Някои критици я наричат скандална, други – литературен шедьовър, трети се впускат в дълбоки психологически и исторически анализи. А всъщност „Мечтатели“ на Гилбърт Адеър (издателство Кръг) е просто истината, съблечена от всички преструвки и обществено удобни ограничения, в 175 страници. Истината за съзряването и за свободния дух, еднакъв в търсенията си преди векове, през 1968 г. и дори днес.
Сексуални експерименти и крайности, търсене на идентичност, която да те отличи от масата, първите навлизания дълбоко във философски размисли, първо докосване до изкуството… Всичко това е „Мечтатели“ на Адеър, вдъхновила Бертолучи за едноименния филм от 2003 г. с Ева Грийн, Луи Гарел и Майкъл Пит.
СЮЖЕТЪТ
17-годишните близнаци Тео и Изабел и 18-годишният Матю са приятели, запалени по киното. Те са от така наречените „плъхове“, които не пропускат прожекция в Кинематографията – най-легендарната филмотека в Париж. Годината е 1968 г. и предстоят майските бунтове във френската столица. Със затварянето на любимия им салон, всички младежи излизат навън, докато нашите трима герои условно влизат вътре – в апартамента, от който няма да излязат с месеци, и в себе си. След като родителите на Тео и Изабел заминават за дълго, тримата вече нямат никакви граници да разкрият тайните си и да ги изследват.
Това тяхно пътешествие към себепознанието и порастването започва на игра, чийто правила бързо загрубяват, докато напълно не отпадат. Секс, воайорство, мастурбация, повече от близост между брат и сестра, хомосексуални отношения. Всичко това драстично скандализира, въпреки че позата на скандала в случая е по-скоро маска, която да прикрие точно този етап на себеопознаване, през който всеки човек минава тихомълком, тайно и доста често само в мислите си.
Действието се развива през 1968 г., но барикадите и размириците по улиците на Париж съвсем не са във фокуса на разказа (освен на самия финал). Те са оставени единствено като фон, на който да изпъкне най-ярко трансформацията на тримата герои. Щом Тео, Изабел и Матю излизат от апартамента – тяхното скривалище, тяхното място на познание и тайни, те се озовават в разгара на събитията. Вече са готови да осмислят случващото се, да приемат новите крайни идеологии, да мечтаят на едро. Те са пораснали.
СТИЛЪТ
В този втори вариант на романа Адеър си служи с кино похвати, за да нарисува обстановката около тримата си герои. Читателят попада в поредица от перфектно описани кадри, който го пренасят почти реалистично в сюжета. В началото на „Мечтатели“ тази обстановка дори е по-интересна от самите главни герои, които са в етап „какавида“ на своето развитие. И докато Тео, Изабел и Матю се готвят да разперят крила, тяхната метаморфоза е описана и съпътствана от ловко използваните от автора препратки към различни произведения на изкуството – към картини, музика, филми, скулптури. В кипежа на техните хормони се намесва Венера на Ботичели, Мис О‘Мърфи на Баучър, Свободата на Делакроа, ябълките на Магрит, а музиката на Шарл Трене е четвъртият главен персонаж.
Езикът и стила рязко се сменят, щом героите сменят обстановката. От улиците в Париж, те започват да обитават тясното пространство на семейния апартамент на близнаците и много бързо изкуството на големите творци дава път на изкуството да изследваш и познаеш себе си.
ИСТОРИЯТА НА КНИГАТА
Този вариант на романа всъщност е втори, напълно пренаписан от Гилбърт Адеър и излязал с филма на Бертолучи. Оригиналът е от 1988 г. и носи името „Блажени невинните“. Авторът не харесва първата си творба, пък и тя го вкарва в неприятни дискусии за прокламирането на гей отношенията. Адеър отхвърля всяко предложение „Блажени невинните“ да бъде филмиран. Дори заявява на агента си, че не желае да бъде информиран кои режисьори искат правата върху романа. Отговорът за всички е един – „НЕ“.
Е, явно има и изключение и то се казва Бернардо Бертолучи. Именитият режисьор успява да склони Адеър да филмира романа, може би и с предложението авторът да напише сценария. Така той пренаписва и книгата си и слага новото заглавие „Мечтатели“, както се казва и филма. Лентата и книгата заживяват в необикновена симбиоза, черпейки един от друг. И ако книгата е предизвикателство за пуританите, то филмът трябва да е предизвикателство за всеки, дръзнал да премине през страниците на романа.
