„P.S. Някой трябва да плати“ е класически шпионски роман от писателя Богдан Русев с пълнокръвни герои и интригуващи обрати, излезли изпод вече опитното перо на автора.
Историята на Михаил/Майкъл не е нова. От две години тя живее живота на аудио книга в платформата Storytel. Всъщност романът е специално създаден за този формат за слушане, като е първото българско попълнение към оригиналното съдържание на платформата. „В този вид имаше доста голям успех и беше преведен на английски и руски език, за да бъде издаден и в други държави, където работят Storytel“, ни разказа самият писател. Да излезе на хартия е инициатива на издателство Сиела и само преди дни това стана реалност.
Ритъмът на „P.S. Някой трябва да плати“ е като метроном и хармонично прехвърля историята между минало и настояще. Действието се развива паралелно в две времеви плоскости. Ретроспекцията връща читателя към мрачна София, където главният герои все още се казва Михаил и вирее между джиповете и бухалките на мутрите. След което умело прескача в настоящето, на измисления слънчев остров Матадор. Там Михаил вече е Майкъл. Научил се е да носи костюм по поръчка, но не и вратовръзка, почти не се смущава от безсрамно скъпи автомобили и невъзможно богати хора. Той вече е част от тайнствената организация P.S., след като е загърбил затворническото си минало, но не и желанието си за отмъщение.
ОСТРОВ МАТАДОР
Една от най-интригуващите идеи на Богдан Русев е да позиционира действието на този екзотичен остров. До него стигат самолети само на една единствена авиокомпания, а всички пътници на борда трябва да притежават не билет, а покана за визита в Матадор. Райското кътче е управлявано от Генерала – диктатор, намерил уникален начин да пълни държавната хазна и да развива необикновен вид „туризъм“.
346-те страници имат приятен привкус на най-доброто от „Мисията невъзможна“, допълнени от ненатрапчиво предаденото настроение на българската реалност в началото на Милениума. Може би затова и авторът казва къде на шега, къде на истина, че предпочита историята му да достига до хората „под формата на екранизации на стойност няколкостотин милиона долара“.
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО
С излизането на хартиения вариант на „P.S. Някой трябва да плати“ идва и добрата новина за всички, които са приключили историята с въпросителна, заради отворения й край. Романът съдържа ексклузивен откъс от така очакваното продължение – „P.S. Всичко се връща“. „Още в първоначалния си вариант, историята на “P.S.” беше замислена с възможност за развитие в (поне) два следващи “сезона” на аудиосериала. Допълнителната глава в печатното издание е нещо като ексклузивен пръв поглед към продължението, създаден специално за читателите на книгата. Бъдещето ще покаже какво ще се случи, но идеята е да има следващи сезони на аудиосериала в същия формат, които след това да бъдат издавани и като книги“, сподели самият Богдан Русев. И допълни, че има интересна възможност за създаване на „допълнителни истории в същия свят, които да излизат само като романи или новели – например такива, които са встрани от основните линии и главните герои, разработвани в сериала“.
За да заведе „P.S. Някой трябва да плати“ до книжарските рафтове, Богдан Русев е трябвало да преработи текста и да го „пригоди“ за хартия. „Промените са основно в диалога и в описанията на физически локации. Когато човек чете (на хартия или екран), тренираното око работи по такъв начин, че възприема по-скоро цели изречения наведнъж, и непрекъснато (и несъзнателно за четящия) прескача нагоре-надолу по страницата. Когато човек слуша, възприема историята линейно“, разкрива тънкостите на създаването на текст в различни формати авторът, който е минал специално обучение, преди да напише историята за аудио платформата.
ЗА ЖАНРОВОТО ПИСАНЕ
Богдан Русев е един от малкото български автори, които пишат жанрови романи. „Стаята“ и „Къщата“ са двете му книги на детективска тематика с общ главен герой – детектив Ники Вълков. Автор е и на криминалето „Туристът“, както и на много разкази, събрал в различни томове с обща характеристика „бърза литература“.
„Обичам такива истории – независимо дали ги чета, превеждам, слушам или гледам – и нямам желание и търпение да се занимавам с жанра на това, което в България все още, без капчица ирония, се нарича “висока литература”. Мисленето ми е такова, идеите ми са такива, и нямаше да е честно да се опитвам да се преструвам на някакъв друг вид писател, какъвто не съм. Давам си сметка, че по този начин сам си усложнявам живота“, признава Богдан Русев, като навлиза без да иска в следващото ни питане: Защо толкова малко жанрови романи се пишат у нас?
„Според мен причината е много проста и логична, и безжалостна по отношение на българските автори. Всеки нов български жанров роман, независимо дали е криминале, трилър, фантастика или нещо друго, автоматично се изправя на пазара срещу най-добрите световни образци на съответния жанр, които се издават на български език сравнително своевременно, сравнително свястно преведени и на същата цена за крайния потребител. И не само това, но американските, британските, скандинавските и така нататък автори на жанрови книги стъпват на десетилетна (в някои жанрове – вековна) традиция и се отнасят много сериозно към работата си, така че просто са супер, супер добри“, безкомпромисен е в оценката си писателят.
ПРЕВОДЪТ – ШКОЛА ЗА ПИСАНЕ
Освен че пише, той е и един от най-утвърдените ни преводачи. Благодарение на него четем „Всичко на масата“, „Жени“ „На юг от никъде“ и „Холивуд“ на Чарлз Буковски; „Брокерът“, „Невинният“ и „Обжалването“ на Джон Гришам; „Ангелите на Ада“ на Хънтър Томпсън; че до „Ирландецът“ на Чарлз Бранд. Е, без да влиза в подробности от професионализъм, разкрива, че е имало не една или две книги в 20-годишната му кариера на преводач, които му е идвало да захвърли. От друга страна обаче, преводите му дават безценен писателски опит. „Превеждането на добри книги е една от най-добрите и най-достъпните школи по писане, защото налага темпо на “бавно четене”, при което човек обръща много по-задълбочено внимание на това, как е написан оригиналният текст и защо е написан точно така, а не иначе“, казва Богдан Русев.
През миналата година го видяхме и в едно нетипично за него амплоа – като автор на биографичната книга “Предпоследната крачка. Историята на Кирил Николов-Дизела“.
