„Не ви познавам“, казва Иисус на престъпниците, на които не позволява да седнат до него в една християнска притча. „Не ви познавам“ са думите, които Александра ѝ се иска да е изрекла при срещата си с бившия министър Константин и бившия депутат Гарбовски, ситуация завързала сюжета в последния роман на Теодора Димова. „Не ви познавам“ е името на този роман продължение на, признаваме, любимата ни книга от писателката – „Поразените“.
(Прочети още: За „Поразените“ на Теодора Димова и поразената памет)
Тези две книги са внушително свързани като с пъпна връв, по която, ако тръгнеш, ще извървиш дълъг път и той ще те отведе там, в рождената люлка на едно социално зло. Точно този път Теодора Димова извървява вместо нас, читателите, с мисията да не остави неудобните истини да стоят заметени под килима и вечно да го надигат, така че да се спъваме в тях и до днес.
ПЪПНАТА ВРЪВ МЕЖДУ ДВА РОМАНА
„Не ви познавам“ (изд. „Сиела“) е изграден изцяло около вътрешния свят и естествената история на Александра, най-младата героиня от романа „Поразените“. Така двете книги заедно образуват може би най-увлекателния, но и емоционално почти непоносим, разказ за най-новата българска история, който съм чела някога. Художествена литература, която те провокира да се заровиш в историческите факти, по които до момента си се плъзгал само по повърхността. Същата история, която допреди тези две книги ти е звучала твърде сухо от документите, твърде неясна и нелогична от изкривените учебници в училище и твърде креслива от новинарските емисии.
Въпреки че в новия роман Александра е поставена в нашето ежедневие, което се гмурка от криза в криза – пандемия, протести, войната в Украйна, всичко това привидно далеч от окупацията на Червената армия и деветосептемврийския преврат, всъщност бавно, но системно Теодора Димова ни въвежда в неразрушимата причинно-следствена връзка между тогава и сега. На страниците на „Не ви познавам“ прецизно и премерено отражение намират реални истории в сегашно време, като спирането на ефира на националното радио от един генерален директор или моралните и законови престъпления на хора, познати не с имената, а с прякорите си. Така съвсем неусетно си въвлечен като герой в романа. Проектираш себе си, поставяш се в ситуацията на главната героиня, защото всичко, което ѝ се случва съвсем спокойно може да се случи и на теб.
СЮЖЕТ МЕЖДУ ВЧЕРА И ДНЕС
Александра е човек творец не само в делата си, но и в светоусещането си. Но само за една среща време животът я откъсва от света на изкуството ѝ и я изпраща в мръсните ъгли на ежедневието. Точно тя, изградената от принципи, получава „неприлично предложение“ от двама политически хамелеона, да промени възгледите си и да се превърне в тяхно „лице“. Оказва се, че на подобно предложение съвсем не може да се откаже толкова лесно, колкото и категорична позиция да имаш.
Всъщност сюжетът на романа се развива само в рамките на един ден и в едно сравнително малко физическо пространство – центъра на София, а всъщност в огромната бездна между минало и настояще. Лъкатуши психозно в безкрайния лабиринт на моралните терзания на интелигентния човек. Онзи, способен да анализира не само собствените си проблеми, но обществено значимите язви.
ЕКШЪН С ЕДИН „АКТЬОР“
Въпреки че е изграден като вътрешен монолог, „Не ви познавам“ притежава невероятна динамика, постигната чрез особения подход към писането. Теодора Димова насища, дори пренасища текста с лексикални натрупвания. Изключително прецизно писателката подбира къде и как да натовари текста с безкрайна употреба на глаголи, епитети, метафори, дълги, майсторски описания. На пръв поглед леко хаотично заради избрания стил на писане, подчинен на потока на мисълта. Перфектната провокация за читателя. Канализира личното търсене на читателя, стремящ се да открие посланието, да дири смисъла.
А смисълът е в пътя, по който Теодора Димова ни насочва да вървим. В неговото извървяване в собствените ни мисли и търсения. В него ни придружават думите ѝ и като наши най-верни спътници осъзнаваме, че нито една от тях не е излишна или не на място. А привидната хаотичност остава единствено като характеристика на неспокойните мисли на Александра. В тях обаче липсва само едно – истината, онази, замитаната под килима. Затова и до финала трескавото търсене на героинята не спира и поддържа трескавото прелистване на страниците.
ЕДИН ДЯВОЛ В РАЗЛИЧНИ ОДЕЖДИ
„Не ви познавам“ и „Поразените“ са свързани не само от един общ герои и съдбата му. Двата романа боравят с един и същ антагонист, който е съвсем възможно читателят да припознае и в реалния обществен живот. Той е с различни човешки лица, но те губят значени, защото коренът им се е впил дълбоко в една и съща плодородна почва – късата памет. Тя, като че ни обединява по-силно, отколкото всички национални добродетели и герои. Теодора Димова умело преоблича този антагонист в различни одежди, но чертите му ги разкъсват, за да се покаже отдолу все същото чудовище, което оцелява през десетилетия и привидна смяна на политически режими. А и през коренно различния стил на писане и постройка на текста на двата романа.
„Все едно и също се случваше в историята, но в различен век, облечено с различни думи, винаги със собствен новговор, все едно събитията бяха отделни матрьошки, които навлизат една в друга до края на света, изморено си помисли Александра“.
Стряскаща е увереността, която писателката категорично закодира във всеки един от героите символи на власт и пари – висшите ценности, изтласкали морала в ъгъла. А той, моралът и добродетелта са се превърнали в топки за публично жонглиране, в хляб и зрелище, в изпразнени от първоначалния си смисъл думи, умишлено напълнени с омраза и една цел – да разделят.
„Обществото беше заприличало на гигантски чопър, който друсаше, цепеше и противопоставяше по всякакви поводи и признаци все по-малки групички едни на други. … И цялото това адово делене, съпроводено с разюздана агресия по всякакъв повод към всекиго. … Из социалните мрежи започнаха да вилнеят патрулки, които отстрелваха високомерно онези, които не мислеха като тях. Приличаха на тролове, но бяха истински хора с имена, лица, биографии, семейства, деца. Сред тях имаше университетски преподаватели, музиканти, журналисти, писатели, лекари дори. Пропагандираха омразата и намразваха до кръв всеки, който отказваше да се държи като тях и да бъде правилен. А правилното беше да се мрази, Да се мрази правилно и точно. Посоченото от тях.“
КАК СЕ ЧЕТЕ „НЕ ВИ ПОЗНАВАМ“?
„Не ви познавам“ е книга, която не бива да вземате на плажа, не бива да четете между спирките на градския транспорт или на фона на телевизора, защото Теодора Димова не ви оставя вариант да се връщате и препрочитате изречения. Словото ѝ се лее през страниците и понякога може да не срещнеш точка в продължение не на абзац (те често липсват), а на страници. Мисълта ѝ сменя посоката си без типичните правописни закони, обърква с пунктуация и най-важното – изискват пълна концентрация. Такава, с която бихте решавали най-големите си житейски предизвикателства, защото писателката ви изправя точно пред това. Нашето общо минало, в което всички ще открием своя корен, повлиял на растежа на родословното ни дърво. Най-вероятно повечето не подозираме дори за съществуването му, защото „за това не се говори“, нито вътре в семейството, нито в общество.
Затова и Александра е ти, аз, всеки от нас, Теодора Димова. Тя си ти, без дори да знаеш.