„Достойните непознати“ разкрива 50 значими българи, които няма да откриете в учебниците

„Достойните непознати“ е името на поредното усилие с послание на сдружение „Българска история“. Книгата е дело на авторите Мартин Чорбаджийски и Теодор Борисов, които събират на едно място кратките истории на 50 значими българи, които няма да откриете в учебниците по история. Въпреки че трябва!

Книгата ще бъде представена от авторите в София на 19 май от 19:00 ч. в зала 1 на Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ (зона „Ларго“, под куполите на пл. „Независимост“).

И не, между кориците на „Достойните непознати“ няма да се сблъскате само с революционери, напротив ще откриете изключително интересни личности както от освободителното движение, така и от почти всички сфери на живота – творци, медици, приключенци, учени.

Книгата се основава на поредицата, която сдружение „Българска история“ публикува в продължени на повече от година и която стартира  в първите седмици на пандемията с разказа за доктор Сребра Родопска, разработила българската БЦЖ ваксина. С всеки следващ разказ, поредицата става все по-популярна и логично се стига до идеята всичко да бъде събрано в книга. Тя няма претенциите нито да е енциклопедия, нито алманах. Но може би е начало на нещо по-голямо?!

При подбора сме се ръководили от желанието да обхванем имена от възможно най-много сфери на обществения живот“, пишат авторите в предговора на книгата. „Профилите на достойните непознати се основават на множество изследвания, статии, биографични справки и документални филми, правени през годините. Водени от принципа „Не оставяй фактите да развалят добрата история“, авторите на някои от тях тиражират твърдения, които добавят колоритни щрихи към образа на представяната личност, но не съответстват на историческата истина. При писането на настоящата книга сме се старали да не се подведем от сензационното, а да представим максимално плътен и достоверен портрет на всеки един от избраните дейци“, допълват Теодор Борисов и Мартин Чорбаджийски.

Място сред 50-те личности са намерили лекарите Стефан Ватев и Димитър Павлович, пътешествениците Асен Траянов и Христо Бучекчиев, учените Рашко Зайков и Георги Христович. „Историите на Коста Евтимов Наполеона и Иван Вариклечков ще ни покажат колко е важно да защитаваш своя род и родина, докато Василий Доростолски и Червенски и митрополит Йосиф ще ни върнат във времената, когато авторитетът на църквата е бил безспорен. Няма как да не обърнем внимание на личности като Констанца Ляпчева и Димитър Кудоглу, за които благотворителността е много повече от един публичен акт. Радващата се на все по-голям интерес тема за жените в българската история също не е подмината, като редом до значимите за българското общество Неделя Петкова и Йорданка Филаретова са представени Ива Ваня и Люба Велич, чийто живот протича основно зад граница“, разкриват авторите.

Сдружение „Българска история“ любезно ни предостави част от тези истории, сред които намерихме и разказ за живота на Асен Овчаров – баща на българския джаз. Най-логично беше да публикуваме именно откъс от главата посветена на него. Избрахме обаче друго. От една страна, за да ви оставим удоволствието да четете за раждането на родната джаз сцена от хартия, а от друга – за да ви покажем разнообразието от творци, които обхваща „Достойните непознати“. Решихме да ви представим един българин, много по-уважаван и почитан в Италия, отколкото тук, в родината си. Това е скулпторът Асен Пейков.

ОТКЪС

И в Рим му сваляха шапка

Достойните непознати Българска история

Ако решите да пътувате до Рим със самолет, няма как да не минете през летище „Фиумичино“, на излизане от което ще попаднете на статуя на Леонардо да Винчи, която стои там от 1960 г. Името на нейния автор ще научите, ако се разходите до най-голямата забележителност на Вечния град – Колизеума. На стотина метра от него се намира ларго „Асен Пейков“, кръстено на един от най-значимите български скулптори, получил сериозно признание в Италия.

Героят на настоящия разказ е роден на 28 юни 1908 г. в София в семейството на Невенка и Никола Пейкови. Още когато е на 6 години, той остава сирак след смъртта на майка си. Баща му, който е завършил инженерство в Париж, се премества в родния си град Севлиево заедно с малкия Асен и неговите невръстни брат и сестра Илия и Надя. Там той се жени за втори път и от брака с Точка Иванова се ражда син – Стефан. Семейството в крайна сметка се мести в София, където Никола е избран за депутат от квотата на БЗНС. За следващите драматични моменти от живота му след години Пейков ще разкаже следното: „По време на събитията от 1923 година* баща ми бе застрелян пред вратата на нашия софийски дом. И тогава от къщната порта и бащиния си кураж аз, на 16 години, побягнах към Черноморския бряг. Там четири години бях рибар в Созопол. Заедно с още четири момчета като мене криехме под куп мрежи едно забранено списание, което се казваше „Мисъл“**. Четяхме го и това ни помагаше по-леко да понасяме живота. Когато го намериха, другите момчета успяха да избягат, а мен ме хванаха и ме тикнаха за осем месеца в затвора. Освободиха ме, но вече ми беше забранено да се приближавам до морето“.

След завръщането си в София Пейков продължава да изпитва затруднения. За да се прехранва, цепи дърва и разнася въглища, а убежището му е една дъскорезница, където спи върху купчина дъски. През главата му дори минават мисли за самоубийство, но в крайна сметка волята му се оказва по-силна и той успява да си намери работа при един адвокат. „Веднъж в едно софийско кафене заговорих за любовта си към морето на един мой нов приятел, който работеше керамика. Това, че той ме заведе в ателието си, реши съдбата ми. Там видях, докоснах глината и станах скулптор…“, разказва за първия си досег с изкуството Пейков.

За да стане скулптор обаче, той трябва да премине през школата на едно от най-големите имена в това направление – проф. Андрей Николов. Първоначално е негов чирак, след което завършва класа му в Държавната художествена академия. Още като студент участва конкурса за паметник на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет и получава втора награда. Третата награда за проекта на монумент на Скендербег в Тирана го стимулира и на 24 април 1938 г. той открива първата си самостоятелна изложба в София.

Скоро обаче Асен Пейков решава да тръгне по пътя на своя учител и в края на същата година заминава за Рим. Преди това той посещава Испания, Северна и Южна Америка. Това се оказва решаващ ход за неговия живот, тъй като малко след пристигането си се запознава с графиня Мария Тереза Деленс, от която има син – Родолфо. Българинът установява свое ателие на улица „Маргута“ 54 и се превръща в майстор на скулптурния портрет. Животът му е приготвил нова изненада, след като през 1942 г. се запознава с маркиза Емилия Боканегра, която моментално става новата дама на сърцето му и извор на творческо вдъхновение.

От втората половина на 50-те години настъпва златният период в кариерата на Пейков. Сред известните личности, които му пози-рат, са легендите на киното София Лорен, Федерико Фелини, Силвана Мангано, Джина Лолобриджида, Сесил Обри и Ава Гарднър, художниците Джорджо де Кирико, Алберто Савинио, Масимо Бонтемпели и Луиджи Бартолини, италианският писател и музикален критик Бруно Барили, откривателят на пеницилина Александър Флеминг, както и Норма Ан Сайкс (Сабрина), определяна за британския еквивалент на Мерилин Монро. Българинът е и единственият скулптор, пред когото позира папа Пий XII, чийто бронзов бюст и до ден днешен се намира в конгресния център „Мондо Мильоре“. Сътрудничеството на Пейков с Ватикана не спира дотук. През 1968 г. той изработва бронзов релеф на св. Франциск от Асизи, който служи за обков на специално колекционерско издание, посветено на основателя на Ордена на миноритите. Творби на Пейков могат да бъдат видени в 16 италиански града, като сред тях фигурират барелефи в Асколи Пичено и Анкона, статуята на богинята Минерва в Университета в Бари, скулптурата „Герои“ в Института по физика в Орвието и пластиката „Майчинство“ в Болоня. Общо той създава близо 1300 скулптурни портрета, 16 монументални творби, а само в Рим самостоятелните му изложби наброяват 15.

През 1969 г. той за кратко се завръща в България, за да участва в международния конкурс за паметник на хан Аспарух. Проектът му обаче печели само поощрителна награда, което дълбоко засяга твореца. В резултат на това здравето му се разклаща, а когато на 25 септември 1973 г., докато вае портрет на актрисата Клаудия Кардинале в ателието си, получава инфаркт за втори път, това се оказва фатално. Асен Пейков бива погребан в римското гробище „Верано“, като и до ден днешен неговите творби напомнят за знаменития творец, на когото в Рим сваляха шапка за безспорния талант.

* Има се предвид превратът от 9 юни 1923 г., довел до свалянето от власт на правителството на Александър Стамболийски.

** Вероятно Пейков има предвид забранено издание на БКП. Легално издание със сходно име („Наша мисъл“) излиза в периода 1931 – 1932 г.

Четете още по темата