„Цветовете на живота“ или за живота без думи от Лиса Айсату

В първата седмица от годината избрахме една, простичко казано, книга за живота. Или както авторката ѝ, норвежката илюстраторка Лиса Айсату, я е кръстила – „Цветовете на живота“ (издателство Сиела).

Тази книга съдържа малко над 500 думи. Ако трябва да сме точни – 522. За да си го представите по-лесно – това е една страница на стандартен шрифт в Word. Една страница, която може да побере по-възможно най-универсалния начин човешкия живот с по-голяма част от вариациите му.

Тази книга, с нейните 522 думи и 192 страници, е една от най-бавните за четене книги. Звучи парадоксално, нали?! Всяка илюстрация е съпроводена от едно изречение. Само едно. Въпреки майсторския превод на Стефка Кожухарова (защото кратките форми са най-трудни за писане), не думите са това, което получаваме от книгата. Те са важни заради минималистичната си и точна подредба, но са само ключ, към един необятен, наш си свят на спомени или проекции за бъдещето. Придружени с вълшебните илюстрации на Айсату, тези лични светове стават толкова живи, че можеш с часове да седиш, да гледаш и да мислиш върху три думи, изписани върху две страници.

Пред очите ти се завърта весел и шарен детски калейдоскоп, който връща всеки в годините му на безгрижие. Или пък в трудностите му, когато никой не го е разбирал, защото е бил малък. Завърта се и една машина на времето, която те пренася в удобния стол, в който набръчканите ти ръце сякаш не са твои, и си сам… Или пък си останал с половинката си до края… Съзнанието започва да разиграва сюжети и те кара напълно да потънеш в себе си. Там ще намериш как изглеждат любовта, тъгата, съмнението, болката, радостта.

СТРУКТУРА

В цялата си минималистичност на думи, „Цветовете на живота“  е разделена на шест глави: детството, времето на любопитство и опознаване на света, когато лятото е по-зелено, а зимата – по-бяла. Юношеството, носещо бури от емоции, тежки житейски избори и опияняващи приятелства. Животът на възрастния с многото си нови отговорности и неизбежни решения. Семейният живот, който ни завихря с хаоса, недостига на време и силата на любовта. Средната възраст със спокойствието, стабилността и новите си възможности. И накрая старостта, когато берем плодовете на житейския си опит, тъгите и внезапно връхлетялата ни свобода.

Излиза на пазара през 2019 г. и печели на Айсату Наградата на норвежките книжари, която за пръв път в 70-годишната си история се дава на илюстрована книга. Вече е преведена на над 30 езика.

Започваме годината с тази нестандартна книга и заради едно лично наше решение – да отделяме време за себе си и да разлистваме по една (това е максимума, за да потънем напълно) от всичките ѝ 192 страници. В крайна сметка тази книга е красота. Дори и да не я приемаме толкова дълбоко, тя ще разцъфне всеки ден, в който я отворим, ще напълни очите ни с цвят. А като че ли имаме нужда от малко повече цвят и малко по-малко нужди днес. Имаме нужда да си припомним, кое всъщност е наистина важно.

Четете още по темата