„Тесла. Неговият невероятен и объркан живот“ е по-различна от традиционните биографични книги хроника, която комбинира разказ за живота на гениалния изобретател с анализ на неговото поведение и психологическо състояние. Има амбициозната идея да представи най-пълно и достоверно личността на сръбския учен, поставил основните на модерния начин на живот, откривайки електричеството, радиото и посветил живота си на изследвания на безжичната комуникация и дал тласък на откритието на телевизията и стотици още изобретения. Тази нетрадиционна биография вече е преведена на български език от Венцислав Венков и е издадена от „Сиела“.
Автори на изполиновския труд са двама души – Марко Перко, писател и сънародник на Тесла, и Стивън Стал, доктор по медицина и философия и доктор на науките. Двамата събират информация от стотици източници, която в последствие подлага на психологически анализ, за да открият достоверна версия за начина, по който функционира мозъкът на един от най-гениалните учени на всички времена.
МНОГО ФАКТИ
Титаничните усилия положени от двамата автори обаче не са реципрочни на художествените качества на текста. Неговата ценност остава в съдържанието на факти, които са изложени по най-късия литературен път, пропускайки да дадат още добавена стойност на тази нетрадиционна биография. Въпреки това книгата съдържа събрано на едно място такова количество информация за личността на Никола Тесла, че е истинско съкровище за онези читатели, които подхождат с любопитство към зримия заобикалящ ни свят. Все пак голяма част от него е такава, каквато е днес именно благодарение на Тесла.
БИОГРАФИЯ МЕЖДУ МАНИЯ И ДЕПРЕСИЯ
На фона на разказа за интензивния изобретателски поход на Тесла още от ранните му години та чак до смъртта му, се случва психологическия анализ на състоянието му, който стига до заключения, задоволяващи съвременната логика. Въпреки че по времето, когато е живял изобретателят, диагнозата биполярно разстройство не е съществувала, авторите стигат до изводите, че е страдал точно от това заболяване. Периодите на мания и хипомания съвпадат с неговите успешни моменти в науката, а периодите на депресия – с невъзможността му да представи и реализира на практика идеите си.
Биографичният разказ, особено в първата половина на книгата, се редува с психологически анализ на равни интервали. След като доктор Стивън Стал запознава читателите с версията си за заболяването на Тесла обаче, тя не търпи особено развитие и до финала на биографията повтаря почти едни и същи тези и доказателства. Това не я прави по-малко достоверна, но определено – не особено интересна.
„Казано накратко, творчеството му съвпада с периодите на мания и хипомания, а липсата на творчество – с периодите на депресия и отсъствия на мания или хипомания“.
ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ
Изложението е изцяло хронологично, а мащабният разказ за детството и студентските години на Никола Тесла е направо съкровищница, от която сами черпим изводи и обяснения за активния изобретателски живот на учения по-късно. Авторите извеждат методично житейската философия на сърбина и начина, по който достига до нея и използва за да впрегне силите си в науката
„Един ден у дома погледът му е привлечен от сръбският превод на „Абафи“ (Синът на Аба) от прочутия унгарски автор, военен деец и политик Миклош Йосика (1794 – 1865). Години по-късно Тесла обявява, че именно тази книга е оказала най-благоприятно влияние върху живота му. … „Тази творба някак отключи спящите в мен сили на волево начало и започнах да се упражнявам в самоконтрол. … С течение на годините това действено ментално занимание ми стана втора природа. … След години на подобно самодисциплиниране до такава степен овладях себе си, че можех да си играя със страстите, които биха били разрушителни дори за много силни хора.“
За разлика периода, в който живее в Америка, за годините, в които все още е в Европа има изобилна информация за личния му живот. Детството му, желанието му да учи инженерни науки, което съвсем не получава одобрението на баща му свещеник, залитането му по хазарта и жените като студент, та дори и това:
„Останалите предмети, които изучава, включват аналитична химия, минералогия, машиностроене, ботаника, теория на вълните, оптика, френски, английски и славянските диалекти. Ненаситен за знания, освен точните науки чете и произведения на Шекспир, Гьоте, Декарт и Спенсър. Твърди се, че в по-напреднала зряла възраст вече говорел свободно на най-малко девет езика“.
ДА СНЕМЕ ТОВАРА ОТ ПЛЕЩИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Два са основните лайтмотива от живота на Тесла, които авторите дебело подчертават – неговата мисия „да снеме товара от плещите на човечеството“, и твърде напредничавите му идеи и виждания за света. От днешна гледна точка обаче Тесла е личност, изпреварила с близо век времето си. Днес, всичко направено от него изглежда възможно и логично, но във времена, когато електричеството тъкмо прохожда и на него се е гледа с особено недоверие, все още не са и помисляли за радио, камо ли за безжичен пренос на данни, Тесла е изглеждал, дори в очите на колегите си, повече от ексцентричен. Перко и Стал си служат с множество сравнения между времето, в което е живял Тесла и настоящето, за да подчертаят визионерската му природа.
„Много от онова, което Тесла говори и върши, се смята за излизащо от руслото на тогавашната мисъл и за предизвикателство към стандартните индустрии. … Тесла постоянно демонстрира своята способност за нелинейно мислене.“
САМОТНИКЪТ
Основна част от изложението безспорно е работата на Тесла, неговите патенти, изобретения и начина, по който ги е представял пред света. Всичко е описано донякъде твърде подробно, като технически характеристики, но същевременно личи старанието сложната терминология да бъде преведена на ежедневен език за всички читатели. Личния живот, както казахме е много малка част от биографията на изобретателя – присъства засилено само в началото и края на живота му, тогава, когато не е достатъчно продуктивен.
Още от детството си Тесла е избрал самотата. Този му избор се задълбочава, след като съвсем съзнателно отказва да се среща с жени и да създаде семейство. През целия си живот твърди, че семейството би го разсейвало от мисията му да изобретява. Едва в края на дните си, когато славата на изобретенията му е избледняла и опорочена от постоянните дела, водени срещу него за патентите, и когато е по-известен с това, че посвещава дните си на грижата за гълъбите, той казва в едно интервю през 1926 г:
„Понякога си давам сметка, че безбрачието ми може би е било прекалено голяма жертва в името на моята работа и затова съм решил да отдам цялата си любов на вече немлад човек на това пернато племе… И радостта на живота ми е да се грижа за бездомните, гладни или болни птици. Това е единственото ми забавление.“
В края на дните си той е повече от самотник – надживял е повечето си съвременници. Почти всички, които са го подкрепяли, са се обърнали срещу него по различни подбуди, няма средства да продължи да работи върху големите си идеи и осъзнава, че няма да успее да ги реализира.
В крайна сметка приживе той получава много награди, които обаче съвсем не са били достатъчно за делото му. Така и не достига до него онова признание, което заслужава. Едва в последните години, историята започва да изплаща дълга си към гениалния сърбин и да му отдава заслуженото – на него, а не на Томас Едисон или Гулиелмо Маркони.