Хващали ли сте се да отричате надигналите се, дори без причина, тъмни чувства във вас? Да изпитвате неприязън, завист, омраза към някого, който с нищо не го е заслужил? Да опитвате да скриете тези тъмни демони отново надълбоко, защото не е редно дори да ги имате? Познавате ли мрачните си страни, онези, които се крият в сенките? Щом разтворите кориците на първото българско издание на сборника с разкази „Лотарията“ на Шърли Джаксън (издателство „Кръг“) ще се наложи да ги пуснете на свобода, да тичат по страниците. Ще ги откривате между нискоокосените ливади и подредените цветни градини, в хармоничните домове на обичащи се семейства, в погледа и игрите на прекрасните им деца. Тъмнината е във всеки от нас и хората не са това, което са.
УСЕЩАНЕ ЗА МРАК
Шърли Джаксън е истински познавач на дълбините на човешката душа. С такава неусетна лекота, без претенция и напън, в разказите си тя отключва вратата на малките лични демони на героите си, които подават рогата си през най-банални, на пръв поглед, ежедневни случки, разговори, взаимоотношения. Неусетно, докато четеш диалог между, например, две съседки, които привидно си говорят за градината и цветовете на стените, в тялото ти нахлува смътното усещане за мрак и завист. Те се точат през редовете на кратките разкази и неусетно оставят бучка в гърлото на читателя, който не винаги разбира как се е появила там. А тя се намества, тикана от собствените ни малки демони, които се опитваме да скрием. Дори децата, които удобно сме наместили в образа на чисти ангели, носят злото в себе си и то ни полазва по гърба изневиделица.
Престорената загриженост, високият моралност и насилствената подкрепа, която демонстрират хората, за да се харесат са разбити на пух и прах без значение дали героите действат в големия мегаполис или в китни села в дълбоката провинция.
МАЛКИТЕ ДЕТАЙЛИ
Майсторското перо на Джаксън изпива този сборник до най-малките детайли. Дори през всички разкази надничат герои с еднакви имена. Те са различни, но имената се повтарят, точно както се повтарят демоните ни – поредното доказателство, че във всеки се таи тъмнина. Тези имена затягат примка около читателя и създават усещането, че излизането от нея е невъзможно, че дори да си различен, няма как да не носиш злото в себе си, че светът няма да се завърти без нашите пороци.
Сборникът, наречен на най-известния от всички разкази – „Лотарията“, от който самият Стивън Кинг признава, че се вдъхновява, се състои от 25 истории, разделени в 5 части. Това, което обединява всички тях е ужасът, който се ражда, като подозрение за задаващо се зло и пълзи до последната дума, превръща се в очакване, което е много по-страшно от това да се изправиш пред самото злото.
Някои от частите на сборника започват с цитати от „Книга за вещерството“ на Джоузеф Гланвил, които да си признаем, са не по-малко ужасяващи от разказите на Джаксън, въпреки че нито в тях, нито в историите между кориците ще срещнете злото под формата на чудовища, кръв и ужаси. Те са само в главите на героите и неусетно се просмукват във вашата собствена.
ВРОДЕНОТО ЗЛО
И докато не е изненада, че възрастните имат пороци и тъмни мисли, то прозиращото през детската кожа зло е може би най-ужасяващото нещо в разказите на Шърли Джаксън. „След вас, драги ми Алфонс“ е брилянтен разказа за злото, с което се раждаме, за детската жестокост, която извира без да бъде прикривана, защото децата все още не са научени да се крият зад маски. В реален ступор може да те остави краткият диалог между децата в „Ренегат“ и способността им да се забавляват, измисляйки мъчения за любимо, беззащитно същество. Удоволствието, което малкият Лори изпитва, докато разказва собствените си лоши постъпки, прикрити зад несъществуващо дете с измислено име в „Чарлс“. Страхът, който е взел надмощие в детската душа, насаден от родителите и тяхната необходимост на всичко да слагат етикети в „Дороти, баба ми и моряците“.
И, разбира се, „Лотарията“. Разказът, в който Шърли Джаксън търпеливо и описвайки чудното, хармонично ежедневие на едно спокойно селище, с неговите спокойни обитатели и пасторални картини, така нагнетява усещането, че нещо ще се случи, че читателят започва да вижда злото в най-красивите слънчеви отблясъци. Комбинира всички малки демони и ужаси в човека – в децата, в жените, в мъжете, и ги примамва негласно до самия край. Буквално в последното изречение злото експлодира.
ДЕМОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
Любовта също е способна да създава ужаси и мрак. И точно на тази тема, авторката е посветила друга част от разказите си. Истински шедьовър е „Демоничният любим“. Той ще ви доведе до тотална паника, докато преминавате през излъганите очаквания на героинята, през нейното отричане и доброволно правене на глупачка, само за да отложи непоносимата болка.
Едно от истинските съкровища на този сборник е разнообразният стил на писане на Джаксън. Тя с лекота може да ви заведе в най-тъмните ъгли както с разкази, изградени само като диалог („Хубава стара фирма“), така и с дълги и описателни повествования („Цветна градина“, „Елизабет“) или пък с кратки, задъхани, събрани в един лист мисли („Беседа“).
СВЕТОВЪРТЕЖ
Именно бързината, е един от похватите, който авторката използва, за да всее усещане за паника в героите си, а и в читателя. В това отношение „Стълб от сол“ е безкомпромисен.
„Хората като че ли бяха запокитени в неистово действие, което съкращаваше всеки час до 45 минути, всеки ден до девет часа, всяка година до четиринайсет дни“.
Звучи ли ви познато, въпреки че е писано преди десетилетия, когато няма мобилни телефони и компютри, влакове стрела и супер турбо на автомобилите. Ето ви още малко:
„Докато преминаваха през покрайнините на града, тя си помисли: „Все едно всичко пътува толкова бързо, че твърдите предмети не издържат и се разпадат на парчета от напрежението, корнизи изхвърчат и прозорци се изкорубват навътре“. Знаеше, че я е страх да го изрече наистина, страх я бе да се изправи срещу знанието, че тази доброволна главоломна скорост, този нарочен вихър, все по-бързо и по-бързо, щеше да свърши с разруха“.
Всичко това води до безкрайно разширяване на обема на страха вътре в човека, неспособен да го изхвърли навън и застрашен да избухне и да взриви разсъдъка му.
ИЗГУБЕНИТЕ БИТКИ
Сред всички разкази в този сборник, един се отличава с особени „цветове“ – „Седемте вида неяснота“. Той не носи усещане за страх, в него няма нищо ужасяващо. Освен, може би, лекотата, с която човек е способен да извърши злина срещу друг, без дори да осъзнава. Това е разказ за малкия човек, за онзи, който не е успял, или поне не все още, да се изкачи по икономическата и социална стълбица, въпреки че е на върха на моралната, носейки завиден интелект. Разказ за битката между умния и богатия, в която отдавна знаем кой побеждава. Въпреки това, изходът от тази битка винаги ще остане болезнен, защото човешката глупост винаги ще води до болка и зло.
