Новата книга на Лили Кинг „Писатели и любовници“ е на пазара от съвсем скоро, но заглавието така сръчка любопитството ми в ребрата, че я прочетох още топла от печатницата на „Сиела“. Не знаех много за романа, освен това, което Захари Карабашлиев беше написал: „“Писатели и любовници” на Лили Кинг — какъв удивително заразяващ роман е това!“. И още „Тази книга е като да си получил таен достъп към едно момичешки-женско сърце. С цялата му чуплива деликатност, красив хаос и свободолюбие! И, по дяволите, всичко е така майсторски леко разказано. Препоръчвам!“
Тази препоръка ме убеди бързо да се навра между червените корици на изданието (дело на Фиделия Косева), с голямата надежда да не се почувствам излъгана. Не се!
Наистина майсторски леко написана книга в чудесен превод на Зорница Русева. Романът не те лашка между години и събития, между внезапни ретроспекции и дълги лирически отклонения. Стройна и стегната като подредба, „Писатели и любовници“ те оставя да се насладиш на историята наготово, без да е нужно да се потиш, за да стигнеш до посланието (нещо, което също обичам да правя).
СЮЖЕТЪТ
Накратко за сюжета. На пръв поглед историята не е нищо особено. Младо момиче на име Кейси, завършила творческо писане, работи по първия си роман от дълго време. Живее в мизерен парник, в който няма място за нищо, затова котлонът й е в банята. Печели пари като сервитьорка и взима двойни смени, за да си плаща студентските заеми. Сърцето й е разбито от нещастна любов. Майка й наскоро е починала внезапно. Връзката с баща й е кошмарна, защото той определено не е добър човек. Детството й е леко травматично… Няма много приятели, а сърцето й започва да се колебае между двама коренно различни мъже.
ЖЕНИ vs. МЪЖЕ
Под повърхността на тази привидно позната сюжетна линия обаче, бушува смисъл, като океанско течение под дебел лед. Идеално простата действителност перфектно помага на Лили Кинг да прокара посланията си. Тя чудесно следва линията, която е лайтмотив и в другата й книга на българския пазар „Еуфория“. А именно – проблемът на успешната, целеустремена жена и догонващия я, нереализиран мъж. И не, тази тема съвсем не е абонирана само за женските романи. Модерният обществен строй я поставя ясно на масата, защото съществува реално, в живота на всеки един. Въздигането и еманципирането на жените, възможността да покажат потенциала си и да работят здраво за успеха си, създава истински емоционални сътресения в традиционното разбиране за двойка, което все още се опитва да доминира в отношенията между хората.
АМБИЦИЯТА
Но дори и да оставим леко феминистката тема в „Писатели и любовници“ настрана, ще открием друга, не по-малко важна есенция – преследването на мечтите. До колко е приета и доколко оправдана амбицията да успееш днес? През какво преминаваш, за да започнат да ти се случват нещата? И как да го направиш без да оставиш трупове след себе си? Кейси интуитивно лавира между всички тези въпроси и без дори да си дава сметка, че е амбициозна, следва неотлъчно целта си – публикуването на първия й роман.
Не пиша, защото си мисля, че имам какво да кажа. Пиша, защото ако не го правя, всичко останало ми се струва още по-ужасно.
ПОД ПОВЪРХНОСТТА
След като затворих и последната страница ми стана съвсем ясно, че това не е книга за писането. Или поне не само. Защо ли?! Защото съвсем успешно ще прочетете и осмислите романа, ако на мястото на думите „писане“ и „роман“ сложите „бродиране“ и „гоблен“ или „строене“ и „къща“, например. „Писатели и любовници“ е книга мотиватор за обезверени мечтатели. Хваща те за позахабената от самосъжаление якичка и те издърпва от дъното на блатото, където си грабнал лопата да копаеш надолу.
Най-трудното в писането е да влизаш в него всеки ден, да пробиваш мембраната. Второто най-трудно нещо е да излизаш обратно. Понякога потъвам твърде надълбоко и излизам твърде бързо. След това се чувствам на показ и без кожа.
ЛЮБОВТА
Като че ли „любовната“ линия за мен остана на последно място. Не че не е важна за Кейси. Важна е и още как. Любовта все пак може да налее гориво в двигателя или да го задави, така че никога да не заработи отново. Но героинята на Лили Кинг е толкова детайлно и ясно ситуирана с категоричния си характер, с всичките си проблеми – финансови, психически, духовни, че от само себе си избутва в периферията всичко извън себе си.
Сега разбирам, че момчетата са възпитавани да мислят по този начин, че така ги примамват да пораснат. Срещала съм амбициозни жени, устремени жени, но никоя жена никога не ми е казвала, че величието е нейната съдба.
И все пак – сърцето на Кейси е разбито от мимолетна връзка с поет, непосредствено след смъртта на майка й. Люк е оставил в нея не пеперуди, а пчели. И те жужат под кожата й до изнемога. В настоящето героинята излиза с двама мъже едновременно. И двамата са писатели, но това е единственото общо помежду им. И преди някой да си извади грешни заключения за Кейси, като жена мъжемелачка, не – тя няма нищо общо с този образ. Почти не излиза и не среща партньори. Тези двамата са попаднали в полезрението й на едно от малкото четения, на които са я завели насила. С леко подсказване към сюжета, но бих разкрила, че не консумира нито една от двете връзки, докато не е наясно със себе си.
HAPPY END
Двадесет страници преди края настъпва един логичен и очакван обрат. Толкова необходими са подобни книги с категорично добър край. В крайна сметка дали читателят ще навлезе дълбоко в света на книгата и дълбоко в себе си, не зависи единствено от това колко много сюжетът ще го накара да страда.
Тялото на човека изпитва едно особено чувство, когато му се случи нещо хубаво, след като дълго време са му се случвали лоши неща. Чувства се топло и сладко, и свободно. Докато държа телефонната слушалка изпитва всичко това и слушам как Маноло говори за всевъзможни формуляри и за графика на занималнята, и за кода на пощенската ми кутия, и за служебния паркинг. За момент всички пчели са се превърнали в мед.
“Писатели и любовници” е книга-почивка. Роман, който не те мъчи, за да ти покаже отговорите.
