Защо обичам Тарантино? Защото Тарантино винаги е Тарантино – и когато прави филми за стария Холивуд, и когато прави филми с жени с картечници вместо крака и мъже с имена на цветове, или пък за нацисти, а може и за робството, и когато се хваща да пише литература. Той е неизменчив – стабилен изотоп. Винаги са налични няколко елемента при него – брутална кръв (в различни количества), идеално позициониране в епоха и нестандартен поглед към действителността. Оказва се, че след толкова години писане на сценарии и правене на филми, Тарантино си остава Тарантино дори да смени изразното средство. В този случай – първият му опит в литературата – романът „Имало едно време в Холивуд“, който излезе и на български съвсем наскоро от издателство Кръг, в превода на Борислав Стефанов и оригиналната корица (по изискване на режисьора – мека).
Няма как да сбъркате, кой е писал тази книга. Дори никога да не сте чували името на Куентин Тарантино, още от първата страница ще ви стане ясно, че тя е дело на сценарист. Кино сценарист. Перфектният диалог и описателната среда, в която авторът акцентира върху визията на всеки миниатюрен елемент, за да изгради картини в главата ви. Прожекцията започна ли вече, а?
МИНАЛОТО НА ОБРАЗИТЕ
Ако обаче очаквате да получите от „Имало едно време в Холивуд“ продължение на едноименния филм, който излезе през 2019 г. и спечели на Брад Пит Оскар, или пък романизиран вариант на лентата – не сте познали. Тарантино избира друг подход към първата си литературна авантюра. Сцени от филма са пресъздадени в част от главите, но не буквално. Авторът често сменя мизансцена на случващото се, за да не дублира кино версията. В останалите глави Тарантино развива най-вече героите си. Връща читателя ретроспективно в миналото на Клиф Буут (изигран от Брат Пит) и това може би е най-ценното на този литературен труд. Той брилянтно допълва филма. Благодарение на него обосноваваш всяко действие, реплика и жест на екрана. Образите стават дълбоки без усилие.
“Във филма Клиф е истинска загадка. Човек се чуди – откъде се е взел тоя, какво е правил преди? И едно от нещата в книгата е, че от нея ще научите много повече за миналото му“, каза самият Тарантино още преди книгата да влезе в книжарниците.
Всъщност, струва ми се, режисьорът пише тази книги, само за да ни запознае отблизо с гениалните образи, които е сътворил от филма. Да ги разгърне пред нас. Сякаш публично вади от съвсем обикновена скала диамант и го шлифова. От една реплика от екрана „Той е ветеран от войната“, в книгата авторът ни разказва цялата история на каскадьора Клиф Бут и неговото минало на военен. Разказва ни подробно дори историята на бойното му куче Бранди.
ЗА НЯКОИ – ПОВЕЧЕ, ЗА ДРУГИ – ПО-МАЛКО
Рик Долтън (изигран от Леонардо ди Каприо) не получава чак такова голямо внимание в книгата. Е, разбира се образът му на хартия е значително надграден, но повече откъм психологическата му драма, откъм вътрешния му свят. Ясно личи нуждата на Тарантино да компенсира основно Клиф Бут с повече място в романа, така да се каже. Това съвсем не е така с Шарън Тейт. На екран (изиграна от Марго Роби) тя определено блести, докато в романа, преминава като интересна гарнитура към „пържолата“. За сметка на това Чарлз Менсън и неговото Семейство имат отредено завидно място между кориците, на каквото съвсем не се радват в лентата.
Може би от написаното до тук вече са ясни основните изводи. Книгата допълва филма и обратно. Двете в симбиоза уравновесяват всички главни и второстепенни образи и ги развиват до там, докъдето ни е достатъчно, за да кажем, че ги познаваме.
ЕПОХАТА
Едно от нещата, които винаги може да очаквате от Куентин Тарантино, и винаги да сте доволни, че го получавате (до сега само във филмите, а вече и в литературата) и позиционирането на действието в епоха. Брилянтно пресъздава Холивуд преди 60-70 години. Прави го с лекота. Не натоварва повествованието с безкрайни описателни пасажи, а разчита на много референции към поп културата, които подсъзнателно те водят в посоката, която авторът иска. Явният му интерес към старите филми тук направо избухва и чрез него той развива половината си образи, като успява да спомене между двете корици цели 144 филма.
Факт обаче е, че романа и филма получават съвсем различни развръзки. И докато финалът във филма беше донякъде очакван – този в книгата определено не беше. Защо? Защото съвсем не е в стила на ексцентричния Тарантино.
Снимка: Sony
… И МАЛКО КРЪВ
В крайна сметка романът „Имало едно време в Холивуд“ е едно забележително любопитно четиво, което развива с похватите на сценарното писане безценни герои. Но може би това, което му носи най-голяма стойност е уловената като дух в бутилка епоха, която е способна да се визуализира, изскачайки между редовете. Хипи културата, разпадът на стария Холивуд, музиката и съперничеството между американското и европейското кино. Всичко това го има, гарнирано и с малка доза жестокост ала Тарантино, но не там където я очаквате!
