО vs. ФИКЦИЯ
Може би едно от най-важните неща, които трябва да кажа за сюжета на „Убийствен джаз“ е, че стъпва върху действителен случай на масов убиец с псевдоним Секирата, вилнял в Ню Орлиънс през 1918-1919 г. Той изпратил писмо до местния вестник, в което се заканил да разсече всеки, в чийто дом не звучи джаз в една определена вечер.
Рей Селестин работи смело и с още исторически истини, като документално точното описание на ранните години на Луис Армстронг. Ето тук авторът ме спечели с дълбокото разследване и много точно пренасяне на живота на легендарния Сачмо. Дотолкова, че почти с лекота възприех допълнителната роля, отредена на джаз гения, който се превръща почти в детектив. „Пропилени и кратки животи, без планове, без амбиции и мисъл за утрешния ден“, ето така авторът описва квартала, в който е израснал Армстронг.
Около всички тези реални събития и герои се разгръща пъстра палитра от измислени персонажи, толкова плътно разказани, че стоят напълно категорично до реално съществувалите хора. Лука е италианец – красив бивш полицейски детектив на средна възраст, отгледан от италианската мафия „Черната ръка“ в Ню Орлиънс, който тъкмо излиза от затвора. Майкъл е служител на реда, натоварен със задачата да води разследването за убийствата на Секирата, честен до саморазрушение и с дълбока тайна зад вратите на дома си. Айда току-що е постъпила в частна детективска кантора, след като не е приета в полицията, защото е жена, а най-добрият ѝ приятел е музикантът Луис. Всеки започва собствено разследване на кървавите убийства, като намира верни помощници и информатори, които обаче водят трите отделни разследвания в различни посоки.
ПЪЗЕЛ
С прелистването, от всяка следваща страница изпада поредното парченце от сложен пъзел, който в началото изглежда абсолютно нерешим. Но пък толкова интригуващ, че превръща читателя в четвъртия разследващ убийствата на Секирата. Слагаш гумените ботуши, защото „По дяволите, в този Ню Орлиънс непрестанно вали!“, и започваш да събираш улики. Взимаш малко от разследването на Лука, още малко от Майкъл и интересни подробности, които Айда е намерила, и вярваш, че ще решиш загадката преди тях. Но не става така! Липсва най-важното парченце и то се появява в края на романа, за да разплете случая. „Секирата е загадка, празнота, която не може да бъде обяснена. А съзнанието ни не обича празнотите. Така че, когато видим такава, започваме да я запълваме. И това, с което се пълни, е в подсъзнанието ни – тъмните неща, от които се страхуваме“, казва „парченцето“.
ЖИВИЯТ ГРАД
Това, което отличава „Убийствен джаз“ от още дузина добри трилъри е мизансцена, който Рей Селестин изгражда методично и търпеливо, като натрупва нови и нови черти на града на музиката. Как е построен, в кой квартал какви преселници живеят и какви са отношенията помежду им, каква е историята на Сторивил – обиталището на проститутките, както и на местната италианска мафия, как са строени затворите, какво се случва на пристанището, какво се крие в блатата, как законите разделят черни и бели, и отново – непрестанния дъжд над Ню Орлиънс. Дори романът започва с карта на града, за да може читателят да следи маршрутите, по които обикалят героите. Невероятната пъстра, мръсна, страстна атмосфера полепва по кожата, докато четеш.
ОЩЕ МАЛКО МУЗИКА
И ако можеше да е в нещо мъничко по-добър този текст, то е количеството музика. На мен ми беше недостатъчно. Дали защото тръгнах с нагласа да градя в съзнанието си света на романа на фона на музика, заради заглавието? Дали заради присъствието на герой като Луис Армстронг? Дали заради упорната точка – писмото на Секирата и онази напрегнато-разюздана нощ, в която джазът спасява живот? Недостатъчно ми беше основанието на Селестин да избере това заглавие, щом във всички 453 страници не намери място да обясни връзката между Секирата и джаза. Но това не прави криминалната нишка по-малко напрегната, нито обрата на финала – по-малко впечатляващ. Те са перфектни, такива, каквито само сюжет от истинския живот може да даде.
А лекият, но изключителен, богат на цветове стил на писане на Селестин (това му е дебютен роман) води много точно и плавно през сюжета. Действието се развива хронологично в кратки стегнати глави, всяка от които е фокусирана върху работата на един от тримата разследващи. Ретроспекциите се появяват точно на място, и проблясват като блиц прожектор, за да осветлят логиката в заплетената загадка. „Най-добрите решения на всяка загадка са най-простите“, както казва Майкъл.
Преводът на български на „Убийствен джаз“ е дело на Юрий Лучев, а оригинална корица е адаптирана от Стоян Атанасов, Kontur Creative.
