Две годни след мемоарите му „Изповед“, чийто аудио вариант дори беше номиниран за ГРАМИ, гласът на Judas Priest Роб Халфорд издаде втората си книга „Библейско“. И тя няма нищо общо с първата! У нас тя отново дойде с клеймото на Hybrid Books, за да послужи като истински учебник по хевиметъл.
ПЕДАНТИЧНА СТРУКТУРА
От една страна книгата взаимства някои термини и сюжети от Светото писание, от друга, обаче, въпреки заглавието си „Библейско“, тя по-скоро е структурирана като пътеводител в света на големия музикален бизнес за начинаещи метъл артисти. Един НАИСТИНА подреден пътеводител. За педантичното отношение на певеца към реда се убедихме и в процеса на четене. Халфорд с намигване разказва как най-често е можело да го види човек в годините, когато имал личен тур автобус. А именно – с ръкавици и препарати за чистене. Или – как подрежда разхвърляни кабели в радио студио по време на интервю. Та, „Библейско“ някак логично ни донесе асоциацията за педантична картотека, която метъл богът е класифицирал в продължени на половин век. Тази картотека е разделена на глави с библейска символика: Битие, Книга Йов, Псалми и завети, Поклонничество, Книга на одеждите, Книга на последователите, Книга на летописите, Книга на ритуалите и службите, Книга на изкушенията, Плач Иеремиев и Книга на откровенията. От своя страна тези глави са разделени на съвсем кратки теми, които са подредени идеално, като в учебник.
“Няма как да изкараш петдесет години като Метъл бог, без да опознаеш до последния детайл какво е да си в група. Е, прииска ми се да събера тази божествена мъдрост в свещена книга. Да се кача на амвона (ако изстрадалият ми гръб позволи) и да изнеса моята хевиметъл проповед.”
МАЛКИ ТАЙНИ
Още в началото на „Библейско“ ще се запознаете с главните герои – музикантите. Роб Халфорд ще ви разкаже, заедно с доказателствен материал, от който може да се изведе теорема, кой какво място има в рок групата по принцип, а и в частност – в Judas Priest. Както и всякакви подробности и съвети за личността на мениджъра, адвоката, клопките на големите музикални компании и техните служители.
В друга глава пък ще се „наблюдавате“ отблизо творческия процес по писането на песните.
„Писането на песни е най-свещеният елемент от целия бизнес на това – да бъдеш в група. Понеже независимо от цялата ви енергия, надежди и мечти, както и от таланта ви на музикант, без песни вие сте нищо.“
Ще научите какво да правите в студио и в последствие – когато имате вече готова песен/албум. Животът на турне, спецификите на феновете, пороците, които съпътстват всяка дългогодишна рок и метъл банда и вътрешните дрязги са подложени на дисекция върху достойно количество страници.
„Когато се качвам на сцената, отварям уста и си изливам сърцето и душата, за мен това е истинска магия. Чест и привилегия е, че ми е позволено да го правя. Пеенето с Judas Priest ме зарежда, стимулира и удовлетворява. Това е единственото време, когато се чувствам цял – когато се чувствам най-жив.“
Много щателно и старателно информацията е раздробена до детайлите си, за да получи читателят достъп до кухнята. Цялото „библейско“ метъл знание е така поднесено от Роб Халфорд, че в по-голямата си част е общовалидно за всички легендарни и успешни групи.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ И ВИЦ ЗА БАРАБАНИСТИ
За разлика от „Изповед“, в „Библейско“ Халфорд не се впуска в твърде много лични истории и разкази. Е, разбира се такива не липсват, защото фронтменът на Judas Priest, с над 50-годишен стаж под прожекторите, много добре знае кога трябва да сложи сол на манджата.
„В наши дни Judas Priest са егати дъртаците! Седим си в гримьорната, сравняваме си болежките и като типични мъже, които отказват да приемат каквото и да било насериозно, се подиграваме един на друг…. Всички сме на толкова много хапчета, че един ъгъл на масата в гримьорната прилича на аптека.“
Именно затова в книгата ще намерите кратки любопитни отговори на въпроси като:
Защо и как е скитал като млад по кръчмите с чужди слипове? Откъде идва името на албума Painkiller? Кой е единственият албум на Judas Priest, който Халфорд е слушай от начало до край? Какво все още не е успял да направи на сцена? Защо го смятат за стиснат и за какво харчи с широки пръсти? Какво най-често е правил в личния си тур автобус? Как е изглеждал единствения негов погром над хотелска стая и какви мръсни тайни крие малкия бюджет, заради който не може да плати за порно в хотелите в Америка в началото на кариерата си? Как са измислили кожената униформа за метъл феновете? Кое е най-странното нещо което фен му е подавал за автограф? Защо е станал алкохолик? Защо Роджър Долтри от The Who го е бутал на инвалидна количка през Сентрал Парк? Какво ще пише на надгробния му камък? Плюс някой и друг виц за барабанисти.
Снимка: Licata.bg
„Изчислено е, че от началото на съществуването на човешкия вид на тази планета са живели над сто милиарда души. И аз съм единственият – ЕДИНСТВЕНИЯТ, който е станал гей хевиметъл Бог.“
МЕЖДУ САМОЧУВСТВИЕТО И СМИРЕНИЕТО
Самият Халфорд има непретенциозен и доста стегнат стил на писане. Е, може би недостатъкът му е, че започва почти всяко изречение с „аз“, но пък да не забравяме, че авторът е всепризнат метъл бог. Певецът се движи много деликатно между високото самочувствие, което си е заслужил начело на Judas Priest, смирението, идващо от достолепната възраст, и самоиронията, гарнирана с британски хумор.
Може би едно изречение, почти на финала на книгата, описва най-добре тази хомогенна смес: „Когато изляза на сцената, аз съм Метъл богът за два часа. Но извън нея все още съм обикновеният стар Робърт Джон Артър Халфорд, кротък и възпитан момък от Уолсол, който обича да си хапва мариновани яйца.“
