В „Да бъде любов“ – автобиографията на Лени Кравиц, всеки читател ще откире по нещо за себе си. Някои ще се заровят в личния живот на музиканта, други – в музикалната му кариера. Но всички със сигурност ще открият едно – човек, който вижда и търси навсякъде любов. Различни видове любов – от родители, приятели, непознати, от Бог, музиката.
Книгата, достигнала до българския читател благодарение на издателство Hybrid Books и превода на Сибин Майналовски, обхваща живота на Лени Кравиц от най-ранното му детство до първите му големи пробиви в музиката. Тоест – между страниците ще откриете пътя, който е извървял, личната му история и всички обстоятелства, превърнали едно момче от смесен брак в истинска рок звезда.
„Да бъде любов“ е писана заедно с Дейвид Риц и текстът не прави компромис дори за минута с истината. На моменти неприятна, дори травматична, тя не е премълчана, нито пък е напудрена или заметена под килима. Автобиографията е безкрайно откровена за сложните отношения в семейството на Лени. За отношенията с баща му и за залитането на родителя по хазарта и любовниците. Лени пише открито и с цялата палитра от чувства, които го владеят.
Сай Кравиц – сложните отношения с бащата
„Баща ми също бе дълбоко привързан към мен, само че ми отне известни време, докато го проумея. Той не знаеше как да демонстрира любовта си и понеже бяхме толкова различни като характери, връзката ни беше напрегната. Той живееше крайно дисциплинирано. Аз бях свободен дух. Бях роден, за да създавам бъркотии. Диво зверче, като повечето хлапета. Татко мразеше безпорядъка и винаги ме хокаше, ако на пода бе захвърлена дори една-единствена играчка“, споделя музикантът. Не крие обаче, че точно баща му мълчаливо го е запознал отблизо с музикалния свят като го е завел на първия му концерт на Jacksons 5, а след това и на много други.
Отношенията помежду им са изпъстрени с крайности, който Лени Кравиц описва така: „Противостоянието ни бе епично, но като резултат от него станах по-силен. Просто не бих бил човекът, който съм сега, ако не бяха мощните сблъсъци между нас. Колкото и нелицеприятни да бяха те, от тях винаги научавах нещо ново. Трябваше да мина през татко, за да стана себе си“.
От семейството започва всичко
Майка му – Рокси Рокър е пълната противоположност на баща му Сай Кравиц. Тя е грижовна, тиха, издържа семейството и обгръща Лени с любов, морал и ред.
(Лени Кравиц: Налагаше се да чистя цялата къща (ОТКЪС от “Да бъде любов”)
В „Да бъде любов“ ще откриете и каква е важната роля на бабите и дядовците на Лени за формирането му като човек. Неочаквано, но една от най-дълбоките следи в него оставя очният му лекар – доктор Шимонети. Той отваря съзнанието му и канализира любовта на музиканта към Бог – чувство, което от дете силно владее Кравиц. Чувство, което ще се превърне в двигател на живота му.
Лени и жените
От история как спасява проститутка до пламенната му любов с Лиса Боне – „Да бъде любов“ е пропита и от отношенията на Лени Кравиц с жените, които се оказват далеч по-сложи от това, което човек си представя, мислейки за рок звезда.
„Докато живеех у Алвин, веднъж мернах един брой на TV Guide, на чиято корица се мъдреха актьорите от „Шоуто на Козби“, Посочих Лиса Боне и спокойно казах: „Ще се оженя за нея“, пише Лени Кравиц в автобиографията си. Случката е от 1983 г., когато двамата с Лиса дори не са се срещали на живо. Четири години по-късно той наистина й предлага брак и тя става негова жена, майка на дъщеря му Зоуи и най-важното – негова муза, двигателя на кариерата му.
От Лиса до върха са едва няколко стъпки, които обаче Лени не може да извърви сам. В музикалния бизнес имаш нужда от лейбъл зад гърба си, а той е твърде различен, за да бъде вкаран в калъпите на бизнеса. „Някои от шефовете казаха, че музиката ми не е достатъчно „черна“, а други – че не е достатъчно „бяла“. Това пък какво трябваше да означава, мамка му?“, пише Лени. В крайна сметка обаче Virgin Records на Ричар Брансън се оказва неговият трамплин. Излиза първият му албум Let Love Rule (Да бъде любов) и… историята приключва с последната корица и обещанието от музиканта „Следва продължение…“
