След като човек прочете “Петдесет думи за дъжд” на Аша Леми е много трудно да повярва, че това е дебютен роман (на български излиза от издателство Сиела). Всепоглъщаща история за едно малко момиче, наследница, но не съвсем, на могъщата японска фамилия Камиза, роднини на Императора.
Романът с невероятна точност и вглеждане в детайла улавя духа на врмето – 40-те и 50-те години на 20 век в Япония, веднага след Втората световна война. Заедно с пораженията, Страната на изгряващото слънце трябва да съществува в нова действителност – с отслабени позиции на императорската власт и все по-силна якудза. Изменящата се реалност е прецизно отразена в героите, които са ужасно пълнокръвни и внушително. Дотолкова, че могат да се издигнат пред теб, докато си вдигнал книгата и четеш.
Сюжет
Норико е малко, осемгодишно момиче, греховен плод на смесване на благородната кръв на Сейко – наследницата на великата фамилия Камиза, и обикновен, чернокож, американски войник. Срам и позор, който по старите традиции, би трябвало да е погубен още при раждането. Съдбата на Норико обаче е друга и една сутрин тя е изоставена пред врата на двореца на баба ѝ Юко Камиза в Киото само с един стар куфар и ясни инструкции от майка ѝ, които ще я бележат за цял живот:
„Обещай ми, че ще си покорна във всичко. Не поставяй под съмнение. Не възразявай. Не се съпротивлявай. Не мисли, ако мисленето ще те отведе някъде, където не трябва да си. Просто се усмихвай и прави каквото ти казват. Само животът ти е по-важен от покорството ти. Само въздухът, който дишаш.“
Смазващите японски традиции
Единственото, което е позволено на Нори е да е жива. Тя е затоврена на тавана без право да излиза от него в продължение на години. Намира спасение в съня. „Нори обичаше съня. Той ѝ даваше нещо, което будните часове постоянно ѝ отказваха – свобода.“ Ролята на този сън обаче ще се променя през всичките 425 страници, заедно с нея и ще се превърне в най-големия ѝ кошмар, от който тя ще се откаже за дълго.
Аша Леми влиза в изумителни детайли за старите японски традиции и рисува с думи един свят, който вече не съществува, а за западните култури – никога не е бил разбираем.
Животът на малкото момиче се преобръща с пристигането на нейния полубрат Акира или аники (от японски – батко), както го нарича Нори. Момчето, което има най-много основания да я мрази повече дори от останалите, защото заради нея е останал без майка, всъщност е единственият човек, който ще я заобича. И двамата ще поемат на дълго и тежко пътешествие през живота заедно.
Норико
Малкото момиченце Норико, с което читателя се запознава, бързо пораства между страниците. През цялото време тя неотменно се стреми да следва съвета на майка си и да бъде покорна, но успява да направи всичко друго, което изискват от нея, освен това. Тя не е родена покорна. Не е родена и от покорна майка. Непокорството расте с нея, но тя го овладява и се превръща невероятна актриса.
Аша Леми успява да изгради един от най-многопластовите герои, които сме срещали в последно време. Тя дава на Нори всичката сила и всяка слабост на обикновения човек. Създава герой, и до финала отказва да го направи перфектен, да го преведе през трудности, след които да му даде всички възможни добродетели. Не поправя грешките ѝ. Нори ги носи до края, че и след това. Тя взима често и явно неправилни решения, носи последствията, измъчва се и ги повтаря. Съвсем истинска е – бяга от реалността в съня, а после страда от инсомния, причинява си болка умишлено, самонаказва се, опитва се да създаде паралелен свят, извисен над този, който познава, катерейки се високо по дърветата. Да, тя е истинска и прилича на всеки човек, който се опитва да реши проблем. Преминава през всяко състояние – решителност, отчаяние, безумство.
Музиката
Музиката в този роман е един от главните герой. Много от емоциите на Акира и Нори са описани чрез нея много по-добре отколкото с думи. Акира е виртуозен цигулар, който подарява знанията си на малката си полусестра. Красивите описателни картини, които изгражда Аша Леми са нежно озвучени от класически композитори. Нори се влюбва в музиката, благодарение на „Аве Мария“. Оказва се че авторката съвсем не е избрала случайно тази композиция, за да я подари на малката си героиня. В интервю за един от най-големите сайтове за книги Book Trib, Леми споделя: „Аве Мария“ е моята най-любима композиция от детството“.
Окасан
Едно от най-невидимите, но постоянни присъствия в „Петдесет думи за дъжд“ е на майката на Норико и Акира – прогонената Сейко (окасан – от японски „мамо“). Нейната героиня се появява буквално в първите няколко страници, след което изчезва завинаги. Но двете ѝ деца я възраждат постоянно в спомените си, а присъствието и развитието ѝ като персонаж е повече от интересно решено, чрез дневниците ѝ, които Нори чете.
Историята на романа
Любопитно е как една цветнокожа американка е написала толкова задълбочен роман, позициониран в дълбоките традиции на японската култура и същевременно – изключително исторически точен? „Петдесет думи за дъжд“ отнемат на Аша Леми 10 години – от идеята до разпространението по книжарниците. Авторката разказва в интервюта, че често е пренаписвала сюжета по няколко пъти. Особено финала.
„Започнах да пиша млада. Бях странно, нещастно, социално изолирано дете с много малко приятели. Много от приятелите ми бяха децата на приятелките на втората ми майка, така наречените „лели“ – първо поколение американски деца, които деляха времето си между различни държави, повечето бяха мултикултурни, смесица от различни раси, осиновени и т.н. Единственото място, където се чувствах като у дома си, беше около тях и техните светове, а не там където „би трябвало“. От тогава размишлявам по въпроса за идентичността“, разказва Леми пред Book Trib. Любовта ѝ към историята, в комбинация с постоянното чувство на изолация и различна идентичност, и близките ѝ отношения с японските ѝ „лели“, заедно с малко въображение, което всеки писател би трябвало да притежава, са се превърнали в „Петдесет думи за дъжд“.
Докато не издава книгата, Аша Леми признава, че не е мислила за продължение, но всеки, който премине през страниците ѝ ще види, че финала е построен като начало на нова история. И писателката обяви, че обмисля да напише продължение на романа, без да обещава кога.
Заглавието
Японската култура обръща внимание на всяко нещо в природата, от най-миниатюрното до най-голямото. Затова не е учудващо, че в японския език има толкова много думи за дъжд.
„Шинотсукуаме. Безпощаден дъжд. Дъжд, който никога няма да спре.“
В романа няма от откриете всичките 50 думи за дъжд на японски, но той, дъждът, се появява в най-ключовите моменти, за да бележи поредния обрат в живота на Норико. Родена в бягство, оставена при баба си, която я крие с години на тавана, продадена в ханамачи (публичен дом), откупена от неизвестен мъж, платил за девствеността ѝ, заради което Нори опитва да се самоубие, повторното събиране с Акира, неговите пътувания за концерти в Европа, британците Уил и Алис, с които се връща от едно такова пътуване, заминаването на Нори за Европа и завръщането ѝ в Киото… Всичко това е съпроводено от различен вид дъжд. „Говори се, че има 50 думи, които описват дъжда в Япония, защото там вали толкова често. Това е прекрасна метафора на върховете и спадовете в живота, затова се захванах за нея“, казва Аша Леми.
