С това мога да сравня камерния концерт на Sivert Hoyem, вокала на Madrugada, състоял се на 14 март в София, благодарение на Alarma Punk Jazz. Със сигурност включването на Балканите в турнето на норвежеца беше голяма новина за всички негови фенове. И дълго чаканa.
Oткакто открих шедьовъра на норвежката банда – албума “Industrial Silent”, не спирам да следя всичко свързано с тях. Някои неща са твърде красиви, за да бъдат игнорирани в океaна от музика. Гласът на Sivert e толкова отличителен, че трудно може да разграничиш соловата и груповата му кариера. А точно соловите му прояви те потапят в магията на Аurora Borealis* в музикален прочит – поразително красив танц на мелодия, разноцветни меланхолични светлини и бавни китарни струни. Всичко това те кара да мечтаеш и да попаднеш мислено в далечните скандинавски земи, обгърнати с тиша и дива безкрайност. Два часа в пълна музикална зависимост от един човек с китара и кристален глас. Всичко това беше допълнено с интересни истории от живота му, вмъкнати между песните, които усещаш, че сякаш разказва само на теб, там някъде в далечен норвежки бар на по бира.
Посетил съм много концерти, но този ще остане дълго в съзнанието ми. Все още, когато затворя очи, чувам този плътен и красив глас.
Освен традиционно използвания от мен и наложил се като любим филм Ilford HP5, този път използвах и кинаджийския филм Kodak Vision 500T, за да уловя и малко цветна магия.
Аurora Borealis* – Северно сияние
АНАЛОГОВА ФОТОГАЛЕРИЯ:
