Приятно пътуване с „Облакът Кукуландия“ (от Антъни Доер)

Облакът Кукуландия/ Антъни Доер Снимка: Licata.bg

Способно ли е човечеството да се промени? Може би това е най-натрапчивият въпрос, който Антъни Доер, носител на Пулицър, задава тихо в ухото на читателя през всичките 516 страници на романа си „Облакът Кукуландия“ (издателство Сиела). Или поне в моето ухо този въпрос почукваше като китайска капка ден след ден, щом отворех книгата.

Преминавайки с шестте му герои през столетията, от новото летоброене до близкото бъдеще, отговорът си остана един и същ, и непоносимо категоричен – „НЕ“. Нито изобретяването на превозни средства и възможността за пътуване, нито новите технологии, нито книгите. Нищо не е в състояние, да промени човека в двете му най-съдбовни срещи – „човек – човек“ и „човек – природа“. Защото на повърхността винаги се стремим да сме от една и съща страна на разделителната линия, но в действителност винаги заставаме срещу. И ето колко лесно се случват войните, отнемането на невинни животи, унищожаването на природата и усещането за богоизбраност – коренът, може би на всичките човешки проблеми. „Как хората убеждават себе си, че други трябва да умрат, та те да живеят?“, пише в книгата си Доер.

Но всичко това е заложено от писателя в дълбок пласт между редовете, които леят и преплитат четири уж отдалечени във времето истории.

Древните манускрипти на Диоген

„Облакът Кукуландия“ е повече от любопитен пъзел, в който трябва да си наблюдателен читател, защото някои от парченцата много приличат на истински, но не са. Точно като творбата на Диоген (реално съществувал автор), дала името на цялата книга. Историята за глуповатия пастир Етон не съществува, тя е творение на фантазията на Антъни Доер, но така изкусно залепва в архетипа на старогръцките творби. Подредена е в манускрипти, дори авторът е измислил история на историята – как е открита, преписана, защо е написана. А всъщност единствената ѝ цел е да поведе читателя по пътя на писаното слово, което е способно да свърже човешки съдби, разделени от столетия помежду им.

Тя ни среща и с първия герой – Етон – глуповат пастир, мечтаещ да се превърне в „храбър орел или умен и силен бухал“, за да отлети до рая, наречен „Облакът Кукуландия“, където се извисява пищен дворец с чудни градини, има сочни плодове и наслади, винаги духа топъл вятър и мъка не съществува. С цитати от манускриптите на измислената творба на Диоген започва и всяка глава в книгата, и те насочват към действието на останалите герои. А те са Ана, Омеир, Зено, Сиймор и Констанс.

Българската връзка

Облакът Кукуландия/ Антъни Доер Снимка: Licata.bg

Ана и Омеир живеят в средата на 15 век. Тя е малко момиче сирак в Константинопол, което работи като бродирачка, но се запалва по книгите и се научава да чете. Той е българин на почти същата възраст, роден със заешка устна, дълбоко в Родопите и грижещ се за двата си силни вола Лунен лъч и Дърво. Двамата се озовават от двете страни на непревземаемите градски стени на Константинопол при обсадата на османците. Човек застава срещу човека в кървава война. Застава и срещу природата, с която Омеир умее да говори.

Хората днес

Следващата двойка герои са Зено и Сиймор. Зено е старец, пенсиониран шофьор на снегорин и ветеран от войната, който прекарва последните си години в превод на старогръцки манускрипт. Сиймор е 17-годишно момче, чието леко психично разстройство се превръща в самоубийствен фанатизъм по опазване на природата. Пак книгите стават мизансцен на срещата им. Единствената. През 2020 г. в една библиотека и с една бомба, която ги свързва завинаги.

Далеч в космоса

Констанс. Момиче, едва на 10, което живее само в космическия кораб „Аргонавтите“, след като родителите ѝ и целият екипаж загиват от неизвестна инфекция. Годината е 2146. Констанс е родена на кораба, а мисията е да бъде открита нова планета – дом за човечеството. Единственият друг на „Аргонавтите“ е Сибил – изкуственият интелект. Момичето се „спасява“ в библиотеката, събрала цялото знание на нашата цивилизация и в един Атлас, чрез който може виртуално да разглежда всяко кътче от земята. Чрез него Констанс открива миналото на баща си, един от малкото родени на Земята, а в него – интересна книга на име „Облакът Кукуландия“.

Свързващата точка

Като тънка нишка измислената книга на Диоген „Облакът Кукуландия“ минава през животите на всички герои, на пръв поглед много далечни, и ги предопределя. Уж глуповата и смешна история за един пастир и неговите преживелици в търсене на несъществуващ рай, а всъщност нашата собствена история.

Донякъде „Облакът Кукуландия“ на Антъни Доер е и книга за книгите, за словото и неговата сила да свързва. „Хранилище – продумва накрая.- Знаеш ли я тази дума? Текстът, книгата са място за съхраняване на спомени на живели преди хора. Начин знанието да се запази, след като душата е отпътувала“, казва Лициний, учителят на Ана в Константинопол.

Преводът на „Облакът Кукуландия“, подозирам, е бил истинско предизвикателство, с което обаче Надя Баева се е справила брилянтно. Не бива да се пропуска и впечатляващата корица, която може да те повика от всяка книжарница, дело на Фиделия Косева.

Anthony Doerr Copyright: Deborah Hardee/The Observer
Антъни Доер
Снимка: Deborah Hardee/The Observer

Разказвач

Антъни Доер е носител на Пулицър с романа си „Светлината, която не виждаме“, който също е преведен на български. Затова би трябвало да е безспорен фактът, че е добър разказвач. Стилът му на писане е едновременно учудващо лек, но и много красив. Богати, но кратки изречения, разточително изграждат декорите на действието и цели пълнокръвни герои. Всеки е разказан до такъв детайл, че на читателя не представлява никаква трудност да го извика в съзнанието си и да го види, да го опознае и да предугажда действията му.

Това, заради което е истинска ценна обаче тази книга е всичко, което не казва през думите си, но извиква в мислещия читател като порой от въпроси.

Четете още по темата