„Харолд и Мод“ на Колин Хигинс – малка, сладка черна комедия с вкус на мъдрост

"Харолд и Мод" Колин Хигинс Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

„Харолд и Мод“ на Колин Хигинс – това е една много здравословна книга за смъртта. И за живеенето. Безумно откачена малка книжка и в същото време – изключително философска. Книгата е романизация на едноименния филм от 1971 г., за който Колинг Хигинс първоначално създава историята под формата на сценарии, а след това побира между корици.  Само преди месец излезе на български с прекрасна корица на Виктория Видевска и в чудесен превод на Владимир Германов от издателство „Кръг“. Признавам, не съм имала възможността да гледам филма, но книгата вече се нареди на рафта с любимите ми.

Днес си тук, утре те няма, така че не се привързвай към неща.

мод в „харолд и мод“

Черна комедия. Но само на пръв поглед. Всъщност „Харолд и Мод“ сее ексцентрични семена на универсални ценности. Сюжетът ѝ пристъпва всички тесни морални граници. Героите не са типични представители на поколенията си, нито на националността си. Те са по-скоро изключения, отколкото събирателни образи, в които някой читател може да се припознае. Но това отново е само на пръв поглед. Игнорирайки физическите им дадености и поведение, техните морални компаси са толкова чисти и верни, че неусетно насочват към абсолютните стойности на доброто, лошото, щастието и нещастието, смисъла на живеенето и смисъла на смъртта.

– За какво си се борила? – попита Харолд.
– Ами за Големи каузи. Свобода. Правда. Справедливост. Крале умират, кралства изчезват. Не съжалявам за кралствата де – не виждам смисъл от граници и патриотизъм.

мод в „харолд и мод“
"Харолд и Мод" Колин Хигинс Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova
„Харолд и Мод“ Колин Хигинс
Снимка: Licata.bg

Всеки Човек е различен, никога не е съществувал преди това, никога няма да съществува пак.

мод в „харолд и мод“

Харолд е 19-годишен младеж, който ходи на погребения за кеф, инсценира смъртта си постоянно и по най-изобретателните начини, и е обсебен от мисълта за смъртта. Мод е на прага на 80-тия си рожден ден, но няма нищо общо с връстниците си – кипи от енергия и жизненост, краде коли за удоволствие и обича да прави полицаите за смях. Танцува, позира като гол модел, свири на пиано и гребе от живота с пълни шепи.

Някога често прониквах в магазините за домашни любимци и освобождавах канарчетата, но се отказах, защото тази идея е изпреварила времето си. Зоопарковете са пълни, а затворите пренаселени. О, Боже! Светът отчаяно обича решетките.

мод в „харолд и мод“
"Харолд и Мод" Колин Хигинс Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova
Харолд и Мод“ Колин Хигинс
Снимка: Licata.bg

– Ами – заговори той – повечето хора не са като теб. Затворени са в себе си. Живеят сами във вътрешна крепост. Като мен.
– Е, всеки живее в собствената си крепост – съгласи се Мод. – Но това не значи никога да не пускаш подвижния мост и да не ходиш на гости.

„харолд и мод“

Хигинс изгражда Харолд и Мод като две пълни противоположности. Харолд е млад, Мод е възрастна, Харолд не вижда смисъл да живее, а Мод живее този живот с всяка фибра на 80-годишното си тяло. Той е в подчинено на майка си положение, а тя – напълно свободна, дори от спазването на полицейски разпоредби. На пръв поглед среща между тях двамата не бил довела до нищо, защото нямат къде да се пресекат съдбите им, но всъщност те си пасват идеално точно там, където започват липсите им. Мод показва красотата на живота на Харолд, а той я дарява със своята младост и усещането, че е необходима на някого, че може да бъде учител, че може да бъде продължена.

Боже мой! Кой се е грижил за образованието ти? Всеки трябва да владее инструмент! Това е универсалният език на човечеството. Музиката е ритъм, хармония, космически танц…

мод в „харолд и мод“

– Общувам.
– Как?
– По много начини. Като живея. Като обичам. Различните нива на съзнанието изискват различни нива на общуване. Езикът не е единственият начин да говорим.“

Мод към Харолд в „харолд и мод“

Всъщност любовната история между двамата, която се намества на финала като видимата развръзка на сюжета, изобщо не е центърът на книгата. Център е философията за живота на Харолд и Мод и как те се преплитат и обединяват в него наистина красиво.

Знаеш ли, живяла съм достатъчни дълго, видяла съм всичко, което съм искала, и съм правила всичко, което съм желала, но въпреки това от опит знам, че на света му липсва най-вече добротата.

Мод в „Харолд и мод“

Четете още по темата