Много музика имаше през 2021 г., но и много нови книги. На пазара излязоха страхотни заглавия – както от български така и от чужди автори. И всякакви жанрове – биографии, фентъзи, крими, драма… Е, ние съвсем не претендираме да сме изчели, всичко, появило се през изминалите 12 месеца. Имаме обаче неотклонен критерии за това, което ви предлагаме – задължително сме го чели. Затова в ЛИЦАТА.БГ няма да откриете общия синопсис на книгите, който циркулира навсякъде, а единствено – нашият прочит на някое заглавие. Това, което ни е харесало, това което не ни е харесало, това, което е отличило заглавието сред останалите. В този ред на мисли – не сме събрали класация на 10-те най-добри книги за годината. За тази цел си има критерии като продадени бройки, събрани читателски отзиви и т.н. В долните редове ще намерите единствено 10 книги, които сме щастливи, че прочетохме, промениха нещо в нас, дадоха ни добавена стойност и смятаме, че си заслужава да ви ги препоръчаме.

Четири от книгите са на музикална тематика, разбира се, като две са биография и автобиография, а две са художествени романи. Останалите шест са художествена литература от всякакви жанрове. Включихме както едни от най-популярните заглавия, които са начело на годишните класации по продажби, така и книги, които може би преминаха без заслужения шум около себе си. Не сме се ограничавали нито от националността на авторите, нито от издателства, нито, както вече казахме, от жанрове. Единственото, което ни водеше в селекция беше въпросът „Изгражда ли тази книга нов и интересен, пълнокръвен и различен свят за мен?“ Ако трябва да сме честни, тези десет книги не са единствените, които ни впечатлиха. През изминалите 12 месеца се радвахме на добра литература от всички краища не света, включително и от български автори. Но точно тези десет успяха да ни откъснат от ежедневието и да ни хвърлят в някоя крайност. Оставихме времето да провери трайността на техните сюжети и ето ги, нашите 10 книги от 2021 г.

„Оцелелите Алекс Шулман

„Оцелелите“ на Алекс Шулман излезе на български през 2021 г. (издателство Сиела), след като за една година завладя 30 държави, а в родината си Швеция беше продадена в 100 000 тираж само в първите месеци след премиерата.

(Прочети още: Ще оцелеете ли след „Оцелелите“ на Алекс Шулман?!)

(Прочети още: “Оцелелите” на Алекс Шулман: Всяко семейство е счупено по един или друг начин)

Още след първата страница с чудесния превод на Стефка Кожухарова, бях сигурна, че ще е от „бързочетящите се“ книги. Защо ли? Самата ѝ структура не те оставя на мира. Не ти позволява да свършиш една глава и да затвориш историята между кориците да си почива. Бута те, понякога доста грубичко, да продължиш напред. Като за начало е разделена на две части – „Вилата“ и „Отвъд чакъления път“. Главите в тях са кратки. Половината са озаглавени просто с часовете в едно денонощие, а другата половина – с имена на спомени. И се редуват. Тези с имената-часове ни вкарват в настоящето, а другите – ни връщат в миналото. Динамиката на разказа е повече от водовъртежна.

На всичкото отгоре, този един актуален ден, разказан в главите-часове, върви отзад напред. А като за капак всяка глава завършва с точните думи, с които е започнала предходната, което заздравява нишката на лутащото се между спомени и настояще повествование до дебелината на корабно въже.

Историята е привидно проста – трима братя от нездраво семейство се събират като възрастни, за да изпълнят волята на майка си и да разпръснат праха ѝ на вилата, в която са прекарали детството си. Нилс, Бенямин и Пиер са безкрайно отдалечени, пораснали хора, свързани само от кръвта. С навлизането в спомените на момчетата, вилата край езерото се превръща в кула без вход и изход. В нея е зазидано цялото им детство и корена на всеки техен проблем днес.

„Опашката“ – Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев Снимка: licata.bg
Захари Карабашлиев
Снимка: licata.bg

Под колко ъгъла човек може да погледне любовта? Тя е толкова жива, но и толкова различна във всяка книга на Захари Карабашлиев. В „Опашката“ (издателство „Сиела“) обаче и е отредена главната роля. Поставена в контекста на фантастично-реалистичен сюжет тя запазва същността си. Около нея върлува световна пандемия, протести на маските, предизборна кампания за президент, на главната героиня Невена и пониква опашка, на главния герой Павел пък му предлагат да стане държавен глава. Но любовта остава толкова непроменена, колкото повече се променят героите. Стои „гола, нахална и млада“, държи в ръцете си надпис „НАДЕЖДА“, докато всичко около нея е безнадеждно.

(Прочети още: Захари Карабашлиев: Повечето хора нямат нужда от Бог, а от вяра)

Историята започва рязко и директно с опашката на една красива жена. Неусетно обаче те въвлича в контекста си, който рисува пред очите ти реални картини от близкото бъдеще. Рисува ги с боите на собствените ти страхове и несигурност от пандемията, от властта, от безплодните протести, от счупени семейни взаимоотношения. Героите са плътни, реални, с белези по лицето, несъвършени. Дотолкова, че да им повярваш безусловно.

Между страниците освен майсторската история ще откриете и много философия, музика, различни аромати и вкусове. „Опашката“ е готова да повлияе на всичките ви сетива. Но повече за нея, извън нея и след нея, разказва самият Захари Карабашлиев.

„Пасиансът на архангелите“ – Мария Лалева

Пасиансът на архангелите Мария Лалева Снимка: Licata.bg

Класациите никога не са предизвиквали особено вълнение в мен, нито пък някога са били фактор в мнението ми за книга. Понякога обаче се случва техните показатели и моите очи да са на едно мнение. Все пак „Пасиансът на архангелите“ (издателство Книгомания) е роман, който ти дава силно обоснована гледна точка към теми, занимавали главата на човек откакто ходи по тази земя. Мария Лалева стъпва на всички онези понятия – Вселена, Бог, Любов, Съдба, Зло, които не могат да бъдат описани и обяснени докрай. Те не се събират в думите, които сме измислили за тях, но за момента не сме открили друг начин освен чрез словото, с който да се опитаме да вникнем в тях, за да разберем и обясним себе си и света наоколо.

( Прочети още: „Пасиансът на архангелите“ на Мария Лалева започва вашия разговор с Бог)

( Прочети още: Мария Лалева: Няма съдба. Има душа, която си забравил)

Тези човешки истории, с които работи авторката са моята, твоята, историята на сестра ти, майка ти, съседа – на всеки – те са универсални. Същевременно и много конкретни. Сюжетът изобилства от всички онези натрупвания на детайли, които те пренасят в картината, поставят те на брега на езерото или в болничния коридор, или на улицата, сред глутницата кучета, или в женския манастир.

„Олив Китридж“ – Елизабет Страут 

Олив Китридж

Когато любовта и тъгата, не са единствените главни герои на емоционалния пласт на литературата, тогава пристига Олив Китридж с внушителната си осанка, поостаряло тяло и чепат характер. Злобата, завистта, страхът, срамът, съревнованието, предразсъдъците се качват на сцената, за да партнират на главната героиня в едноименния роман на носителката на „Пулицър“ Елизабет Страут (издателство Кръг).

( Прочети още: Олив Китридж – истинският живот, оголен до нерв)

Затворен между кориците, в 420 страници, „Олив Китридж“  е роман за най-обикновен живот на една обикновена жена и нейните обикновени съграждани с обикновени проблеми, описани в такава емоционална дълбочина, която прави разказа напълно необикновен. Тринайсет истории за „малки експлозии“ както ги нарича Олив. Като самата тя има главна роля само в една. Но в целия роман нейното присъствие преобръща действието. Макар и минимално, поява само за миг, то катализира случките. И най-важното – вади на повърхността, без никакво колебание, най-дълбоките психологически катаклизми, които се случват в главата на всеки човек. 

„Играта на солта“ – Елена Колева

Дебютният роман на Елена Колева „Играта на солта“ (издателство Колибри) е неочаквано явление на новия български литературен небосклон. Научна фантастика с толкова прецизен детайл, който позволява раздробяването на пластовете и оголване на сюжета до кокал при абсолютна пълнота на внушението.

( Прочети още: Игра на фантазията в „Играта на солта“ от Елена Колева)

Основният сюжет в близо 500-те страници ляга върху ларп игрите (ролеви игри на живо), но подсъзнателно, с развитие на повествованието, дава място на проблематиката – екстремностите, взаимоотношенията и възможностите на необикновените играчи – всички страдащи от биполярно разстройство.

Потапя в потайностите на алхимията, психологията, смесва международни отношения с митология, за да създаде един пълнокръвен свят, готов за сценарии на филм. Нейната детайлнонаситена картина на моменти е трудна за смилане и може да ви накара да се върнете към предишната страница или глава, за да уловите отново нишката и да продължите да потъвате с героите. Езикът е богат и цветен, на моменти нежен, в други – премерено груб. Варира точно като крайните настроение я биполярните. Тази дистопия е способна да ви погълне!

„Еми и крадецът на сенки“ – Марин Трошанов

Еми и крадецът на сенки
Марин Трошанов и Таня – вдъхновителката за Еми
Снимка: Мартин Гешев

Едно „обикновено“ момче – Виктор се впуска в приключение с едно необикновено момиче – Еми, чийто коси се оцветяват според емоциите ѝ. Дъщеря на Радост и Тъга, тя го въвлича в чуден свят на красота и тежки битки, за да надвият заедно най-голямото зло – Меркулион, крадеца на сенки. Това е основата на сюжета на „Еми и крадецът на сенки“ (издателство Сиела), приключенското фентъзи на Марин Трошанов.

( Прочети още: „Еми и крадецът на сенки“ за книжни хедонисти)

Езикът е пъстър и красив, точно като героите. Без обаче автора да има безкрайна претенция да демонстрира ненужно майсторство. Кратки изречения – дълги описания, които помагат лесно да се принесем в някоя причудлива земя, левитираща на хиляди метри над земната повърхност, или в къщурка, насред горска поляна, единствена обвита в мъгли и… тайни.

Светът на книгата е толкова пълен, че няма нужда дори от една допълнителна тревичка, но извадиш ли и минимален щрих от него, рискуваш да рухне като кула от карти. Всеки герои и ситуация, всяка врата, дори чаршаф, са жизнено необходими. А какви второстепенни герои твори само Марин Трошанов! Със завършени образи и характери като на главни действащи лица. Няма как да не споменем само двете баби на Еми, или пък капитана на Звездолъч…

„Въпреки любовта“ – Петко Славов

„Въпреки любовта“ е първи роман за Петко Славов
Снимка: Licata.bg

„Въпреки любовта“ е първият роман на музиканта Петко Славов (издателство „Жанет 45“). На пръв поглед леко четиво, с кратки глави и грабваща история за необикновен живот в странство, изпълнен с лични падения и върхове. Между редовете обаче остава сладко-горчивият вкус на истинските удоволствия от живота и вечните опити да се зададе или отговори любовта.

( Прочети още: „Въпреки любовта“ – роман за слушане)

Благодарение на тези 10 години, в които авторът работи като трубадур в Берген, той е изградил истинско приятелство с Марина, прототипа на главната героиня във „Въпреки любовта“. „Нейната история остана в мен и винаги е била в съзнанието ми, или поне това, което успях да видя от живота ѝ. Исках да я разкажа, да покажа този силен образ, какъвто за мен е българката емигрантка“, казва Славов. Но и разкрива, че точно както в романа, тази очарователна и интересна българка била колкото безкрайно силна и твърда, толкова и слаба. В книгата Марина прави опит за самоубийство, а нещо подобно се случва и в реалния живот.  За съжаление истинската история не е имала толкова щастлив край като „Въпреки любовта“.

Утопия Авеню – Дейвид Мичъл

Утопия Авеню

В краткото си резюме новият, осми поред, роман на Дейвид Мичъл – „Утопия Авеню“ (издателство Сиела) е описан като книга за възхода и падението на една рок група през втората половина на 60-те. Докато четях тези 710 страници нито за миг не възприех този монолитен труд като рок история за банда достигнала бързо своя връх, а после неочаквано разпаднала се. Не че основната нишка в историята не е точно тази. Друго обаче ми беше ценно в тази дълга, но леко написана книга. Заради друго не спирах да прелиствам, докато очите се затваряха посред нощ. Заради начина, по който е уловена епохата и майсторски описаната атмосфера и политическата обстановка на 60-те. С децата на цветята, цялата псайкъделия, LSD, свободна любов, но и бунтове, анти-военни движения, своеволията на полицията, третирането на жените, чернокожите, гейовете, различните.

( Прочети още: Утопия Авеню – погледни зад клишето)

А на повърхността сюжетът проследява един честен (казано без капка ирония) мениджър, който събира четирима непознати и неизвестни музиканти в лондонското „Сохо“ и ги превръща в хитова група, наречена „Утопия Авеню“ (име, родило се в една от халюцинациите на китариста на бандата). Записват два албума за две години и покоряват първо Европа, а после и Америка. И всичко това гарнирано със секс, обичайните наркотици, партита, изнудване на звезди, самозабравяне от славата, душевни терзания, извънбрачни деца.

Приказката P.I.F. – автобиография на група P.I.F.

Георги Гаврилов Scribens книга P.I.F. Copyright: Licata.bg
Георги Гаврилов, един от авторите на „Приказката P.I.F.“, със стотици бройки от книгата преди да тръгне към книжарниците
Снимка: Licata.bg

Голямата, луксозна, бих казала колекционерска, и най-важното – първа автобиография на група P.I.F. Това е „Приказката P.I.F.“, която беше събрана и издадена от  малкия, но смел екип на издателство Scribens.

Книгата излезе по-малко от година след смъртта на двигателя и фронтмен на бандата – Димо Стоянов и повече от две години след старта на работата по нея. „Приказката P.I.F.“ събира на едно място историите, свързани с групата, на повече от 30 човека. 25 от тях са музиканти, свирили в бандата в нейната 30-годишна история, като има и няколко странични, но важни човека, като Полина Герасимова (визуален артист), Гери Турийска, Надежда Попова (пиар на бандата) и Митко Семов (барабанист) в качеството си на човека, помогнал на P.I.F. да започнат в София. Всичко това е придружено с уникален архив от снимки, писани на ръка текстове и всичко, което може да се сетите. „Оказа се, че Иван води много подробен архив. Той ми даде една огромна папка, която е 2-3 пъти по-дебела от книгата и е пълна с изрезки от вестници, списания, плакати, ръчно писани текстове, снимки…“, разказва Георги Гаврилов, един от тримата души, водили интервютата за книгата (заедно с Наталия Иванова и Мария Куманова). Жената на Димо – Люба, също е предоставила голям архив, заедно с Поли Герасимова, с която от години работят по сценичните си изяви и половин дузина български фотографи, отразявали концертите на бандата.

( Прочети още: Георги Гаврилов за „Приказката P.I.F.“ отвъд кориците)

За съставянето на книгата тримата редактори са провели повече от 100 часа разговори на живо, онлайн или телефон. Историята на всеки от тези 30 важни за P.I.F. хора е отделена в отделна глава и е разказана от първо лице. Оформлението на това книжно съкровище е дело на талантливата Антонина Георгиева.

„Приказката P.I.F.“ е третата книга от серията Scribens Acoustic. Преди нея излязоха – „Аз, Остава“ (есента на 2019 г.) и „Остава, думите“.

„Трип за деца“ на Флий: Деца, не правете това!

Флий Трип за деца
Флий Трип за деца

Толкова главоломно задъхано и нездравословно четиво отдавна не бяхме поглъщали. „Трип за деца“ (издателство „Кръг“), автобиографията на Флий от Red Hot Chili Peppers, определено се нуждае от подзаглавие „Деца, не правете това!“

( Прочети още: „Трип за деца“ на Флий: Деца, не правете това!)

На пръв поглед това не са мемоари, а рецептурник как може да се самоубие тийнейджър с всички видове норкотици, кражби, безделие, алкохол и пакости. Майкъл Бълзари ги е тествал всичките и ги описва в пълни подробности. Дори е озаглавил една от главите „Официални инструкции за бодене с кокаин“. Добре че разказът обхваща само първите му 20 години!

Между редовете обаче наднича терапевтичната цел на тази автобиография, събрала и подредила всички травматични моменти от бурното детство на басиста. Всъщност „Трип за деца“ е доста отрезвяващ поглед към истинския живот, които Флий се е наложило да преживее и го е превърнал в това, което е днес. 

Четете още по темата