В стиховете, точно като в романите на Виктор Пасков, има опасност да се загубиш. Да прескачаш от една на друга страница, да забравиш колко е часа, кой ден е и кой си ти, щом току-що се откриеш в редовете му.
Още преди да отвориш „Стихотворения“ – книга, която излезе през септември от Сиела, вече имаш усещане, че ще се случи нещо необичайно. Тези стихове са събирали прах в тетрадки и по хвърчащи листове с десетилетия, без да знаем защо и никога до сега не са били издадени. Въпреки че са подготвяне за това, четени са от редактор, нанасяни са корекции. А са писани по всяка вероятност преди „Балада за Георг Хенрих“, преди „Германия, мръсна приказка“, преди прозата, която качи Виктор Пасков по върховете не само на българската съвременна литература, но и на европейската.
Дали е възможно в тях „лошото момче“ да е твърде уязвимо, да е твърде „разголено“, да не иска да се покаже такъв пред хората, които вече са му залепили етикети?!

Снимка: Licata.bg
Да, друго лице показва Виктор Пасков в лириката си. Дълбока чувствителност, сантименталност, самота и ранимост. Лирическите му герои може да се намират по същите онези улици на големия град, да чуват същите онези звуци на отварящи-затварящи се врати на автобус, да газят мокрите от постоянния дъжд, задължително жълти листа, но съвсем не са толкова самоуверени, нахакани, прями като в романите му.
ГРАДЪТ
„Стихотворения“ е сбирка от красиви, безнадеждно меланхолични, есенни, но най-вече градски лирики. И то не за някой конкретен град, а за всеки забързан град, в който дъждът е ненужен, и напоява само самотата на героите му. Светът на тези стихотворения има свои много конкретни очертания. Той е жълт, но не като слънце, а като болест, от която линее:
Септември е толкова тъжен, по тъга няма равен на себе си.
Жълтеница пада над София, жълти хора се влачат по „Руски“.
От „Ех, луна!“
Затворен е най-често в стая:
Роден съм в стая. Спомням си от малък:
акордеон, баща ми, зими, бедствия.
Домът бе тесен – днес е просто жалък,
анемията – болест на семейството.
От „Анемия“

Снимка: Licata.bg
Смъртта е чест гост:
За старата жена е време да си приготви раклата
със везаните ризи,
щом вечер на вечеря дреме, глава отпуснала на лакът –
Оная е наблизо.
Или се разхожда по улиците:
С тънък дим над комини прогизнали светят тъмни и дълги тополите.
Ти минаваш във шлифер и шапка през града, побледнял от неон.
Тротоарът под теб се изнизва опустял, отегчен и оголен,
от дъждовните капки пронизан и замлъкнал във сенки неволни,
и студен е градът, и безжизнен, със самотен и стар небосклон“.
От „Германия, есенна приказка“
ЛЮБОВТА

Снимка: Licata.bg
Самотата и любовта в стиховете на Пасков вървят ръка за ръка. Като че ли са две лица на една и съща жена. Нежността в тези любовни балади е мрачна. В други – просто обречена. И въпреки това, любовта е онова чувство, от което никой не е способен да се откаже.
Човекът не притежава нищо, освен една любов, която
Дори не му принадлежи, а му е дадена назаем.
ДВОРА ТРЕВЯСАЛ
И въпреки, че негова сцена е градът, Виктор Пасков се връща в част от стиховете си на село – в „двора тревясал“, за да се срещне с дядовци и баби, безвъзвратно стари или мъртви. Подчертано е усещането за липса на живот в селото, за неговата безвъзвратна отминалост.
ИЗВЪН РАМКАТА
Въпреки че читателят за пръв път вижда Виктор Пасков като поет, стиховете му не са като на нов поет – те са зрели, имат собствен почерк и със сигурност са разпознаваеми. Без колебания авторът излиза от установената поетична рамка. Пише в дълги, понякога много дълги прозаични редове. Не се съобразява с ритъм, стихотворни стъпки. Нали все пак е „лошо момче“?!
СЛЕД ДЕСЕТИЛЕТИЯ
Всъщност няколко от тези стихове са видели бял свят преди години в „Литературен вестник“, публикувани от Георги Господинов. Именно той, заедно със Захари Карабашлиев и Иван Ланджев днес са съставители на тази стихосбирка. Творбите са подбрани от архива на Пасков, предоставен от една от жените на писателя – проф. Мари Врина – Николов.
Цялостното оформление и корицата на книгата са на художника Дамян Дамянов. Освен неговите колажи от стари снимки, части от нотни партитури и рисунки, по страниците са отпечатани и копия на оригиналните ръкописи на Пасков, в които ясно се вижда мисълта на писателя – как е задрасквал, коригирал, повтарял и търсил правилната форма, а това е още един безценен вход към душевността му.

Снимка: Licata.bg
*На 7 ноември издателство Сиела организира „Вечер на поезията на Виктор Пасков“ в литературен клуб „Перото“ в София. Модератор на вечерта ще бъде Захари Карабашлиев, а в събитието ще се включат и останалите двама съставители на сборника –писателят Георги Господинов и поетът Иван Ланджев, както и френската българистка и преводач проф. Мари Врина – Николов.