Последните 2 седмици връщат мисълта ми към една и съща книга – сборникът разкази „Трудни любови“ на Итало Калвино. Може би заради топлото време, заради агресивно настъпващата пролет, заради двойките, които се целуват по улиците на София, заради дългите топли вечери и ресторантите на открито, пълни с влюбени. Не знам.
Всъщност, сборникът излезе миналата година от издателство „Колибри“ по случай 100 години от рождението на италианския разказвач. Аз обаче го прочетох с настъпването на мрачната зима. Разказите застанаха пред мен със своето лазурно слънце, за да спорят с подтискащите облаци и клетката на късия ден. Двата свята – реалният и разказаният от Итало Калвино, се сбориха здраво, докато не дадох обещание, да споделя тези чудни малки истории в сезон, който им отива, за да дишат с пълни гърди.
Шестнайсет лица на Италия, на италианската чувствителност и темперамент, се разгръщат в шестнайсет разказа, или по-скоро „приключения“, както самият автор ги е кръстил. Разделени са в две части „Трудни любови“ и „Труден живот“.
ИТАЛИАНКАТА
Само един мъж, може да гледа с толкова прозорливи очи към жена, че да провиди всяка нейна подбуда, силна страст, та дори очарование в грешките. А само един истински майстор на думите, може да облече в слово всичко това и да го изложи с лекота, чувство за хумор, примесен с възхищение, и дори самоирония. Да създаде цветни отрязъци живот, които да те уверят, че всяка една малка случка е доказателство за красотата на живеенето.
Жената – тя е култът на Калвино, истинският силен пол, съществото сценарист на цветовете в ежедневието ни. Тя е безпогрешна, дори в грешките си. Тя е свенлива, но страстна, и движи всеки трепет на сърцето. Мъжът – той може само я следва, да прави всичко за нея, да сътворява ситуациите, да завърта света. И точно в това водене и следване попада всички герои на Калвино и изграждат малките моменти от живота, които след време биха нарекли „скъпи спомени“.
МАЛКИТЕ МОМЕНТИ
Всички тези истории са като прешлени, образуващи гръбнака, който държи изправен високо гърба на любовта. Те са изградени от обикновения човек – от войника в отпуск, който среща красива вдовица във влака, от страстния читател на плажа, който не подозира приключенията си с непозната край вълните, от невзрачния чиновник, за когото една вечер с жена е най-необикновената случка в живота, от мъжа, готов да пътува цяла нощ с влак, за да иде при любимата, от лошото момче, което се крие при „лошото“ момиче. В тези малки, кратки ситуации, които Итало Калвино предава едновременно с точността на вестникарското писане, но и с красотата на перото си, читателят съвсем осезаемо може да усети тока, който протича още пред мъжът и жената дори да са се допрели. Страстта витае в италианската душевност, точно колкото средиземноморския бриз, лекия загар на кожата и афинитета към щастието на Апенините.
На моменти тези чудесни малки истории придобиват дори комичен привкус, заради едно загубено долнище на бански, заради недодялаността на прелъстения или заради глупавото упорство на запаления читател да продължи с книгата си, вместо да се впусне в летен романс с красива непозната. Хуморът на Калвино, обаче, не отнема от достойнството на героите, а само добавя сладка лека нотка към перипетиите им.
ТРУДЕН ЖИВОТ
Сборникът завършва с два по-различни разказа, част от цикъла „Труден живот“. Те са и единствените, които авторът не е кръстил с думата „Приключение“. Това са „Аржентинската мравка“ и „Облак смог“. Отличават се и с далеч по-големия си обем, който ги приближава по форма повече до повест, и с далеч по-сериозната си тематика. Любовта е движеща сила, но в тези две творби отсъства лекотата на предишните разкази на Калвино. Тя е заместена от мъдростта или от проницателния му журналистически поглед към грозотата на действителността. През прозата на Калвино хапят теми като лицемерието на богатите към екологичната тема, тоталната липса на емпатия у хората и дребната злоба, която превръща живота в съществуване. Тези философски казуси протичат през редове, изпълнение с красиви описания и се поместват сред разкошните гледки на Италия. Противоборството между двете прави посланията на Итало Калвино, от една страна, лесно смилаеми, а от друго, още по-внушителни.
П.С. Моля ви, прочетете „Приключението на един войник“, „на къпещата се“ и „на един читател“ по два пъти. Денят ви ще засвети!